Не, г-жо Нинова, форсмажорът не се обявява, а се доказва

При случай на форсмажор длъжникът трябва да уведоми насрещната страна и, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. Извън тези общи текстове в закона, естествено, страните имат свобода да договарят и конкретни клаузи за форсмажор в договорите, включително и по кое право и от коя институция ще се решава евентуален спор. Така или иначе, при позоваването на форсмажор е логично да се очаква да възникнат спорове, така че оттук нататък е в тежест на конкретния длъжник да обоснове как и защо непредвиденото обстоятелство (в случая войната) му е попречило. И съответно съдът или арбитражът трябва да прецени за всеки конкретен случай дали аргументите са валидни.

Нито Търговският закон, нито друг нормативен акт предвиждат държавата да констатира форсмажор. Естествено, ако има обявено извънредно положение (както беше например с коронавируса), това би могло да е фактор в полза на тезата на длъжника, но не и нещо, което автоматично да се задейства.

Потърсен за коментар, преподавателят по търговско право проф. Ангел Калайджиев обясни, че идеята се нуждае от конкретизиране, за да може да бъде коментирана. "По принцип не съм убеден, че има нужда от подобен акт по обявяване на форсмажор към момента, но и не съм аз, който следва да преценява това, доколкото не разполагам с данни за икономиката. Вероятно има бизнеси, които са пряко засегнати от войната, ако търгуват с Русия или Украйна, но какъв е мащабът е друг въпрос. Подобно нещо трябва внимателно да се обмисли, преди да се въвежда", каза той пред "Капитал".

А според гл. ас. д-р Анастас Пунев, преподавател по граждански процес в СУ, идеята на икономическото министерство е сама по себе си безсмислена и поражда съмнения, че с нея се преследват някакви други цели.

Анастас Пунев: Няма форсмажор с универсална сила

"От правна гледна точка това дали има форсмажор не се установява с акт на държавата, а си е обективно състояние, което законът урежда и защитава, и това винаги е било така. От древни времена винаги е имало уредба на форсмажора под една или друга форма и тази защита нито отпада с акт на държавата, нито се засилва с акт на държавата. Още по-малко може да се прилага за всички видове договори и всички видове търговски отношения, тъй като има договори, които могат да бъдат повлияни от форсмажорни обстоятелства, и други, които не биха могли да бъдат повлияни, макар и да са в същата държава и по същото време, защото много голямо значение има какъв е предметът на договора, условията, при които е сключен и др. Другояче казано, не може да се въведе форсмажор с универсална сила. Освен това видях, че има опит да се позовават на удостоверенията, които БТПП издава за форсмажор, но те по никакъв начин не удостоверяват такава сила, а са някаква индикация, която да послужи като допълнително доказателство. Това изобщо не означава, че няма случаи, включително и в съдебната практика, в които наличието на такъв сертификат не води до преценка, че е налице форсмажор.

Според мен това е доста безсмислено упражнение или най-малкото подбудите му не са насочени към това, което е официално обявено. Доколкото, от една страна, към момента има доста неофициална информация за проблеми с износа на определени стоки, тъй като митниците по обясними причини забавят обработването им, имам съмнение, че може би по този начин се опитват да наложат мярка, която да е по-лека."

"Бизнесът си го поиска"

След острата реакция от депутати от опозицията, които поискаха изслушване на премиера за тази идея, а отделно и от "Демократична България", чийто лидер Христо Иванов обяви, че подобна идея не е обсъждана и не я намират за уместна, ведомството на Корнелия Нинова излезе с ново съобщение, че това е поискано от бизнеса още на 8 март. Към него е приложено писмо от Българската търговско-промишлена палата, от което се разбира, че работодателската организация по-скоро иска някакъв държавен акт, на който да може да основава издавания от самата нея "сертификат за форсмажор" за фирми.

"За улеснение на предприемачите по осигуряването му и с оглед опростяване на процедурата моля да бъде издаден от Министерския съвет, респ. министерство на икономиката/министерство на външните работи, общ или за отделно събитие акт, съдържащ информация, характеризираща събитието/събитията, по възможност началото на възникването му, предприети действия и правителствени мерки и др. Същият ефект може да има и официален сайт на държавен орган или институция, в който се публикува и е на разположение информация за актове като споменатите по-горе санкции, ембарго и др. от Европейския съюз, България и т.н.", се казва в писмото.

От това обаче не става ясно БТПП да иска форсмажор, който да се отнася за всички сектори в българската икономика. Напротив, от палатата уверяват, че "БТПП ще изисква от фирмите и допълнителна информация за условията и сроковете за изпълнение, установяване на причинната връзка между форсмажорното обстоятелство и изпълнението на задълженията, произтичащи от подписани търговски договори, с оглед избягване на злоупотреби".

Сертификат по желание

Извън това е доста спорно доколко БТПП в случая представлява желанието на бизнеса. Най-малкото въвеждането на някакъв тотален форсмажор, засягащ целия стокооборот в страната, може да е в полза на някои компании, но и в ущърб на много други.

Освен това палатата е в конфликт на интереси. За нея въпросните "сертификати за форсмажор" са не просто услуга в полза на засегнатите от войната фирми, а и бизнес. Според тарифата на палатата тяхното издаване на български струва 360 лв. за членовете й и 480 лв. - за нечленове. Цената на документа на чужд език е съответно 420 и 540 лв. При издаване на сертификати за форсмажор по случай със специфична тематика и/или такива, за които трябва да се проучи голям обем представени доказателствени документи (над 100 стр.), към цената на услугата за издаване на стандартен сертификат се заплаща допълнително от 10 до 30%.

От самата институция изтъкват, че "чрез издадените сертификати за форсмажор палатата ефективно помага на фирмите и им спестява заплащане на неустойки". А също и че те са международно признати и се приемат като доказателство от международните арбитражни институции.

Последното обаче е най-малкото спорно. Например покрай ковид през 2020 г. се появиха множество сходни случаи с многобройни аналогични документи за форсмажор, представяни от китайски доставчици към техни чуждестранни доставчици. Тогава юристи публично коментираха казуса със сертификатите. Например американската кантора MoloLamken обясни, че те вероятно биха били обвързващи за китайските съдилища, но повечето международни договори се сключват по английско или американско право. А тъй като специално в САЩ такива сертификати няма, вероятно съдът ще е много скептичен към тях. Но дори и те да бъдат приети като доказателство, сами по себе си по никакъв начин не са достатъчни да осигурят благосклонно решение.

Така че всяка фирма и адвокатите й могат сами да си преценяват заслужава ли си да плащат за подобен документ въобще. Но популистката идея на вицепремиера Нинова едва ли би могла да допринесе с нещо съществено за това българските компании да са по-защитени от трусовете на конфликта. За сметка на това в този си вид има потенциал да нанесе доста щети.