🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Покритият мост над Марица: собственост на ББР до 2035 г. срещу 830 лева наем

Огромната търговска площ в центъра на Пловдив е отдадена на концесия, която държавната банка придобива през 2018 г. Разговори с общината не са водени

Липсата на управленска воля ще запази съоражението в този му вид поне за още 13 години, а през това време ББР ще се облагодетелства от изгодната сделка
Липсата на управленска воля ще запази съоражението в този му вид поне за още 13 години, а през това време ББР ще се облагодетелства от изгодната сделка
Липсата на управленска воля ще запази съоражението в този му вид поне за още 13 години, а през това време ББР ще се облагодетелства от изгодната сделка    ©  Надежда Чипева
Липсата на управленска воля ще запази съоражението в този му вид поне за още 13 години, а през това време ББР ще се облагодетелства от изгодната сделка    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: От Седмото Тепе От Седмото Тепе

Най-важното и интересното от седмицата в Пловдив и региона, през погледа на местната редакция

Темата накратко
  • Концесията на Пешеходния мост ще изтече чак след 13 години и според годишните доклади на администрацията всичко е изрядно.
  • ББР са категорични, че не са водени преговори с Община Пловдив за изкупуване на дружеството концесионер.
  • Общината губи стотици хиляди левове годишно от наеми, а в замяна получава едва 10 хил. лв. концесионно възнаграждение

В големите български градове има малко примери за по-грозно и неадекватно използване на градско пространство от покрития мост на Марица в Пловдив. Дори на фона на обичайно занемарените реки в страната покритият битак от 90-те, който е разположен на ключовото място над реката в центъра на града изпъква. Естествено продължение на пешеходната главна улица, по който разхождащите се да минат над Марица към другата страна на града, мостът не само не използва гледката и положението си над водата, а дори умишлено я скрива.

Но визията е само един (най-видимия, с извинение) от проблемите с този мост. Даден на концесия още през 90-те, мостът е обречен да е извън общински контрол поне до средата на следващото десетилетие, когато тази концесия изтича. Годишното плащане за него не е променяно от 2000 г. и е многократно по-малко от приходите - месечният наем за целия мост, на който има над 60 магазина, е около 800 лв. Новият му собственик е Българска банка за развитие (ББР), която обаче няма намерение към момента да го връща на община Пловдив. Така градът е обречен да пази това грозно петно в центъра, което скрива реката, още поне 13 години, без да получава нищо от него и без да може да направи нищо за подобряването му.

Действие 1. Общината дава моста

Търг за право на ползване на Пешеходния мост е проведен още през далечната 1994 г., по времето на кмета д-р Гарабед Томасян. Сключва се договор със спечелилия участник - Денис Бареков, и се издава заповед на кмета за възлагане на ползването, като на Бареков се учредява особено право на ползване срещу задължението да изгради търговска зона изцяло.

До изграждането на обектите не се стига и след съдебна битка, през 2000 г.,по времето на кмета д-р Иван Чомаков, общинският съвет взима ново решение, с което сключва настоящия концесионен договор, като дава 6-месечен срок на Бареков да представи плана за реконструкция.

Пловдивската администрация от времето на кмета Чомаков действа като добре смазана машина, що се отнася до разпродаване на общинското имущество. Доказателства за това са публично-частните дружества "Пълдин туринвест" и "Увеселителен парк-Пловдив", от сделките на които и до днес градът страда, а общината е с вързани ръце. По негово време са продадени и тролейбусите на града.

След като е сключен първоначално за 20 години, към концесионния договор е сключено допълнително споразумение през 2003 г., отново по инициатива на Чомаков, като е записано, че срокът се удължава на максимално допустимия 35 години, считани от 2000 г.

Така общината абдикира изцяло от задължението да се грижи за обектите, които притежава в рамките на моста.

Действие 2. Мостът се покрива

Първоначално мостът не е бил затворен, но реализирането на търговските площи от концесионера Денис Бареков, по проекта на Марчо Минев и Димитър Куманов го довеждат до начина, по който изглежда в момента.

Идеята е била да се превърне в съвременна търговска площ, която да замени разполагащите се тогава цветни сергии. По онова време в България все още няма молове и мостът е илюстрация на това как тогавашният български бизнес си представя покритите търговски площи.

