10 месеца след пускането на COVID помощта за средни фирми само 4% са получили пари

По мярката за 213 млн. лв. се покриват заплати и текущи разходи, но досега са платени само 7.7 млн. лв.

Румяна Гочева

Десет месеца след като хиляди средни фирми в България подадоха заявления за финансова подкрепа от програма "Иновации и конкурентоспособност" (ОПИК) парите още не са пристигнали по сметките им.

Според справка, предоставена на "Капитал" от Министерството на икономиката, при сключени 1 548 договора на обща стойност над 212.8 млн.лв. към 1 април съвсем не на шега са били изплатени общо 7.7 млн.лв. по 60 договора. Това означава, че само около 4% от фирмите със сключени договори реално са стигнали до парите, за които са били одобрени.

Принципно европейските програми са бавни във възстановяването на средства, а ОПИК е известна дори на този фон като изключително мудна. Но обещанието на кабинета "Борисов" беше, че всички помощи покрай пандемията ще стигат много бързо и ефективно до бизнеса.

Първо забавяне

Мярката за подкрепа на средните фирми стартира в началото на юли 2020 г., а документи по нея се приемаха почти до края на август. Общият бюджет на процедурата е 200 млн. лв., но бяха отпуснати допълнителни средства, така че да се финансират всички одобрени фирми.

Минималният размер на помощта е 30 хил. лв., а максималният - 150 хил. лв., като с тях могат да се финансират разходи за персонал (заплати, осигуровки), текущи разходи за суровини, материали, външни услуги и режийни. Едно от основните изисквания за фирмите беше да докажат спад на оборота от поне 20%.

След края на приема през август на оценителите на ОПИК им отнема няколко месеца да приключат списъка с одобрените компании. Договорите започват да се сключват едва декември.

Второ забавяне

Самите фирми могат да избират кои разходи за суровини, материали, външни услуги или заплати да отчетат за да получат финансирането - за периода от 1 февруари 2020 г. до сключването на договора или да го ползват за дейности до три месеца след неговото подписване.

По информация на "Капитал" много компании са избрали предходния период, за да стигнат по-бързо до финансиране. Според процедурата, те трябва да отчетат проекта до месец от края на изпълнението. Това значи, че принципно най-късно до месец след подписване на договора и подаване на отчет (защото е за минал период), парите е трябвало да започнат да се изплащат.

Към момента обаче по-малко от 600 фирми от общо 1548, сключили договори, са подали отчети, а едва 10% от тях - около 60, са с одобрени отчети и плащания.

"Това не са стандартни проекти, става въпрос за отчитане на разходи, а те могат да бъдат режийни, материали, наеми и дори заплати", обяснява Теодора Овчарова, изпълнителен директор на "Елана инвестмънт" и член на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски програми. Тук става дума за огромен брой отчетни документи - и най-малките проекти са придружавани с поне 60 фактури, които трябва да бъдат прегледани от експертите на министерството, изтъкна тя.

Предвид огромния брой платежни документи и договори с доставчици, кандидатите и Управляващия орган се сблъскват с много казуси, което прави отчитането бавно и тромаво и парите трудно стигат до фирмите.

Теодора Овчарова

Изпълнителен директор на "Елана инвестмънт" и член на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски програми

"Основният проблем не е в самото отчитане като такова, а че правилата за това как да става то бяха променени в ход - изведнъж се оказа, че ако дадена фирма работи с определен доставчик на копчета например, тя не може да представи неговата фактура, а трябва да се съберат няколко оферти от няколко доставчика. В крайна сметка от министерството допуснаха да се работи и на база исторически данни т.е. разходът ти да се признава, ако вече си работил няколко години със същия доставчик", обясни експертът.

По думите на Овчарова редица фирми са били готови с отчетите си още при подписването на договорите си за грантовете и са ги предоставили, но именно заради тази промяна на правилата със задна дата се оказало, че те трябва да направят изцяло нов отчет.

И сега

Друг проблем е човешкия капацитет в министерството на икономиката. Повечето от мерките за бизнеса минаха оттам, а е ясно, че с настоящия капацитет една и без това бавна програма няма как да се забърза особено. Последваха разнопосочни политически команди и хвалби на премиера Бойко Борисов и ресорния министър Лъчезар Борисов, което очевидно е резултирало в пълен блокаж на системата и хаос кое да се направи първо.

Срокът за предоставянето на допълнителни документи е пет дни, а плащането става едва след одобрението на финалния отчет. Пред "Капитал" от министерството увериха, че разглеждат книжата в кратки срокове, за да може бизнесът по-бързо да получи парите си. Явно обаче дори и така процедурата остава повече от тромава.

От министерството все пак уточниха, че предстои плащането на верифицираните в ИСУН още 101 договора за общо 13.3 млн.лв. Дори и с тях обаче изплатената сума остава на критично ниски нива.