Д-р Аспарух Илиев: С ограничените ваксинации България рискува да остане изолирана инфекциозна зона в ЕС

През пролетта на 2020 г. с появата на НОЩ и абсолютно злокобните пресконференции в полунощ, много хора понесоха повече стрес, отколкото успокоение. Комбинацията с мерки, много от които останаха неясни за хората, накара гражданите да потърсят съвсем логично бягство в успокоителния говор на здравни популисти.

Последва едно проспиване на цялото лято, необходимо за подготовка на мерки за справяне на епидемията. Тук бившият премиер Борисов носи огромна лична вина с липсата на личен пример. В стремежа си да подходи към кризата по начина, по който се справи с много кризи в миналото - да обсъжда проблема с всеки заинтересован, той допусна легитимирането на хора, които отчетливо навредиха на борбата с вируса и ваксинационната готовност. Опитвайки да угоди на всички предвид наближаващите избори, Борисов допусна и омаловажаване на проблема, като непрекъснато променяше в движение правилата, решавайки през главата на специалистите в НОЩ какво може и какво не. Това не е поведение, което буди доверие.

Борисов не само подкопаваше усилията на екипа си с легитимирането на техни опоненти, той не успя да разбере истинския мащаб на проблема. Това е голям проблем на цялата ни политическа класа, включително и на настоящия президент и администрация, които дори в настоящия момент при сформирането на служебния кабинет явно са възприемали сектора "Здравеопазване" като второстепенен.

Каква роля изиграха медиите в тази ситуация според вас?

Българските медии в голямата си част, водени от желанието за успех, реклама, зрители и сензации, избягаха от сериозна дискусия по темата COVID-19, като даваха несравнимо повече трибуна на антиваксъри и алтернативно мислещи, отколкото на специалисти с научни аргументи. Търсеше се сензацията. Някой медии направиха опит за коригиране на стила си в началото на годината, но вредата вече беше нанесена.

Факт е, че лица с антиваксърско и алтернативно мнение, някои от тях политически ангажирани, намират в пъти повече медийно присъствие, отколкото специалистите, които застъпват проваксинно поведение. Печалното 112 място по медийна свобода за съжаление не се отразява позитивно на качеството на медиите.

От друга страна е и огромният брой интернет източници и фалшиви социални профили, които всяват съмнения за ваксините и ефекта им, както и фалшиви новини за COVID-19.

Сякаш обаче и здравните среди не влязоха в проактивна роля, не дадоха и пример - едва 20% от медиците са ваксинирани. Има дори такива, които са откровено против ваксините.

Много ниското професионално ниво на медицинското ни съсловие бе последният "пирон" в провала на ваксинационната стратегия. Докато съседката ни Румъния с въвеждането на масивни здравни реформи преди повече от 10 години успя да осъществи тласък в подобряване на лекарската класификация, ние изобилстваме от специалисти-лекари, които не познават елементарна биохимия на ученическо ниво, където ясно е казано, че при нормални условия от РНК не може да се получи ДНК, например.

Знам, че с тези думи ще настроя много колеги против себе си, но за мен остава непонятно как е възможно толкова лекари да разубеждават пациентите за ваксиниране, използвайки ненаучни аргументи. Тук не говорим за единични случаи, а за масово поведение. За това няма извинение.

Българският лекарски съюз напълно се провали като съсловна организация, която беше длъжна да въведе задължителни изисквания и критерии за поведение в ковид кризата към колегите, за да се говори с един глас. Искам да подчертая, че в медицината значение имат единствено и само фактите, а не мненията - фактите в медицинската наука по света са ясни и категорични по отношение на борбата с инфекцията и ролята на ваксините, и тук няма място за свободни интерпретации и лични становища.

В медицината значение имат единствено фактите, а не мненията – и фактите са ясни и категорични за ролята на ваксините.

Според проучване на Eurofound близо 2/3 от българите по-скоро не искат да се ваксинират. Как може да се променят тези нагласи?

Трябва да се промени драстично медийното поведение на управляващите, което засега не се вижда в поведението на служебния министър Кацаров. Ако до есента не успеем да достигнем адекватна ваксинационна защита, ни чака още по-тежка зима. Нужна е масивна просветителска медийна кампания, подготвена от маркетингови специалисти, а не от служителите по министерствата. В света има стотици милиони ваксинирани с минимални странични реакции, това трябва да се обясни и покаже. Обикновеният човек в по-малките населени места слуша радио и гледа телевизия и чрез тях трябва да бъде достигнат.

