Александър Петров: Създадохме модел за "спасяване" на зелените терени в София

Това, което направихме, е така нареченият от нас "Мултикритериален модел за приоритизация", накратко ММП.

При създаването на модела се сблъскахме с редица трудности, свързани както с начина на съхранение на наличните данни, така и с липсата на детайлна информация за съществени елементи на градската среда.

На какво се дължи това?

- Проблемът е, че много от данните бяха във вид, който едва наскоро започна да се изчиства до степен, в която може да бъде наречен готов за систематична, машинна обработка. Това е особено валидно за ПУП-овете и начините, по които те са били съхранявани през годините. За пример - Столичната община има подробни устройствени планове, влезли в сила буквално след Освобождението.

Цялата тази информация е била на хартия, после е била поетапно дигитализирана. Технологиите обаче се развиват на малки и големи "скокове". Машинното разпознаване на текст например се е развило неимоверно много от началото на XIX век. Накратко - много от тези "рошави" данни успяхме да подредим и структурираме съвместно с екипа на "ГИС - София". Създадохме и "жив" информационен канал, позволяващ ни да обменяме данни в реално време.

Тези данни ви трябват за модела за приоритизация, предполагам? Може ли да обясните как работи той?

- Първата ни стъпка беше да разпознаем кои от всички УПИ-та са с отреждане за озеленяване. За целта направихме семантичен анализ на отрежданията на имотите. Така създадохме списък от ключови думи, смислово свързани с озеленяването. Използвахме този списък за да разграничим от всички УПИ-та онези, които са с някакво отреждане за озеленяване. Така от 125 хиляди такива имота в Столичната община идентифицирахме 5608 "зелени".

Следващата стъпка беше да изведем набор от критерии, на база на които да става приоритизирането. Трябваше да определим кое и доколко има отношение към поставената задача. С цел удобство и прегледност подредихме критериите в следната йерархична структура: класове - семейства - родове - видове. Към настоящия момент критериалната структура на ММП включва два класа - срокове и дадености. Те съдържат общо 6 семейства, 18 рода и 51 вида критерии и условия. Важно е да се каже обаче, че моделът е разработен така, че да позволява при постъпване на нови данни те да бъдат лесно и систематично допълнени в модела. Това е предпоставка за постигане на още по-високи нива на прецизност на ММП.

Как обаче работи всичко това?

- Прави се засичане на всички имоти с всички критериални видове. Целта е да се види какви са възможностите за озеленяване в съответната територия. Разбира се, някои от критериите са по-значими от други. Поради тази причина определихме родови и видови "тежести". Това са коефициенти, които влияят върху крайната оценка на имотите по степен на приоритизация. Също така някои критерии имат благотворен, а други ограничаващ характер по отношение на озеленяването. Ето защо категоризирахме критериалните родове в две основни групи - положителни и отрицателни.

За да илюстрирам разбираемо какво представляват критериалните родове, ще дам конкретен пример. Площта на имота е един от съществените критериални родове в структурата на ММП. Логиката е, че ако имотът е малък, нещата, които можеш да реализираш в него, като озеленяване са ограничени, а ако имотът е по-голям - има много повече възможности за планиране и функции.

Критериалните родове в ММП за момента са - площ на имота; застрояване; степен на почвено запечатване; земно покритие, тоест дали има дървесна растителност или не; плътност на застрояване; интензивност на застрояване - колко хора живеят на единица площ; реализирани или нереализирани обекти на зелената система, както и други, свързани с градоустройствените предвиждания, пешеходния достъп и т.н.

А какво значение имат сроковете?

- Сроковете за отчуждаване имат съществено значение в ММП. Не случайно сме ги извели в отделен клас. За да ги определим правилно, се консултирахме както с юристи от общината, така и с външни експерти с голям опит в градоустройствената практика. На база на техните становища изведохме двете критериални семейства "критично" и "спешно".

В "критично" попадат УПИ-та с вече изтекли срокове за започване на отчуждителни процедури, а в "спешно" са онези, чиито срокове изтичат в рамките на 2021 г.

И каква е картинката, като се съберат тези критерии?

- Резултатът, който ММП генерира, представлява списък от поземлени имоти с оценка за приоритетност. Максималната оценка е 100, като по-голямата стойност означава по-висок приоритет, а по-малката - по-нисък.

След консултация с Дирекция "Инвестиционно отчуждаване" стана ясно, че за да бъде ММП максимално ефективен инструмент, е необходимо имотите, формиращи общо териториално цяло, да бъдат групирани.

И все пак как може да се реши този проблем, заради който и малкото зелено в София може да изчезне?

- От съществено значение е зелената система на общината да се разглежда и стопанисва именно като система. Тоест като единно, живо и здраво цяло, съставено от добре планирани и стопанисвани обекти, добре свързани помежду си. Това би осигурило максималната полезност на зелената система като основен градоустройствен елемент в развитието на общината. Ето защо към този проблем следва да се подходи комплексно.

Териториите, нуждаещи се от отчуждаване, са в размер, непосилен за общинския бюджет. Необходимо е да се търсят други източници на финансиране. Отлични възможности за намиране на допълнителни средства дават редица европейски и световни политики, програми и проекти, свързани със зелената система в градовете. Освен това общинското предприятие "Софияплан" инициира серия от срещи с тема "Иновативни финансови модели за реализация на паркове в Столичната община". Вярваме, че това ще даде допълнителни решения за справяне с проблема.

Ще се създаде ли подобен механизъм и за имотите, които общината трябва да отчужди, за да реши проблемите с частните улици и липсата на места детски градини и училища?

А какво друго предстои оттук насетне? Какви са другите задачи, които има работната група?

- Разработили сме ММП така, че въпреки огромното количество данни той връща резултат в рамките на секунди. Предстои да се стигне до консенсус в работната група по отношение на критериалните тежести и ако това се случи, предложеният модел да се внесе за обсъждане в Столичния общински съвет. После, в зависимост от решението, ММП може да влезе в административния инструментариум на Столичната община.

Интервюто взе Анина Сантова