Арх. Елица Панайотова: Колата все още е царят в нашата столица. Това трябва да се промени
Координаторът на проекта "Зелена София" на Столична община пред "Капитал" за участието на София в конкурса "Зелена столица на Европа"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Елица Панайотова е координатор на проект "Зелена София" на Столична община. Целта на нейния екип е да насочи политиките за устойчиво развитие на града в една обща посока и да подготви кандидатурата на Столична община в конкурса за наградата "Зелена Столица на Европа". Основният фокус на звеното е устойчивата мобилност, качеството на въздуха и отпадъците, като целта е да се намерят иновативни решения на съществуващите проблеми с активното участие на гражданите, бизнеса, неправителствените организации и университетите.
Този месец София се класира на финал в конкурса "Зелена столица на Европа". Чия беше инициативата?
Още през 2015 г. над 30 неправителствени организации и граждани, които тогава бяха обединени в инициативен комитет "София - Зелена столица", подадоха официално предложение към общината за участие в конкурса. Всъщност това е предизборно обещание на кмета Йорданка Фандъкова от кампанията й през 2015г. и през 2016 г именно с цел да подготви кандидатурата беше създадено нашето звено "Зелена София" към Асоциацията за развитието на София.
При първото ни участие през 2019 г. се класирахме на 7-о място от общо 18 града от цяла Европа, не само от ЕС. За тази награда се състезават градове с население над 100 хил. души. Това е малко предизвикателно, защото ножицата е много голяма, а всички са в една група. А все пак проблемите, идващи от мащаба, са различни за един град с 110 хил. души и такъв с 1-2 млн. души население.
Значи сега София е постигнала напредък - стигна до второто място?
На каква база се оценяват градовете?
Експерти от комисията оценяват кандидатите, като дават точки на градовете по всеки един от общо 12 показателя (справяне с климатичните промени, устойчива градска мобилност, качество на въздуха, водни ресурси, биооразнобразие, зелени иновации и др.) Това, което комисията иска да види, е какъв напредък отбелязват градовете в тези 12 области. Те подават данни, които могат да бъдат 5 или 10 години назад, и се гледа как са се променили към последната година, в която ги има събрани. Експертите обръщат и голямо внимание на стратегическите документи, които администрацията е приела, бъдещите планове, комуникацията и участието на гражданите в целия процес.А как всеки град защитава титлата на финала?
Всеки град има 45 минути, в които да представи своята кандидатура, като акцентът вече не е върху това какво е постигнато, а по-скоро върху това какво оттук нататък ще се прави. Ние подготвихме презентация с видео и история - обяснихме откъде тръгват промените в България - а те тръгват точно от екологичните движения и протести против замърсяването. Искахме да ги запознаем със София. Тя реално е първият град от Югоизточна Европа, който стига до финал. Всички знаем, че проблемите са различни с тези в Централна Европа и това е важно, защото изходната позиция е различна и ако до този момент журито е слушало финалисти от друга реалност, все пак трябва да знае откъде тръгваме ние.Тоест журито има предвид историческия опит на града и региона, в който се намира?
Точно така. Както и иска да чуе какви ангажименти ще бъдат поети. Затова в презентацията наблегнахме и на бъдещите зелени проекти, които са приети вече от общинския съвет, на готовността на администрацията, както и на комуникацията с хора от различни възрастови групи.И каква обратна връзка получихте след представянето?
Да, но какво прави един град "зелен"? Много хора не биха нарекли София зелена, особено когато други финалисти в конкурса впечатляват със стотици километри велоалеи, нови паркове, пешеходен център... На нас тези неща ни звучат далечни и изниква въпросът какво сме направили ние, че да се наредим до тези градове, очевидно полагали усилия от години, за да спечелят титлата?
