Новите дрехи на такса смет

• брой обитатели на имота
• количество на изхвърления боклук
• вместимост на контейнерите за отпадъци.

Засега не е ясно коя община какво ще избере, тъй като част от нормативните документи все още не са разработени, а и в ситуация на предизборна кампания едва ли много от кметовете биха акцентирали на данъчни промени, особено ако те ще доведат до по-голям разход за някои избиратели. Според Емил Георгиев, консултант и преподавател по зелен маркетинг и кръгова икономика, в момента плащаме такса за битови отпадъци (ТБО) по ред и условия, въведени през 1951 г. - размерът ѝ се определя въз основа на данъчната оценка на съответния имот.

Пред "Капитал" той наскоро припомни, че срокът за прилагане на новата основа е 1 януари 2025 г. "Дали от тази дата ще започнем да плащаме толкова, колкото отпадъци изхвърляме? Силно се надявам, но много се съмнявам", коментира Георгиев и отбеляза, че нито една от основните страни не е готова.

• Новата местна власт - между моркова и тоягата на "Плащаш колкото изхвърляш"

"С тази такса в сегашния ѝ вид общинското ръководство получава един сравнително висок приход, редовен и предсказуем, който може да изразходва както намери за добре - законът дава право тези средства да се харчат и за неща, различни от поддръжка на чистотата в града и изграждане на система за управление на отпадъците", коментира той. С въвеждането на новия принцип това ще се промени. "И е неизбежно, поне в началото, размерът за домакинствата да се повиши. Затова никой политик на изборна длъжност не иска да си го причини", обобщи експертът.

От Българската стопанска камара (БСК) определят сегашната таксата като втори имотен данък. "Високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма ТБО поради по-високата балансова стойност на активите им", пишат работодателите в своя позиция по темата. И отбелязват, че има пряка дискриминация по имуществен признак - според вида и големината на имота. Освен това една и съща услуга се предоставя при различни условия според вида на ползвателя (граждани и фирми).

Справка на НСОРБ, изготвена за "Капитал", показа, че приходите от таксата за 2022 г. (последна отчетна година) са 752 млн. лв. при разходи 751 млн. лв. за управление на отпадъците. Експертите уточняват, че съгласно изискванията от събраните приходи се внасят задължителни отчисления и обезпечения по Закона за управление на отпадъците, които се отчитат със знак минус в приходната част на бюджета.

Има обаче и друго - предвид че за всички такси, особено за такса смет, се изисква размерът им да следва разходите за предоставянето на услугите, за които те се събират, както и промените в общите икономически условия (ръст на минималната заплата, на горивата, на инфлацията), разходите за чистотата се увеличават. Също така в съответните разходи се отразяват и такива, свързани с изпълнението на редица европейски изисквания относно управлението на битовите отпадъци и такива, целящи оптимизиране на системите за управление на отпадъците, за ликвидиране на незаконните сметища и др.

Общини в действие

Общините и в момента търсят варианти и прилагат различни модели, от които най-разпространеният е въз основа на заявени съдове, отбелязват от НСОРБ. В Кърджали пък се използва основата РЗП на имота, която към момента е напълно законосъобразна, пишат още от сдружението до "Капитал". Община Бобов дол също е прилагала подобна основа, обвързана с площта на имота, в рамките на няколко години, но се е отказала. По различен модел работи и община Баня (виж по-долу).

Към момента общините проявяват най-голяма активност за разширяване на системите за разделно събиране по видове отпадъци: компостери (Троян, Самоков, Русе и др.), контейнери за текстилни отпадъци и дрехи, които вече масово навлизат, както и за пластмасови отпадъци. В същото време системно се организират кампании за събиране на опасни и едрогабаритни отпадъци, както и на мебели.

Общините вече са по-активни при поставянето на контейнери за разделно събиране, за текстил, за строителни отпадъци и т.н. Но много малко от тях са въвели по-различен подход за такса смет от този, който стъпва на данъчна оценка на имота Фотограф : Надежда Чипева

"Малките" новатори

В началото на годината жителите на Баните подават декларации за прогнозното количество смет на всяко домакинство, прави се общо изчисление за цялото населено място, а след това и за цялата община. Системата е въведена преди няколко години, а ефектът е, че общото количество боклук е намаляло с около 30%, поясняват от НСОРБ. Оттам пък таксата смет е по-ниска, което показва, че явно моделът е работещ. Допълнително общината пести и от това, че сама си събира и извозва боклука.

В Златоград също имат собствена система за разделно събиране. В периода 2015-2016 г. е извършено проучване за определяне на количествения и морфологичния състав на отпадъците с цел прецизиране на количествата по вид, което да даде база за вземането на решения, свързани с разделното събиране на отпадъците. Според НСОРБ "неуспешният опит на общината за сътрудничество с организациите по оползотворяване на отпадъците бе предпоставка местната администрация да вземе тази дейност в свои ръце".

Примерите за това как общините се справят с боклука са много, но главният въпрос е кои от тях са наистина работещи. Опитите за въвеждане на нова методология за изчисляването на такса смет пък явно ще почакат до 2025 година. Ако и тогава не бъдат отложени - заради опасения от протести на засегнатите, липсата на разяснителна кампания или просто заради нежелание за частично реформиране на сектора от страна на местните власти.