Изчезването на парковете

Парк с частни къщички

Нагледен пример за случващото се сега в София е бъдещият парк между новите квартали "Кръстова вада" и "Витоша", който трябва да върви успоредно по река "Драгалевска". По цялата му територия от близо 850 дка почти всичко е частна собственост. Това се вижда и от затворените с ограда улици, рушащите се сгради и частните дворове с къщи, охранявани от кучета. "Ако ви е страх от кучета, ви съветвам да не влизате по-навътре", предупреждава ни жена, докато се разхождаме в странното подобие на парк. Друга жена, която бута бебешка количка, очевидно добре знае това и не влиза по-навътре в "парка" от първите 5 метра.

Бъдещият парк между "Кръстова вада-изток" и "Витоша-ВЕЦ" е почти изцяло частна собственост. Площта му е близо 850 дка Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Освен собствеността проблем е и самото състояние на района - кал, боклуци и строителни отпадъци, покрай реката пък са оформени минисметища. А само на няколко метра са луксозните сгради и паркираните пред тях скъпи автомобили.

Сега "паркът" е пълен със строителни отпадъци, боклуци и кал, контрастиращи на луксозните сгради на няколко метра. Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

"Проблемът е, че всеки нов строител трябва да изчисти това, което предишните са завещали, което създава напрежение. Освен това имотите са частни. Ако ние искаме да санкционираме някого за незаконни сметища и насипи, обикновено трябва да са собствениците, които обикновено нямат вина за състоянието, в което се намират имотите", коментира кметът на район "Лозенец" инж. д-р Константин Павлов. По негови сметки, ако имотите в парка се продават на цената на улици, защото иначе собствениците не биха се разделили с тях за по-малко пари, придобиването им ще струва 85 млн. евро. Отделно следват редица скъпи дейности за превръщането му в реален парк, с инфраструктура, кътчета за отдих, осветление и др.

"Това може да стане единствено с финансиране от мощен европейски инструмент и със сериозен ангажимент от страна на държавата, и то бързо. Защото започнат ли процедурите за промяна на предназначението и възможността частниците да строят, на практика за вечни времена ще бъде загубена възможността да има парк. Защото там, където вече има сгради, е много трудно на тяхно място да се появи нещо зелено. На мен ми се струва добра сделка да запазим парковете завинаги, като сега се даде някаква огромна сума", коментира Комитата.

Източник: "Софияплан" Преглед на оригинала

Няколко възможни инструменти

Анализът на "Софияплан" изключва въобще възможността придобиването на имотите да стане единствено по класическия начин - чрез отчуждаване. "Трябва да разширим спектъра от инструменти, с които общината обезщетява собственици. Започнали сме работа съвместно със Стопанския факултет на СУ, "Зелена София", експерти от различни сфери, вкл. пазарни, да проучваме и описваме възможности", разказва арх. Георгиев.

Той дава няколко примера за целта:

• Опростяване на местните данъци и такси за имоти частна собственост за целия период от обявяването на Общия устройствен план и/или подробния устройствен план (ПУП) до придобиването на имота
• Възмездяване не с пари, а с право на строеж и/или допълнителна строителна площ на други места в града
• Заплащане към собствениците за екосистемните услуги, които техните незастроени имоти предоставят (поемане на дъждовни води, намаляване на температурата, пречистване на въздуха, намаляване на шума, увеличаване на биоразнообразието и площите за отдих и т.н.). "Това е много нова концепция, но ще стане важна част от финансите не само на публичните, но и на частните организации", казва арх. Любо Георгиев
• Организиране с помощта на общината на "зелени" функции в тези имоти по начин, по който собствениците им да получават доход от тях, а същевременно на тези места да се предлагат и услуги за обществото
• Crowd-funding кампании, или такива за корпоративна социална отговорност
• Издаването на зелени облигации от страна на общината и други.

  Въпросните "нови модели" обаче от години са само оправдание в устата на бездействащата община. За първи път кметът Йорданка Фандъкова заговори по-конкретно за проблема при гласуването на бюджета на столицата за 2021 г., в който са предвидени едва 8 млн. лв за отчуждения. Тогава тя заяви, че вижда като единствено решение да бъде разработен механизъм съвместно с държавата, по който въпросните терени да бъдат придобити от Столичната община. Какъв може да е той обаче така и не стана ясно.

Търсят се зелени клинове

Според Общия устройствен план на София (планът, който диктува развитието на столичната територия за неопределен период от време) големите градски паркове трябва да са двойно повече спрямо наличните сега. Повечето от тях представляват неизградени части на съществуващите зелени клинове, както и нови такива. Т.нар зелени клинове де факто представляват зелени ивици от паркове и гори с обща площ от близо 28 хиляди декара, които служат като естествен, жив климатик, който регулира климата в София.

Източник: Софияплан Преглед на оригинала

"През последните три десетилетия усилията от страна на местната власт за реализация на нови терени на зелената система намаляха значително. Основен фактор за това е, че Столична община не притежава имотите, върху които е предвидена реализацията на нови зелени площи", пишат от "Софияплан". По-голямата част от площта на предвидените в устройствените планове, но все още нереализирани терени за озеленяване, се намира върху имоти частна собственост.

Според анализа на общинското дружество пък един от факторите за неспособността ѝ да поддържа дори вече изградената зелена система е малкият брой общински служители, ангажирани с тази дейност в Дирекция "Зелена система" и общинско предприятие "Паркове и градски градини".

Приоритизирай това

Експерти от "Софияплан" участват и в работна група към общината, която трябва да изведе модел за приоритизация при отчуждаването на частни терени за изграждане на зелената система. Вече е направен детайлен анализ, който включва 5608 имота за озеленяване - части от паркове, междублокови пространства, квартални градинки и пр. Идеята е техните характеристики да бъдат приоритизирани на базата на определени критерии, за да може обективно да се реши кои трябва да бъдат отчуждени приоритетно. В момента работата по модела продължава (виж повече за него тук), като общината скоро трябва да публикува детайлния анализ с всички имоти от зелената система, които трябва да се отчуждят.

"Тази работна група има за цел да отчужди една малка част от имотите от зелената система, които имат нужда да бъдат изкупени. Така излиза, че от другата част се "отказваме" и общината нищо няма да направи и ще се позволи на частните собственици да правят каквото искат. Не виждам смисъл в тази работа и затова смятам дори да се оттегля от групата. Не може да се делят имотите на "приоритетни" и "неприоритетни". Всички са приоритетни", коментира за "Капитал" арх. Борислав Игнатов, общински съветник от "Демократична България", който участва в работната група.

Това, което предстои, ако се продължи това бездействие, е една тотална катастрофа, която скоро ще избухне. Общината имаше 15 години, за да реши този проблем и вече е късно.