Адвокат Мария Шаркова: Ако изберем да не се ваксинираме, това може да има последици

Ето защо е нужно при наличие на такива сертификати да съществуват достатъчно алтернативни възможности, както е в сегашния случай: всеки може да влезе в дадена държава, стига да изпълни условията й в този момент (отрицателен PCR тест или два, поставяне под карантина за определен срок от време), просто за ваксинираните и преболедувалите тези прекомерни тежки и излишни изисквания ще отпаднат.

Възможно е тези сертификати да освобождават от задължителна карантина при близък контакт с потвърден случай, да бъдат условие за достъп до спортни и развлекателни събития и т.н. Съвсем друг би бил въпросът, ако частни компании забранят напълно достъп до услугите си за неимунизирани (т.е. неваксинирани или непреболедували хора). Това вече би създало значително затруднение (например при транспортни услуги) за редица хора, но не го изключвам като възможност.

Трябва ли да се направят някакви законодателни промени или промени в други нормативни актове, за да се въведат в България въпросните сертификати?

Зависи за какво ще се използват. В случай че те ще позволяват преминаване през границата без карантина/представяне на PCR тест, ще следва да се измени заповедта на МЗ, касаеща реда за влизане в страната. Ако се въведе сертификат, важащ за територията на ЕС, ще е необходимо да се вземат предвид правилата за защита на личните данни, включително да се обсъди дали не е необходимо да бъдат изменени или променени специално за целите на тези паспорти (паспортите ще съдържат чувствителна информация и е важно тя да бъде защитена). Съвсем възможно е всяка държава да въведе свои собствени условия за ползване на тези сертификати/паспорти (по примера на Израел) или две или повече държави да сключат договори помежду си, за да създадат взаимно облекчени условия за достъп на гражданите си до тях.

Къде е балансът между правото на хората да избират дали да се ваксинират и сигурността на останалите, които не се чувстват безопасно сред неимунизирани?

Постигането на колективен имунитет срещу дадено заболяване осигурява защита както на ваксинираните, така и на тези групи, които не могат да се ваксинират, които няма да придобият имунитет или които не желаят да се ваксинират. В някои държави постигането на такъв групов имунитет се осъществява чрез въвеждане на задължителни ваксини (например срещу морбили, паротит, хепатит Б и други в България), а в други държави с висока здравна култура и малък процент антивакс настроено население се постига колективен имунитет, макар ваксините да са препоръчителни.

Винаги е препоръчително ваксинирането да е доброволно и всеки да се убеди на базата на научните изследвания и съществуващите данни какви са ползите от ваксините, вместо да се прилага принуда. Добре е държавите да стимулират ваксинирането чрез различни инициативи, информационни кампании и създаване на достъп до ваксини за всички (по възможност безплатен, какъвто е сегашният случай).

Трябва обаче да знаем, че ако изберем да не се ваксинираме, това може да има някои нежелани последици за нас, които не са със санкционен характер. И това няма как да е различно, при условие че се намираме в условия на епидемия и излизането от нея е въпрос на солидарност, а ваксинирането е както акт, с който защитаваме себе си и близките си, така и социално отговорен акт.

Има ли опасност да се стигне до нарушаване на фундаментални граждански права на базата на тези сертификати?

Има, да. Ако се въведат ограничения за неваксинираните, които са непропорционални на целта, която трябва да се постигне - както вече казах, ако се въведат забрани без алтернативи; ако не се вземе предвид, че има хора, за които ваксините не са достъпни или са противопоказани. Ето защо при вземане на такива решения те трябва да бъдат периодично преразглеждани и променяни. По-скоро трябва да се действа със създаване на стимули, отколкото с ограничения. Неизбежно е обаче правата на ваксинираните/преболедувалите да могат да се упражняват в пълен обем по-скоро в сравнение с неваксинираните - защото това ще има благоприятно отражение върху икономиката, образованието, здравеопазването.

Какво би било евентуално приложение на имунизационните сертификати на пазара на труда? Съществува ли опасност да се стигне до дискриминация на служители или потенциални такива, които по една или друга причина не са имунизирани?

Това е един много интересен аспект на разглежданата тема. На много места вече се обсъжда въпросът за no jab, no job (няма инжекция, няма работа). Това е естествено, тъй като все повече хора ще предпочитат да използват сигурни от гледна точка на разпространението на COVID-19 услуги. Съвсем скоро от туристическия бранш дойде съобщение, че масово туроператори изискват от български хотели да гарантират, че персоналът е ваксиниран (което няма как да се осигури на 100% предвид обстоятелството, че ваксините са препоръчителни).

От това следва въпросът може ли работодателят да ме задължи да се ваксинирам и какви ще са последиците, ако не го направя. Аз лично смятам, че това не може да е основание за налагане на дисциплинарно наказание или прекратяване на трудовото правоотношение. По-подходящият подход би бил да се извършва адекватна оценка на риска на всяко работно място, както и да се създават стимули за поставяне на ваксина - осигуряване на медицински прегледи, кампания на самия работодател, ползи за здравословна работна среда и други.

Може ли поставената ваксина да е изискване за наемане на работа? Дали подобно изискване е дискриминативно? Тук трябва да се преценява във всеки конкретен случай - например ако наемам детегледачка за дете с хронично заболяване, е нормално да търся ваксиниран човек, защото няма как да разчитам на други мерки за предпазване - нито на дистанция, нито на носене на маски, поради спецификата на работата. Към момента има изисквания за здравословно състояние при някои професии - възможно е да се променят изискванията и по отношение на COVID-19 - да речем, за медицински специалисти, работещи в домове за хора с увреждания или възрастни. Това би било логично, защото надали вие бихте искали възрастният ви родител да бъде обгрижван в болница или дом за стари хора от персонал, който потенциално го поставя в риск от заболяване с тежки последици.

Възможно е също така при търсене на персонал ваксинирането да не е условие за заемане на длъжността, но да е посочено като предимство.

Интервюто взеха Момчил Милев и Росен Босев