Димитър Радев: Следващият прозорец за еврозоната може да е след 10 години

Вратата за приемане на еврото от 2024 г. не е затворена, заяви управителят на БНБ пред депутатите

Въпросът е политически, а не експертен дали и кога да се приеме еврото, обяви управителят на БНБ Димитър Радев

Васил Минков

2 автори

Въпросът е политически, а не експертен дали и кога да се приеме еврото, обяви управителят на БНБ Димитър Радев © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако България си свърши работата и покаже политическа воля за приемане на еврото от 1 януари 2024 г., европейските институции може да направят компромис при неизпълнение на критерия за инфлация. За това намекна управителят на БНБ Димитър Радев, който беше поканен на изслушване в парламента по темата.

Той съобщи, че България изостава с около месец и половина по подписването на меморандум за присъединяване към еврозоната, за което е нужна "категорична подкрепа и ясен мандат" на управителя. Напомни, че трябва да има яснота дали и кога ще има редовно правителство, за да знаят в европейските институции с кого да говорят. Призова и за готовност парламентът да работи добре, за да може да приеме огромния брой закони, свързани с приемането на еврото.

Парламентът даде мандат на правителството и БНБ да ускорят подготовката за еврото

Мнозинството в Народното събрание даде мандат на Министерския съвет и Българската народна банка за ускоряване на техническата подготовка за приемане на еврото. В решението, внесено от ГЕРБ, изрично е посочено, че България приема европейската валута при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото - 1.95583. За него гласуваха 157 депутати от ГЕРБ, ПП, ДПС и "Демократична България.

С документа се възлага на Министерския съвет в координация с БНБ да ускори консултациите и преговорите с европейските институции, държавите-членки, чиято парична единица е еврото, и с държавите, участващи в механизма зa oбменните курсове, с оглед приемане на еврото в България с целева дата 1 януари 2024г.

Изпълняваме ли критериите

Към момента според гуверньора единственият риск България да не отговори на формалните критерии за влизане в еврозоната, е този за ценова стабилност. Тя се изчислява като средната годишна промяна на индекса на потребителските цени за последните 12 месеца в трите най-добре представящи се членки (измерен по ХИПЦ) плюс 1.5 процентни пункта. Тази година критерият беше леко изкривен така че Хърватия да може да отговори на него, като от сметките бяха извадени две държави. В момента обаче инфлацията в България е доста по-висока дори спрямо средната в еврозоната, така че влизането в рамката ще изисква още по-голямо затваряне на очите.

"Това, което е положително, макар да не знам дали ще се направи компромис за България, е, че вратата там не е затворена", заяви Радев, визирайки начина, по който ще се измерва дали страната отговаря на критерия. Той поясни, че за разлика от фискалните критерии, инфлацията и лихвите се гледат към 30 април следващата година. Затова е много важно как ще се движи и цената на нашия новоемитиран дълг. Разтварянето на спреда по краткосрочните и средносрочни български ДЦК напоследък може да изведе страната над референтната стойност и тук. Последно БНБ изчислява дългосрочен лихвен процент за оценка на степента на конвергенция 1.85%, което обаче се дължи най вече на липсата на адекватни български десетгодишни облигации на пазара.

При оценката за фискална стабилност формалното изискване е страната да не е в процедура по свръхдефицит от ЕК. За целта се гледа бюджетния дефицит и дълг към края на 2022 г. и заради ковид дерогацията страната ще ги изълни. Но Радев обясни и че е важно каква тенденция се залага занапред - т.е. дали страната ще заложи постепенно свиване на минусите в бюджета през следващите години или пък ще ги увеличи.

Въпрос на избор

От думите на Радев стана ясно и че ако сега България затвори процеса по присъединяване с индикативна дата 2024 г., това ще отложи процеса в далечното бъдеще - след 5, дори 10 години. И подчерта, че отклоняване от поетия курс ще има своята цена - ще доведе до понижаване на кредитния рейтинг на страната и повишаване на цената на дълга.

"Тази врата (за еврото - бел. ред.) се отваря периодично, а не стои непрекъснато отворена. Предишният цикъл, който пропуснахме, бе преди 10 години, сега, с намаляващи шансове за успех, имаме възможност да продължим процеса на присъединяване. Рискът е този процес да бъде прекратен", предупреди Радев. "Всъщност въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещето, закотвена в дълбоката периферия на Европа с присъщата на тази периферия бедност, корупция, институционална немощ и външни зависимости, или трябва да бъде направено общо усилие това да се промени чрез ускоряване на сериозно вече забавения процес на присъединяване към еврозоната", посочи Радев.

Той допълни, че в момента няма нужда от нови анализи, защото има много такива и "няма необърнат камък по тази тема". До юли 2020 г., когато е взето решението за приемане в банковия съюз, са разгледани над 60 доклада, приети са над 200 решения, зад които стои сериозна аналитична работа. "Добавянето на нов анализ само ще забави процеса. Нуждаем се от конкретни действия, а не от нови анализи", каза управителят на БНБ.