Изгубените чешми на София

В столицата има 186 публични чешми, но повечето от тях са в окаяно състояние или въобще не работят, а общината не предприема действия

Анина Сантова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

В София има 186 публични чешми, но повечето от тях са в окаяно състояние или въобще не работят.
От общината обясняват това с появите на вандализъм, който би трябвало да се следи от полицията. По всичко личи, че това не е достатъчно.
Липсата на работещи чешми, както и на тоалетни в града, показва, че общината не се грижи за базовите нужди на хората и най-вече за туристите.

Замисляли ли сте се колко обществени чешми има в столицата на България? Вероятно се сещате за 3-4. А град като София би могъл да е известен с това, предвид че е възникнал заради минералните извори, а в голямата си част центърът се водоснабдява от Рилския водопровод с вода с чудесни качества.

Всъщност броят на чешмите е 186, от които 62 са в широкия център. И щеше да е добре, ако наистина се усещаха като толкова. Повечето не работят или пък са в толкова окаян вид, че много хора биха предпочели да не пият вода от тях. Бърза разходка в центъра на града показва, че по-скоро става въпрос за липса на желание и управленски действия в тази посока: чешмите в Градската или Борисовата градина работят, но на места са с липсващи чучури и затова водата от тях излиза през неудобни маркучи, забити в стените. Някои от чешмите към сградата на Централната минерална баня, която би трябвало да е извор на вода, пък не работят с пълния си капацитет, защото не са изградени всички чучури.

А красивата чешма до джамията, която чужденците често снимат, въобще не функционира.

Защото е важно да има чешми? На първо място поради това, че показва отношението на градската управа към хората, към туристите и въобще към средата. В Париж например през последните години бяха изградени дори публични чешми за газирана вода, тъй като анкета показала, че гражданите биха пили повече вода, ако тя е газирана. Но е от значение и за горещите летни дни - сега Столична община организира пунктове, на които раздава бутилирана минерална вода, вместо да разчита на чешмите си. А и това може да е чудесен маркетинг - още в древността чешмите на Сердика са били изобразявани върху монети, защо сега да не са отличителна черта на града.

Хубаво е, но не работи

Сега в някои от софийските паркове и градинките (като например в Княжеската градина) чешми изобщо няма, а би трябвало да е тъкмо обратното - в повечето европейски градове голяма част от чешмите са именно в зелените площи.

В София дори след ремонта на площада пред църквата "Св. Седмочисленици" през 2018 г. градинката остана с една чешма по-малко.

"Други като изцяло новите чешмички със съвременен дизайн в пак цялостно ремонтирания Западен парк отново не работят редовно - кранчетата увиснаха още при самия монтаж, а след месец се появиха и течове", коментира независимият общински съветник и основател на гражданската инициатива "Спаси София" Борис Бонев за "Капитал". Според него дори чешми с минерална вода, като например тази зад Минералната баня в Княжево, са оставени в разруха и само граждански инициативи успяват донякъде да приведат пространствата и чешмите в малко по-приветлив вид.

"Донякъде хората сякаш отвикнаха да пият вода от градски чешми. Всеки купува, а свободният достъп до питейна вода е общовалидно човешко право. Хубаво е да обръщаме вниманието по тази тема, защото водите на София са в изобилие и с доказани качества и продължават да не се ползват по предназначение", казват от гражданското сдружение "Термално-нормално" за "Капитал".

Равносметката на общинското дружество "Софияплан" от анализа на зелената система също говори за лошото състояние на чешмите. "Съществуващите фонтани, чешми, водни огледала и изкуствени езера често не функционират по предназначение и на много места не се поддържат", пишат експертите. А именно поддръжката е отговорност на общината.

Докато преди от "Московска" 33 казваха, че една от причините за неработещите чешми е липсата на канализация, сега отричат това да е проблем, понеже "всички общински чешми имат съществуваща канализационна мрежа". И докато не могат да кажат колко от 62-те чешми в центъра са неработещи, защото броят им се променя динамично заради многото прояви на вандализъм, казват, че неработещите чешми в кварталите към момента са около 10% или 19 броя. "За голяма част от тях са необходими сериозни дейности и средства, свързани с ремонти на подземна комуникация, получаване на изходна информация, изготвяне на проекти и възстановяването им", обясняват от Столична община.