Ако сравняваме София с Осло, тя никога няма да стане зелена столица, както и много други градове също няма да станат зелена столица, дори Барселона. Тоест сравнението не е за да може да се каже кои са най-зелените, това не е награда за тези които са "най". Tова е конкурс, който да мотивира да се полагат усилия и да има напредък. Не е състезание за това кой е най-добрият а как всеки спрямо своята изходна позиция напредва. Оценяват се и гражданските инициативи и гражданската активност, както и какво като цяло се случва в града, не само какво общината прави.Тоест взима се предвид какви проблеми е успял да реши един град, за да бъде по-добър?
Да, гледа се откъде е тръгнал, къде е стигнал, какви са били проблемите. Например ако гледаме Лахти, който е носител на титлата тази година, това е град с около 120 хил. души, през 90-те преживява доста сериозна криза заради рухването на Съветския съюз. Тяхното езеро е било отровено от всички заводи, които са изхвърлили отпадните си води там. И това е изходната позиция, от която те тръгват. И самите Лахти споделяха, че във Финландия са известни с безработица и страшно много зависими. И сега изведнъж много хора от там се чудят как така те са станали зелена столица. Тоест всеки има своите вътрешни проблеми и реалности, които не винаги са много лицеприятни. Ние виждаме обикновено само лъскавата страна на тези градове, а те същото не знаят всички наши проблеми.Кои показатели са ни извели нагоре при формирането на оценката за класиране? Например, както знаем, София има проблем с качеството на въздуха, което е един от показателите.
Казахме, че София има своите проблеми, изброихме какви са източниците на замърсяване и какви решения се взимат. Казахме, че има и преносно замърсяване от градове близо до нас, по различни оценки между 30 и 40%. Така ако в Перник продължават да са на въглища, това ще се отразява на София. Винаги ще има проблем от този пренос на въздушни маси - съседни държави като Македония и Сърбия също имат този проблем и това ни влияе. Затова е важно да излизаме от рамките само на един град. Това също е тема и усилия, които трябва да полагаме. Понякога такива решения са на национално ниво, друг път става дума и за международно сътрудничество.Да, но Програмата за подобряване качеството на въздуха в София например е просто един документ, който може и да не се изпълни. Тоест така излиза, че комисията оценява просто една формалност. Не е ли това риск?
Когато чуят "зелена столица", хората често си представят стотици километри велоалеи и паркове. Какво последно е направила София в тази посока?
Един от проектите, които сме предложили, е за велосипедна връзка между големите квартали и центъра, като се надяваме в следващите две години трасетата да се реализират. Необходимо е да има повече инфраструктура за велосипедистите и повече споделени улици, както и да се регламентира това, че велосипедистите в определени зони са равнопоставен участник в движението. Надявам се с въвеждането на нискоемисионната зона да се въведе и транспортно успокоена зона. Не навсякъде трябва да има велоалеи, това може да са и места със споделени улици например. Но трябва да имаме интегриран подход към това.
Надяваме се хората да не реагират толкова остро на проектите за новите велоалеи и тази инфраструктура да бъде абсолютно задължителна. За съжаление колата все още е царят в нашата столица и хората се грижат първо за нея и после мислят за всичко останало. И това е част от цялата комуникация, която трябва да проведем с хората. Това е процес, на който трябва да наблегнем.
Много градове наблягат в кандидатурите си върху новите си паркове, дори на мястото на кални паркинги, други активно отчуждават. А сякаш София от години се мъчи да направи това. Защо изглежда така и какви усилия ще положи столицата?
София отново има много силни страни в тази част, има и много какво да направи. В частта с парковете един от проектите е именно да опитаме да намерим нов модел, по който могат да се реализират публично-достъпни паркове върху частна собственост. Търси се друг начин освен отчуждаването, като целта е собствениците да имат приход от това, че върху техните терени има различни дейности, които са допустими в паркова среда. Това е един пилотен проект, който стартира и идеята е следващата година да има такава концепция, за да може да започне по-широко обсъждане, за да може това да бъде реално решение и да отпуши ситуацията с нереализираните "зелени клинове".
