Димитър Радев: България трябва да се присъедини към еврозоната възможно най-скоро

Същевременно макроикономическият аспект не е по-малко важен и затова е редно да го споменем, тъй като до голяма степен изпълнението на икономическите критерии на еврозоната са функция на макроикономическата динамика.

• Еврозоната не може да бъде заместител за добра макроикономическа политика. Ако икономическата и финансова политика е лоша, това няма да спаси която и да е страна от катастрофа, независимо дали е в еврозоната, или не е. Показателен е примерът с Гърция. Плюсът на еврозоната обаче е, че особено след глобалната финансова криза и след кризата в Гърция тя изгради редица механизми за защита от такива кризи. Важно е уточнението, че има много по-голям шанс една страна да катастрофира икономически, ако е в периферията на зоната, а не във въпросното ядро.
• Второто нещо е, че темата е доста по-широка от това, за което БНБ отговаря. Затова трябва да се знае, че мястото за подобна дискусия е в парламента, а конкретната платформа е бюджетната процедура. Тези въпроси трябва да се обсъждат в контекста на бюджетния процес.
• Трябва да се насочат усилия към институциализиране на експертната дискусия, което според мен липсваше досега - дълбочина на макроикономическия анализ. Нужно е да се случи в контекста на бюджета и да се направи анализ на икономическите критерии за еврозоната. Критериите за бюджетния дефицит например са различни от Маастрихтските критерии - ние използваме дефицит на касова основа, а те на модифицирана/начислена база. И разликата не е малка, особено за тази година. Обяснението на тази разлика би дало отговори на много въпроси, които са обект на бюджетната дискусия.

Институционалният аспект е нещо, което се пренебрегва често.

• България има реален опит от пълноправно участие в институции в еврозоната - банковия съюз, и към неговите два механизма: надзорен и за преструктуриране на банки. Ние направихме преглед заедно с ЕЦБ за участието на България в тези механизми и изводът е, че България (в лицето на БНБ) е напълно интегрирана в тях организационно и нормативно. Ние участваме пълноправно в екипите на тези механизми, като един от представителите ни беше избран за част от ръководния комитет на Надзорния съвет, в който влизат само 5 от представителите на националните банки. Следователно можем да направим оценка, че нашият опит е положителен, защото участваме сред най-важните надзорни решения, свързани с европейските банки. Например само по линия по вноските по фонда за преструктуриране в момента остава един ресурс от 160 млн. лв. в българските банки - нещо, което е трябваше да оставят като такси във фонда изначално, ако страната беше извън банковия съюз.

По отношение на критериите най-труден за изпълнение е този за инфлацията. Той се мери на база на средногодишната инфлация, измерена от Евростат от 1 май на съответната година до 30 април на следващата година. Тоест ако ние гледаме в хоризонт за влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г., вече сме навлезли в този период. Редно е да се каже, че тези числа се различават от обявяваните от българските институции като Националния статистически институт. Референтната стойност, с която България ще бъде сравнявана е 4.9%, а показателят за страната е 5.9% за тази година. Ако използваме терминологията на Европейската комисия, 1% е значително над референтното равнище. Не искам да казвам повече, отколкото трябва да кажа, но предстои да видим какво ще е третирането на България по линия на инфлацията. Аз не изключвам по-благоприятно третиране, но това зависи от добрите преговори и добри наши политики.

По отношение на фискалните критерии спрямо на същия хоризонт - 1 януари 2024 г.: Известно е, че те ще бъдат облекчени, което ще обхване оценката за България, въпреки че по един от показателите "дълг спрямо БВП" ние нямаме никакъв проблем. За дефицита, при данни отново от тази година, стойността е 4.1% при референтна стойност от 3%, но това също ще подлежи на облекчено третиране. По скоро когато говорим за бюджета, въпросът не е за номиналните критерии, а за политиките зад числата.

Дългосрочните лихви не би трябвало да създадат проблем, защото зависят от фискалната политика и дълга- ние използваме в случая лихвите по 10 годишните книги. А по последните оценки референтната стойност е 2.6%, докато при нас е 0.5%.

И последният индикатор е валутна стабилност, за който отговаря БНБ и по който нямам съмнение, че ще изпълним всичко нужно.

По въпроса за конвергенциията според мен има два общоприето подхода:

• единият е, че е необходимо да се постигне важен напредък по конвергенцията като условие за присъединяване към еврозоната,
• а другият е, че членството в еврозоната ще увеличи процеса по конвергенция, включително увеличаването на доходите на хората.

Аз лично съм привърженик на втората теза."