Решенията: с ремонти и реален контрол

Липсва отговор на въпроса толкова ли е трудно съществуващите чешми да се приведат в нормален вид, както и защо не се изграждат още чешми, без да трябва да са включени в цялостни ремонти. А ако най-големият проблем е вандализмът, решение би било контролът се засили като например се прехвърли към общинско звено - сега за вандализъм следи полицията, а за поддръжката на чешмите отговаря дирекция "Зелена система".

Гражданското сдружение "Термално-нормално" смята, че чешмите в София би трябвало да се управляват от специален отдел към Столична община, който да следи както за тяхната поддръжка, така и за качествата на водата.

Според общинския съветник Борис Бонев общината се оправдава с проявите на вандализъм, за да прехвърли вината върху гражданите, докато реално въпросът е в липсата на редовна поддръжка с устойчиви материали. "Особено неприятен е видът дори на работещите чешми, дори на знаковите сред тях. Макар и понякога да се правят малки ремонти някъде, виждаме "майсторски" изпълнения с подръчни материали, а не внимание към детайла, нито подобаващо отношение към архитектурната стойност и историята на чешмите". Затова от "Спаси София" са поискали зам.-кметът по екология Десислава Билева да обособи програма за възстановяване на чешмите в София, като с приоритет да се обърне внимание на най-използваните такива в пространствата, посещавани от най-много хора.

"В едно описание на столицата от началото на XX в. София е представена като град на чешмите и фонтаните, имало е водни площи в парковете и градинките, водата живо е присъствала в градския облик. В момента е тъкмо обратното!

гражданско сдружение "Термално-нормално"

Иначе от Столична община са съгласни, че "наличието на обществени чешми е много важна част от поддържането на обществените площи в столицата, особено през топлите месеци от годината", като уверяват, че възстановяването и ремонтите им са "непрекъснат процес, който постоянно се контролира". Освен това напомнят, че всички районни администрации "имат задача да стопанисват надлежно съществуващите чешми на своя територия". Но не продължават с факта, че същите тези райони администрации не разполагат с достатъчен бюджет за целта, тъй като всички средства на София се акумулират в централата администрация.

Става все по-горещо

Важно е да се обръща внимание на състоянието на чешмите в столицата, защото то най-малкото отразява как градската управа се грижи за базовите нужди на хората. По същия начин стои и въпросът с тоалетните (виж карето). Да се осигури достъп до питейна вода, включително и за домашни любимци, не би трябвало да се разглежда като някаква извънредно сложна задача. Пример за варианта "просто, но ефикасно" е чешмата на централната станция "Мите" при летището и гарата във Виена. На нея има отделни водни пояси за домашни любимци (най-долу), за хора (на средно ниво) и дори за най-горната част.

Покрай извънредно горещите дни в началото на август и очакванията за "новия климат" общините все повече мислят как да се грижат за хората. Именно заради това австрийската столица инсталира пръскащи фонтани за освежаване, разчита на 1100 чешми с питейна вода, увеличава фонтаните в парковете, въвежда концепцията за 15-минутен град за бърз достъп до всичко и разчита на все повече пешеходни зони. Докато в София най-горещите дни се усещат още по-горещи заради липсата на достатъчно дървета по тротоарите и заради нагорещения асфалт. Дори тук не става въпрос за изпълнението на толкова амбициозни цели, нито за нещо скъпо. А просто за чешми.

WC проблеми

За да прилича на нормален европейски град, София би трябвало да изгради цялостна система от работещи чешми и обществен тоалетни. Вместо да осигурява модерни тоалетни и да намери решение за приватизираните подземни такива, общината обаче продължава да купува химически, които бързо се замърсяват и обикновено не се почистват достатъчно често. Докато такива се използват по света само при провеждането на различни събития като концерти и фестивали, тук това е "постоянното решение" за хората. Дори в началото на август общината обяви поръчка за доставката на още 50 нови химически тоалетни, които иска да постави предимно в парковете и градинките. Това, заедно с поддръжката им за година и половина, струва 70 хил. лв. без ДДС. С две думи, това е скъпо решение, от което никой не печели.