Инфлацията в еврозоната достигна рекордните 8.1%

Главният двигател на увеличението на инфлацията са нарастващите цени на енергията, които са се покачили с 39.2% през месеца. Тенденцията при тях също е възходяща, като през април покачването беше 37.5%. След енергията се нареждат храната, алкохолът и тютюнът, при които увеличението в цените е 7.5% при 6.3% през април. И двата показателя обаче са силно обвързани с войната в Украйна, след като Русия е един от най-големите износители на суровини в света, а Украйна е един от най-големите доставчици на зърнени култури. Войната накара Запада да наложи голям брой санкции срещу Русия, а доставките на зърно и пшеница от Украйна са блокирани на пристанищата в страната.

Силно вероятно е и ново покачване в цените на енергийните източници, след като в края на май Европейският съюз (ЕС) забрани вноса на около 90% от руския петрол от края на годината. В следващите две години руски петрол ще може да стига в Европа само по тръбопроводи до Чехия, Унгария и Словакия, а доставките по море ще бъдат забранени.

• ЕС се договори да спре 90% от вноса на руски петрол

Хармонизираният инфлационен индекс в Германия надминава този на еврозоната, като данните показват, че той е достигнал 8.7% през петия месец на годината, което е значително над нивото на останалите 18 страни във валутния съюз. Очакванията на експерти бяха за 8% инфлация през май. Във Франция показателят също надмина очакванията и през май достига нов рекорд от 5.8% спрямо 5.4% през април. Най-висока е инфлацията в Естония, където покачването на цените достигна 20.1%.

На ход е ЕЦБ

Излизането на последните данни на Евростат за пореден път поставя фокуса върху ЕЦБ и намеренията на банката за справяне с инфлацията.

Следващото заседание на борда на финансовата институция е насрочено за 9 юни в Амстердам. Новите данни за темпа на инфлацията правят вдигането на основния лихвен процент на ЕЦБ почти задължително, като остават въпросително относно това с колко ще бъде повишен той.

Някои от по-настоятелните членове на управителния съвет на ЕЦБ призоваха банката да последва примера на Федералния резерв на САЩ, като повиши лихвите с по-агресивно темпо от половин процентен пункт през юли. Противник на идеята обаче е президентът на ЕЦБ Кристин Лагард, която от няколко месеца се обявява в подкрепа на "по-плавен" подход за справяне с ценовото напрежение. Най-вероятният сценарий в момента изглежда избирането на плавния подход, който включва увеличаване на основния лихвен процент с по 25 процентни пункта през юли и септември.

Главният икономист за Европа на Goldman Sachs Яри Стен подкрепя мнението, че няма нужда от агресивни действия относно лихвения процент, който е в негативната територия от 2014 г. насам. Според него голяма част от инфлацията се дължи на проблеми, които са актуални за целия свят и реагиране спрямо тях не би било добър ход. "Основният инфлационен натиск в еврозоната със сигурност се засили, поради което смятаме, че ще се нормализира доста бързо, но те (ЕЦБ) не се сблъскват със същите нива, които виждаме в САЩ и Обединеното кралство, където ядрото инфлацията е около 6% и централните банки - или по-специално Фед - трябва да предприемат по-решителен подход към затягането на политиката, отколкото ЕЦБ", заяви Стен пред CNBC.