Пловдив + Lafka = ВНЛ (или поне още 10 години)

Lafka си плаща, но не работи

Казусът със спирките в Пловдив датира още от времето на кмета д-р Иван Чомаков, когато са сключени два договора - един за предстоящото изграждане на над 300 спирки през 2002 г. и един за концесия върху тях само няколко месеца по-късно в началото на 2003 г. Схемата изглежда по следния начин: Концесионерът в лицето на "Елиза-1999" плаща на общината 4.5 млн. лева на вноски, като след всяка вноска общината поръчва за изработване някой от заслоните на другата фирма, с която има сключен договор - "Алфатекс Л2", която от своя страна ги произвежда, докарва ги в града, а общината ги монтира и ги предава за стопанисване на "Елиза-1999".

Това обаче не се реализира, както е планирано, и договорът с "Алфатекс" е прекратен, а общината променя договорните условия на "Елиза-1999" с цел концесията да потръгне, но и това не се случва.

През май 2012 г., след като договор има, но не и спирки, в ОбС е демонстрирано явно намерение на кмета Иван Тотев да прекрати договора с "Елиза-1999" по взаимно съгласие. Решението е подкрепено от 37 съветници и се възлага на кмета да го изпълни. Само четири месеца по-късно в ОбС е внесено друго проекторешение, отново от кмета Тотев, с което посоката на действие рязко се сменя и този път се предлага продължаване на договора до 2033 г. като отново 37 души го подкрепят. Това е и максималният срок от 30 години, който е поставен в договора.

Какво се променя за от май до септември? В този времеви промеждутък фирмата е придобита от "Булгартабак трейдинг". То е част от наскоро приватизирания "Булгартабак холдинг", който формално вече е собственост на дружество на руската ВТБ, но е публична тайна, че реално зад него стоят местни лица - тогавашният тандем Цветан Василев - Делян Пеевски, както и собствениците на "Винпром Пещера".

Ангажиментът по договора е да се поставят 314 заслона и те да се поддържат, като срещу това от компанията ще плаща 71 хил. евро годишно на общината и ще има право да постави павилиони в близост до спирките. През септември 2019 г. ОбС гласува още едно допълнителното споразумение - този път, за да приеме изпълнението на инвестиционна програма в размер на близо 6 млн. лв. (с вкл. такси) на концесионера.

От годишните доклади, които общината представя във връзка с изпълнение на концесионните договори, става ясно, че фирмата е изрядна и плаща предвидената в договора вноска.

Тези числа кореспондират с отчетите на самата компания, поне отчасти. За 2020 г. "Елиза-1999" отчита 571 хил. лв. приходи, практически изцяло от начислени наеми, които явно се плащат въпреки неработещите обекти. По-изненадващото обаче е, че за разлика от 2019 г. не се виждат практически никакви оперативни разходи, включително и за концесионна такса - вероятно заради признатите инвестиции. Най-същественото перо е 441 хил. лв. разходи за амортизация, както и 68 хил. лв. финансови разходи, предимно лихви към компанията майка. Така за 2020 г. "Елиза-1999" излиза на 49 хил. лв. печалба, но заради натрупаните загуби в предишни години капиталът й е близо -700 хил. лв. и в отчета е обърнато внимание върху неясните перспективи пред дейността й, включително и заради законовите промени, с които бяха забранени частните лотарийните игри. Именно това беше причината веригата да спре дейност, тъй като продажбата на билетите на компаниите на Васил Божков "Национална лотария" и "Лотария България" беше съществена част от приходите й.

Относно вандалските прояви от общината коментират, че заслоните са застраховани и щетите биват възстановявани.

Как действат другите градове

Основната разлика между Пловдив и другите общини се крие в договорните условия - по-кратки срокове и повече фирми концесионери, между които са разпределени спирките и използването на прилежащите площи за търговска дейност. Последното обаче често е имагинерно.

В Русе например 130 от общо 260 спирки са отдадени на концесия на "Табак трафик" (също собственост на "МТ риъл пропъртис"), чрез която Lafka оперира в града. Другите 130 спирки са дадени на "Фактор плюс", която е и една от четирите фирми с концесия върху спирки във Варна. "Фактор плюс" е с едноличен собственик "Карне-М" - фирма, която установява пълен контрол върху разпространението на вестници и списания във Варна още през 2010 и 2011 г. Макар тя да не е формално част от Lafka, реално е свързана. "Карне-М" беше финансирана от КТБ и след краха на банката е в несъстоятелност, а самата "Фактор плюс" е в ликвидация.

Договорите изтичат след 5 години. От община Русе потвърдиха, че за момента те се изпълняват и липсва основание да бъдат предсрочно прекратени. За "Капитал" от администрацията коментираха, че концесионните възнаграждения се плащат, зоните се почистват редовно по график и спирките се поддържат и ремонтират, когато е необходимо.

Различно е положението във Варна, където предстои да се вземе решение за подновяването и/или прекратяването на договорите за концесия на спирките. По информация от общината 15-годишния срок, за който са сключени договорите, е изтекъл. От администрацията на община Варна коментираха, че фирмите концесионери са 4 и нито една от тях не е Lafka ("Одесос М", "Ди прес", "Фактор плюс" и "Ваком"). Реално обаче и тук контролът е същият - в "Одесос М" "МТ риъл пропъртис" има 50% дял, а "Ди прес" по подобие на "Фактор плюс" е собственост на "Карне-М" и е в ликвидация. От разследване на "Капитал" още от 2014 г. обаче става ясно, че фискалните бонове, издавани от павилионите, докато те са работили, показват, че техен собственик е "Табак маркет". От Варненската община също потвърдиха редовност на концесионните плащания и изпълнение на другите задължения по договорите.

Въпроси от "Капитал" за ситуацията с обектите на Lafka бяха изпратени и към общините Бургас и Стара Загора, но към момента на редакционното приключване на статията конкретни отговори не са получени.