От Бойница към Несебър и Лондон: къде отидоха българите

Яркочервено за Северна България

Няма област в страната, която да отчита увеличение на населението спрямо предходното преброяване (виж графиката). Най-голям е спадът във Видин, където населението намалява с повече от една четвърт, а най-малък - в София-град, където свиването е с едва 1.3%. Така над половината от живеещите в България са се съсредоточили в двата най-добре развити икономически района - Югозападен и Южен централен.

Областите с двуцифрени спадове на живеещите в тях са именно на север от Стара планина. Там е най-застаряващото население, както и повечето от областите, в които делът на децата е най-нисък.

Община Бойница всъщност е добра илюстрация. Тя се намира в най-бедната част на Северна България, самата тя е селска община без бърз инфраструктурен достъп до големи градове освен Видин - големият град, който се свива най-бързо сред тези с над 50 хил. души население.

Това е областта с най-ниската средна заплата в страната, с най-висока безработица и с един от най-ниските БВП на глава от населението. А паралелът с икономическото развитие на даден регион е неизбежен - десетте области с най-висок принос към БВП по номинал (на база данни от 2019 г.) са и с най-малък спад на населението.

От топ 10 на общините над 10 хил. души, които са загубили най-много население, само една - Девин - е в Южна България.

Проблемът с работещите

Ето и малко по-детайлна разбивка по региони - логично най-възрастното население е останало във Видин (31.5% от всички са над 65). Следват Габрово (30.2%) и Монтана (28.2%). В общо 21 области делът на хората над 65 години спрямо общия брой на населението в тях е над средния за страната. Така на 100 души в трудоспособна възраст средно за страната се падат по 60 в "зависима" възраст. За сравнение - през 2011 г. това съотношение е било 46.5.

По региони това съотношение е най-благоприятно в София (52), Благоевград (55.7) и Варна (56.8). Най-неблагоприятно е в област Видин (75.4), Габрово (72.1) и Кърджали (70.6).

Или казано по друг начин - проблемите на Северна и особено на Северозападна България продължават да се задълбочават, а заедно с тях и шансът на тези региони да се съвземат икономически. Защото липсата на работна ръка прави по-трудни инвестициите в региона, а това завърта порочен кръг.

По общини

Има 81 общини, които губят над 20% от населението си, и повечето от тях, разбираемо, са малки. Но сред тях има и такива, които са изненадващи. Например град Свищов се намира на второ място сред всички общини, веднага след Бойница, по ниво на спад - той е загубил цели 35.4% от населението си спрямо 2011 г. Това е странно за толкова голям град, защото никой от останалите в тази демографска група не губи толкова.

Друг изненадващ град е в Южна България. Пазарджик губи цели 20.4% от населението си и е най-бързо смаляващият се град сред големите в страната, като от 114 хил. е стигнал до 91 хил души. Това е лесно обяснимо с няколко фактора: близостта със София и Пловдив и липсата на особено развитие в града по отношение на бизнес средата и качествено управление.

Но за първи път всички големи центрове губят население, включително растящите миналия път София и Варна. Това се дължи най-вероятно и на пандемията, която накара мнозина да напуснат големите градове - тогава за първи път столицата регистрира спад.

Онези, които напуснаха

Тук е важно да се има предвид, че в данните за първи път се вижда миграцията, която се случи в последното десетилетие. Тъй като НСИ няма начин да регистрира през годината тези, които пътуват и се установяват в други държави в ЕС, тя може да улови миграцията само на такива десетгодишни периоди, когато прави преброяване.

Периодът 2011 - 2021 г. беше изключително активен за българите в Европа, тъй като в него най-големите пазари в ЕС отвориха врати за български работници, а също така се случи и Брекзит, заради който мнозина българи се регистрираха за постоянно във Великобритания.

Така този спад, който се регистрира, в доста сериозна част (почти 40 - 50%) са всъщност хора, които са заминали в някакъв етап навън. От НСИ допълват за "Капитал", че намалението на населението от неотчетена външна миграция ще бъде разпределено чрез статистически метод върху десетгодишния период (2012 - 2021), или населението ще намалее средно с около 30 хил. до 35 хил. на година.

Безработица - евентуално нагоре, БВП - все още не е ясно

Преброяването вероятно ще промени и изчисленията на някои ключови показатели. Като например безработицата, която изчислява Агенцията по заетостта (АЗ). Досега тя ползваше данните от преброяването през 2011 г.

Към август АЗ отчете равнище на регистрирана безработица от 4.3%. Тя се мери на база безработните лица, регистрирани в бюрата по труда, а те са били 139 782. При новите данни от преброяването, които показват, че хората в трудоспособна възраст са 4 069 400, или с 19.1% по-малко спрямо 2011 г., би трябвало и безработицата да е по-висока от настоящата. Заради разпределението на миграцията за десет години ще се променят и някои статистики.

"Очакваме да има промени и в данните за пазара на труда с източник "Наблюдение на работната сила", допълват от института, като уточняват, че дори и при данните за първите две тримесечия на 2022 не са взети предвид новите числа от преброяване 2021. Каква ще е разликата след ревизията обаче - все още не е ясно.

Не е ясно и как ще се променят данните за БВП на човек от населението. Поне на теория, българите би трябвало да изглеждат по-богати след преразпределението, защото брутният продукт ще се разпределя на по-малко хора. Поне от тази статистика няма да се оплакваме.