Това е цитат от тогавашната защита на проекта: "Покритият мост ще се впише успешно в общия търговски комплекс заедно с трите внушителни сгради на южния и северния бряг на Марица. В услуга на жителите и гостите на града, особено по време на Пловдивския панаир, ще работят магазини с богат асортимент от стоки и сувенири, ресторанти, игрални зали и т.н. Ефектното нощно осветление ще придаде зрелищност на този нов акцент в панорамата на Пловдив, а специалната многоцветна окраска на моста ще създава илюзията за прелитащ като дъга над реката влак".

Достатъчен е един поглед, за да разберете, че от всичко това, единственото горе-долу отговарящо на описанието е прелитащия над реката влак. Той има същата привлекателност, както и вагоните на БДЖ.

На фона на състоянието му в момента, в което мостът е една непрекъсната алея от малки магазинчета за gsm аксесоари, дрехи и бижута, е трудно да се прецени дали предходния вариант на моста е бил по-зле. Ако се разходите по него, ще видите, че от почти цялата му дължина няма никаква гледка към реката. Нещо повече - въпреки че е планиран с много прозорци, повечето от тях са затъмнени отвътре.

Действие 3. ББР се сдобива с мост

Първоначално концесионер по договора е "Търговски център Марица" - дружество с предходен едноличен собственик Денис Бареков. Това е едно от многото дружества, собственост на Бареков.

Бареков има бизнес в областта на въздушния транспорт, финансовото консултиране, туризма и др. Известен е с това, че преди години купи активи на фалиралите "Плама" - Плевен, и стъкларския "Диамант" - Разград.

Бареков е в добри отношения с ББР при предишното управление, като банката финансира неговия авиооператор "Ер Виа", както и други дружества. Справка в Търговския регистър показва, че през 2009 г. е учреден залог върху дружеството на Бареков "Търговски център Марица" с цел да се обезпечи дълг към "Ер Виа". По-късно с него е обезпечен и кредит към "Виа Кепитъл Партнърс" - по времето, когато "Ер Виа" вече влиза в несъстоятелност.

Справка в ТР показва, че ББР купува дружеството на Бареков, в една доста странна сделка. Според публикувания договор банката е платила 5 хил. лв. за компания с активи от близо 5.5 млн. лв. Освен това след продажбата управител на дружеството става Димитър Апостолов, който е в управлението на още няколко компании на Бареков. Включително и е бил управител на "Виа Ейъруейс". Така че не става особено ясно защо банката придобива актив от свой длъжник, който той продължава ефективно да управлява и който е заложен като гаранция за кредити.

Едва от 2019 г. управител е Веска Станчева.

Действие 4. Банката и общината

През изминалата година неколкократно се спомена, че са водени преговори с ББР за изкупуване на това дружество от Община Пловдив, за което припомнят и десетки публикации в местните медии. Това, изглежда, е било силно преувеличено.

"От 2019 г. до настоящия момент не са водени разговори между Община Пловдив и ръководството на ББР за изкупуване на дружеството "Търговски център Марица". Не са водени и разговори с Община Пловдив за прекратяване на концесионния договор", категорични са от ББР.

Георги Стаменов, кмет на р-н Централен, сподели пред "Капитал", че наистина е имало предложение от негова страна за изкупуване на дружеството от ББР, като стойността към онзи момент е била 4.3 млн. лв. Той не е получил подкрепа от общината и към момента "нещата са в старото си положение".

Пред Бареков все още стои възможността да си върне дружеството до 2023 г., като от ББР коментираха пред "Капитал", че е това е заложена в договора за придобиване на дружеството клауза, но към момента не е дадена подобна заявка.

От отговорите на ББР става ясно, че търговското дружество планира да постави въпроси пред икономическата комисия на Община Пловдив относно развитието на концесионната дейност с цел да се разшири експлоатацията на обектите.

Действие 5. Един твърде изгоден актив

При сключването на договора уговорената сума на годишното възнаграждение е в размер на 10 хил.лв. Възнаграждението, което концесионерът плаща, не е индексирано от тогава, цели 20 години, въпреки изключителните промени в българската икономика.

