Как ПП-ДБ не контролират собственото си правителство

• Както е ясно от самото начало, но ПП-ДБ отказваха да признаят, правителството в никакъв случай не е излъчено само от партиите на промяната.
• Има цели сектори, които ПП-ДБ не контролират. Засега публично доказано е, че извън сферите им на влияние са силовото министерството, както и това на електронното управление. Неофициално се знае, че до ГЕРБ (а оттам и до ДПС) са близки още поне трима от членовете на Министерския съвет.
• Липсата на коалиционно споразумение, ясна програма по сектори и твърди ангажименти между участниците във властта прави възможно даден министър, формално излъчен от ПП-ДБ, впоследствие да "преминава" в лагера на некоалиционните им партньори.
• Нито премиерът Николай Денков, нито ПП-ДБ (макар и мандатоносители) разполагат с някакъв механизъм, с който да сменят членовете на кабинета, от чиято работа не са доволни, защото рокадите зависят от Народното събрание, а там партиите на промяната, които претендират, че управляват, имат едва 63 гласа.

Случаите "Стоянов" и "Йоловски"

След настояванията на ПП-ДБ Калин Стоянов да подаде оставка коалицията беше обвинена от Делян Пеевски, че Кирил Петков е опитвал да повлияе на местните изборите през МВР, но министърът е устоял. Стоянов потвърди версията на Пеевски публично с обяснението, че Петков е лобирал за назначения в министерството, а съпредседателят на ПП-ДБ не отрече.

Конфликтът ескалира с квантови подскоци след протеста срещу БФС. Кадрите на буквално смазани от бой хора провокираха силни реакции, а "скатаването" на вътрешния министър, който обясни, че по това време бил на кино, логично доведе до искания на оставката му от премиера и партиите на промяната. ПП-ДБ обаче бързо разбраха, че той няма да я подаде. Затова и вмениха отговорността за неговото присъствие в кабинета на некоалиционните си партньори.

Междувременно премиерът Николай Денков попадна в нелепата ситуация да постави ултиматум на силовия министър: или Стоянов осъжда полицейското насилие, или самият Денков подава оставка. Нито едно от двете не се случи, а министър-председателят, изглежда, получи разрешение от ГЕРБ и ДПС да уволни само зам.-министъра на МВР Стоян Темелакиев.

По твърдения на ПП-ДБ именно Темелакиев бил силният човек във вътрешното министерство. Дългогодишен зам.-шеф на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", а впоследствие зам.-министър, от коалицията казват, че той се е сближил с ДПС, а впоследствие и с ГЕРБ. Ето защо според тях било ключово именно той да бъде отстранен. Това по никакъв начин обаче не елиминира влиянието на Борисов и Пеевски в министерството през самия министър. А че Калин Стоянов е "подаден" от ГЕРБ, беше ясно още при сформирането на кабинета "Денков - Габриел", просто от ПП-ДБ сега го признаха.

По-особено стои въпросът с другия (вече избледняващ в публичната амнезия) казус, показал липсата на контрол от страна на ПП-ДБ в цели сектори. Става дума за сюжета, развил се около отпадането на машинното гласуване на първия тур на местните избори. Тогава ГЕРБ, ДПС, "Възраждане" и ИТН се обединиха и с помощта на ЦИК елиминираха устройствата, които не позволяват производството на невалидни бюлетини, поне в мащаба, в който това се случи. В сценария с хипотетичния опит за "манипулация на машините" беше вкарана специална линия, поднесена публично от ГЕРБ. След заседанието при председателя на парламента от партията на Борисов съобщиха, че министърът на електронното управление Александър Йоловски е заявил, че върху него е оказван натиск от страна на съпредседателя на ПП Кирил Петков и депутата Божидар Божанов за насочване на средства към определени фирми на стойност 600 млн. лв. без обществени поръчки. Божанов и Петков отрекоха обвиненията, а самият Йоловски не коментира публично случая. Разбра се само, че след разпити в ДАНС и прокуратурата получил охрана, защото "се почувствал застрашен".

И в двата случая - с Министерството на електронното управление и с вътрешното ведомство, двамата министри получиха защита от ГЕРБ и ДПС. Очакваше се, че след изборите сюжетът с Йоловски ще има развитие - по информация на "Капитал" от "Продължаваме промяната" са настоявали премиерът Денков да поиска оставката му. Това така и не се случи, а случаят изглежда отшумял.

Двамата министри далеч не са единствените, които стоят по-близо до тандема ГЕРБ-ДПС, отколкото до ПП-ДБ. Друга близка до ГЕРБ фигура е министърката на иновациите Милена Стойчева. За същия пост тя беше предложена миналата година, когато ГЕРБ обявиха проектокабинета "Габровски", който не получи парламентарна подкрепа.

Смятан за близък до партията на Борисов е и министърът на културата Кръстьо Кръстев, който оглавява Драматичен театър - Пловдив, от първия мандат на ГЕРБ, когато министър на културата е Вежди Рашидов.

На симпатиите на ГЕРБ се радва и министърката на социалната политика Иванка Шалапатов, която през 2013 г. беше зам.-министър в назначения от Росен Плевнелиев служебен кабинет "Райков".

Компромисна фигура между ПП-ДБ и ГЕРБ е и министърът на енергетиката Румен Радев. Междувременно за негов заместник беше назначен Николай Николов, който заемаше същия пост в кабинета "Борисов 2". Преди месеци ГЕРБ и ДПС искаха оставката на министъра на енергетиката, но темата изведнъж заглъхна.

ДПС на хоризонта

Първоначално влиянието на ДПС в правителството обяснимо идваше през партията на Бойко Борисов. С включването му в "конституционното мнозинство" ДПС, което има 36 депутати, се оказа незаобиколим фактор. И от тази позиция неформалният лидер на движението Делян Пеевски се изказва и публично дава нареждания по всички въпроси на управлението.

И след като лично защити вътрешния министър Калин Стоянов, беше ясно, че премиерът Денков ще се откаже да иска оставката му. Това се случва, при положение че ДПС официално не е част от ротационната сглобка, обявена в началото само между ПП-ДБ и ГЕРБ. В изминалите месеци обаче все по-ясно се вижда висшестоящата роля на тандема ГЕРБ-ДПС пред тази на ПП-ДБ по отношение на управлението.

Два извода

Борисов и Пеевски действат в синхрон срещу представителите на ПП-ДБ във властта - и поне до този момент получават всичко, което са поискали, както показа крайният резултат от протестите на облагодетелствани от модела на ГЕРБ и ДПС сектори. Неотдавна Борисов посочи и "поне седем министерства", от чиято работа не е доволен, между които на регионалното развитие (Андрей Цеков) и на транспорта (Георги Гвоздейков), но впоследствие "недоволството" му странно потъна.

По подобен начин потъват първоначалните позиции на ПП-ДБ по различните скандали - като оттегленото искане за оставка на вътрешния министър заради фрапиращия случай на полицейско насилие.

Изводите от всичко това най-общо са два. Размяната на остри реплики без никакви последствия по същество между некоалиционните партньори ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС сочи, че оцеляването на сглобката е по-висша от всички огласени цели на настоящото управление. И на практика се случва това, което винаги се е случвало в последните 20 години, а опитите за политическа съпротива на този етап са обречени. Защото ключът към управлението на държавата отново е в ръцете на Борисов и Пеевски.