Българският лекарски съюз пък трябва да подходи безкомпромисно и да наказва всеки колега, който си позволява да подкопава научните доказателства с лично мнение. Още очакваме намеса и становище по отношение на проверката за медийното поведение на доц. Мангъров, засега напразно. Следейки политическите тенденции, както и успеха на определени популистки антиваксърски настроени политически формации като ИТН, съм песимист, че ще успеем.

Какви рискове крие фактът, че няма как да стигнем целите на ЕС за 70% ваксинирано население?

За периода октомври/април България загуби над 30 000 души поради надвишена смъртност (от ковид и други заболявания поради блокиране на здравната система). Това е град с размерите на Свищов.

Коронавирусът няма да изчезне, а нови варианти непрекъснато изникват. Нова вълна ще има, все още не знаем точно какво предизвиква вълните, очевидно има фактори като климат, запрашеност и естествена вирусна динамика.

Ако погледнем статистиката от началото на кризата, броят на заразените с всяка следваща вълна расте. Няма логика да очакваме, че ще намалее при условие, че според всички експерти сме далеч от стадния имунитет. А и въпреки създаването на имунитет след естествено преболедуване, той не винаги е достатъчен да ни предпази от мутантни вируси.

Това, което знаем със сигурност, е, че с локдаун, колкото и да е неприятен, омекотяваме кризата. Това намалява смъртността и запазва ресурса на здравната система. Една немалка част от починалите 30 000 души в повече са жертва на ковид, без да са с ковид - поради претоварване на здравната система.

Тук искам да оборя една от "опорките" на бившия кабинет Борисов, че здравната ни система се справя отлично - при последните две вълни здравната система беше на колене.

Ако погледнем в по-широка перспектива, България рискува да остане изолирана като инфекциозна зона за целия ЕС в следващите месеци и години. Според мен това може да се окаже и най-големият стимул за скептичния българин да се ваксинира - нарушената мобилност.

Немалко хора в България споделят мнението, че ваксинациите тук са едва ли не излишни за момента, защото "над половин България вече го изкара". Измамно ли е това чувство за защитеност?

Това е много опасна спекулация - тя не се основава на никакви солидни данни. Никъде по света теорията за масивно безсимптомно заразяване с COVID-19 и създаването на скрит имунитет не се потвърди, навсякъде броят на безсимптомно преболедувалите е в пъти по-малък от очакваното.

Имунитетът след боледуване освен това невинаги е достатъчен да ни предпази от мутантни вируси. Това ни показва случаят с град Манаус в Бразилия, където въпреки 76% преболедуване през пролетта на 2020 г. с "класическия" вирус, през есента мутантният вариант заразява поголовно отново същото население. Ваксинният имунитет обаче е в един порядък по-силен и по-ефективен срещу мутиралите варианти.

Фактите от Бразилия, където епидемията вилнее от началото почти без защитни мерки не показва никакво омекотяване и тенденция за създаване на групов имунитет. Очевидно е, че такава стратегия не работи. Би било странно да проработи в България. В същото време ваксинирането на големи части от населението както в Израел, Великобритания и САЩ показва, че този подход работи. Логично е да се придържаме към работещите, а не към пожелателните варианти.

Докато не проведем адекватна ваксинация, не можем да разчитаме на успех с вируса и новите вълни, и с новите мутанти. Притеснението ми е голямо дотолкова, доколкото не искам нашата и без това малка държава да намалява с по един град с размерите на Свищов всеки зимен сезон.

Преди броени дни в България бе открита и нова разновидност на вируса - британски вариант с мутация в шипа, характерна за бразилския. Трябва ли да ни притеснява това?

Вирусът на COVID-19 мутира много (но не и толкова, колкото вируса на грипа, например) и е нормално при висок брой заразени да имаме и много мутации. За щастие повечето повечето от тях не променят поведението на вируса - т.е. по никакъв начин не променят качествата на вируса. Естествено, мутации в шипчестия белтък са важни и именно те имат отношение към тежест и заразност, затова и на тях трябва да гледаме внимателно. Факт е, обаче, че в глобалния свят вирусните варианти се разпространяват с известно забавяне навсякъде, затова и ролята на мястото на поява е второстепенна.

Интервюто взе Ани Коджаиванова