Подготвяме и конференция през ноември, която да е за зеленината в много по-широк аспект. Парковете са много повече от места за разходка. Те са начин да влизат по-нискотемпературни въздушни течения в централните части на града. Те вкарват пресен въздух в градовете, понижават температурите. Трябва да почнем да говорим за ролята на зеленината в нейния много комплексен вид - охлаждане, въздушни течения, водни течения и борба с наводнения, биоразнообразие, емисии, пешеходни и велотрасета, психическо и психическо здраве.
Какво следва сега? Какви ангажименти ще поеме София?
Кметът внесе доклад, който беше одобрен от общинския съвет, с ангажимент общината да изпълни седем проекта и седем мерки. Сред тях са: изграждане на първия участък от "Зеления ринг на София"; парк "Лозенец" - нов механизъм за обезщетения на частници; крайречен парк в "Манастирски ливади-изток"; пешеходна и велосипедна зона по речните корита: пешеходни пасарелки; училищни дворове - споделени паркове; велоалеи, свързващи големите квартали с центъра и др.С какво финансиране ще бъдат изпълнени тези проекти?
Грубо сме изчислили, че бюджетът за изпълнение на инфраструктурните проекти и мерките ще бъде близо 40 млн. лева. В голямата си част средствата ще бъдат от бюджета на общината, с възможност по някои проекти да се ползва и друго финансиране.И София ще кандидатства отново?
Да, когато ЕК обяви, че отново е отворена процедурата за кандидатстване, ще кандидатстваме. Продължаваме с надеждата да спечелим въпреки всички критики и въпросителни, които хората ще имат, но това е много добра мотивация за изпълнението на проекти и политики, така че София да става все по-зелен град не само като чистота, но и като мислене.
Интервюто взе Анина Сантова
4 коментара
Велоринг...кой идиот ще обикаля въртейки педали? Дълго автомобилът ще е царят при такива "архитекти"
А, да, за безполезната велоалея покрай армеец от години само слушаме...Що? Щото строежът на сградите до 4-ти км./топлофикация, не е приключил. А от там минава алеята. Ма хора с връзки....
До коментар [#] от "":
Велосипедът носи физическа активност, т. е. по-добро здраве. Означава по-чист въздух (като знаем средната възраст на автомобилите в София), по-малко място за съхранение/паркиране,по-евтина поддръжка.
Столична община обаче направи така, че велосипедистите да се конкурират с пешеходците, вместо с шофьорите, и резултатът е видим. Проектите се правят за статистиката, не за реално ползване.
Лан Мари Берг също е срещу автомобилите в столицата Осло. Тук, въпреки развитата велоинфраструктура и куп фирми за ел-тротинетки, три!!! ринга за таксуване на преминаващи автомобили, градската управа подаде през май оставка поради подозрения за корупция при реализиране на водоснабдителен проект, на който споменатата Лан Мари бе проектмениджър.. Тя е от зелените, иска да забрани коли в централните части, както и дизелите изобщо.. “Обичаме бомринг“/платен вход в града/ казва тя... да му мислят тия извън Осло, които работят в града... Едновременно с това Берг се придвижва с ... кола... Зелените останаха под 4% бариера на изборите.. но Лан Мари е избрана за депутат, въпреки въпиюшата си некомпетентност...
Та... как се придвижва Панайотова?... Проекти хубаво,.. зелено,.. ама практикува ли проповядваното... Как се връзва с ЦГМ, с паркинги и гаражи... или целта е да се вземат оше повече пари от тия, които се придвижват в селофийския ужас... Лятото как да е с колело - а на зима?... Или да се стигне дотам разни тротинетки да са пръснати безразборно навсякъде като боклук след арапски мигранти...
Първата и най важна стъпка е да свържете и обезопасите съществуващите велоалеи. В момента голяма част от тях са практически неиползваеми тъй като не са свързани една с друга (прост пример - голямото кръстовище при НДК и бул. Евлоги и Христо Георгиеви) Едва когато имате една добра работеща основа можете да мислите за награждане.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.