Единственото изключение е 2020 г., когато дружеството, вече собственост на банката, иска и получава отстъпка заради ковид рестрикциите. Тогава са платени 9166 лв, като е редуцирана наполовина сумата от март до май - най-тежкият локдаун.

"Целият пешеходен мост с двете монолитни сгради, които са около 1800 кв.м. застроена площ, плюс два паркинга от двата края и 1800 кв.м. търговски обекти, се владеят от концесионера. При пазарен наем, дори и по-нисък от пазарния наем, и при едно правилно менажиране, този актив може да генерира немалки приходи, които да пълнят хазната на Община Пловдив", коментира още районния кмет Стаменов.

Това се потвърждава и от обявите, които се откриват в момента в сайтовете за отдаване под наем на имоти. Определената цена на квадрат на отдаван под наем магазин точно до Пешеходния мост е 37.50 лв, което за 20 кв.м. прави месечен наем от 750 лв. Ако всичките 1800 кв.м. се отдават на тази цена, то това прави приход от почти 70 хил.лв. месечно - 7 пъти повече от годишния наем на целия мост.

Дружеството обаче отчита приходи от малко над 500 хил.лв., което не отговаря на възможностите, които активът позволява, дори от него да се използват само търговските площи.

Според представените годишни финансови отчети, дружеството непрекъснато варира между печалба и загуба. Така, през 2015 г. отчита печалба от 1.4 млн.лв., а през 2016 г. балансът е отрицателен. В годината преди ББР да го придобие - 2017 г., дружеството е отчело печалба в размер на почти 500 хил.лв..

За 2019 и 2020 г., под управлението на ББР дружеството е на загуба. От ББР обясниха лошите резултати с последствията от пандемията, които по техни думи са възпрепятствали и реализирането на плановете им за развитие, които не става ясно какви са били и какви са в момента.

От банката обаче потвърдиха пред "Капитал" заетостта на Пешеходния мост, където по данни на общината се разполагат 64 помещения за търговска дейност. "На този етап има 98% заетост на наети обекти, като 50% от фирмите наематели са там от самото откриване на търговския център, а останалите са дългогодишни наематели. Текучеството на наематели е сведено до минимум."

Идеите за моста

На това място мост е имало отдавна. Снимки още от 1880 г. показват, че това е един от първите мостове, свързващи двете части на града.

Съоръжението служи за вдъхновение на много архитекти. По думите на районния кмет Георги Стаменов през годините са изработени редица проекти от колективи на доброволни начала, като акцентът във всички тях е мостът да бъде отворен и обърнат към реката. Но официално задание от общината никога не е имало и няма и в момента.

Един от многото проекти за реконструкция на моста и превръщането му в културно пространство е представен пред Фондация Пловдив 2019, тъй като съществуващия мост не си кореспондира с европейската визия на града според изготвилите проекта "УРБА-А" с управител арх. Антоанета Топалова, бивш главен архитект на Пловдив.

Той не е одобрен и не влезе в апликационната книга. Дори да беше влязъл обаче, надали щеше да бъде изпълнен - проектите за кино "Космос" и Тютюневия град продължават да тънат в прах.
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    aussie avatar :-P
    aussie
    • + 2

    В БГ соц градовете реките са скрити от хорските очи поради недалновидността на соц архитектите.

    Нередност?
  • 2
    barbarossa avatar :-|
    Barbarossa
    • - 1

    До коментар [#1] от "aussie":

    Мне... Понеже в соц-градовете реките са пълни с боклуци, а водата си сменя боята като в приказките, та не стават за гледане

    Нередност?
  • 4
    aceton avatar :-(
    асен георгиев
    • + 2

    колко жалко, че нито чомаков, нито софиянски не влязоха м затвора!

    Нередност?
  • 5
    poc43676331 avatar :-|
    poc43676331
    • + 2

    Мислех си, че на моста само пловдивчани му викат иронично “влака за София”, а това нистина бил замисъла на архитекта. Колко по-зле можеш да се провалиш

    Нередност?
  • 6
    kgkalaydzhiev avatar :-(
    kgkalaydzhiev

    Мостът имаше оставни свободни от търговия 20-25м пространства в средата двустранно, откъдето можеше да се види реката. Преградиха ги на магазини преди около 15г

    Нередност?
Нов коментар