Финансите на държавата светят в червено към март

Още преди изборите служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че държавата трябва да предприеме спешни мерки, за да ограничи очертаващия се (по техни изчисления) огромен дефицит през тази година - близо 7% от БВП. Това така или иначе трябва да е и една от първите задачи на новия парламент - да гласува реален бюджет за тази година.

Откъде идва минусът

През първите три месеца на миналата година бюджетът беше на плюс почти 300 млн. лв., но тогава имаше оставен буфер над 1 млрд. лв. от края на предходната година. Сега има касов минус почти 700 млн. лв., което според Министерството на финансите "означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с около 1 млрд. лева".

Едрите числа показват, че минусът е заради по-бърз ръст на разходите (увеличение с 3.25 млрд. лв. спрямо първо тримесечие на 2022 г.) в сравнение с приходите (ръст от 2.3 млрд. лв.). От финансовото ведомство обясняват, че най-голямо е увеличението на разходите за пенсии, както и за субсидии, за издръжка, за персонал.

Все още няма детайлна разбивка към март, но от бюлетина за изпълнението на бюджета към февруари става ясно, че тази година е имало 321.3 млн. лв. екстра разход, който държавата (през бюджета на МРРБ), е платила на строителни фирми за текущи ремонти по стари договори.

Капиталовите разходи също са по-високи спрямо февруари с над 111 млн. лв., като 140.5 млн. лв. от тях са изплатени по бюджета на Министерството на отбраната.

ДДС наваксва, но не е достатъчно

Към март общите (консолидирани) приходи на държавата се увеличават с 18.2% спрямо същия период на 2022 г. Данъчните постъпления нарастват с над 20% и достигат почти 11.9 млрд. лв. От финансовото министерство твърдят, че декларираният за внасяне ДДС нараства с 13.8% спрямо първото тримесечие на предходната година. Т.е. спрямо януари, когато постъпленията бяха дори по-малко спрямо 2022 г., сега има наваксване. Ръстът обаче е по-нисък спрямо този на потребителската инфлация, която през февруари е 16% на годишна база. А и наличните по-подробни данни към февруари показват, че на месечна база приходите от ДДС от внос започват да падат.

"При постъпленията от ДДС от внос през периода влияние оказва нарастването с 3.5 % на индекса на цените на стоките, внасяни от трети страни. От друга страна, декларираният за възстановяване ДДС нараства с 18.9%. Основната причина за високия размер на декларирания за възстановяване ДДС е ръстът при декларирания данъчен кредит от износители (19.2%)", посочват от ведомството на Росица Велкова. От там допълват, че от началото на 2023 г. е отчетен спад 10.3% на количествата стоки, внесени от трети страни (при които се дължи ДДС още на граница), включително и спад на количествата внесен суров петрол. За последното неофициално говорят и от бранша.

Негативен ефект върху приходите от ДДС имат и намалените ДДС ставки за хляб и брашно, за природен газ, на заведенията.