Икономика

Европейската сметна палата ще проверява България за парите от Фонда за възстановяване и ковид мерките

Обект на проверката са още Румъния, Унгария, Полша, Италия, Гърция

Моника Върбанова

European Court of Auditors © European Court of Auditors

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Одиторите ще оценят дали ЕК е била ефективна в защитата на финансовите интереси на съюза срещу нарушения в посочените държави.
България и Румъния са избрани, защото по време на планиране на одита те още са били под наблюдение на върховенството на закона.
Одитът се очаква да излезе до една година.

България заедно с още пет държави от Южна и Източна Европа (Румъния, Унгария, Полша, Италия, Гърция) ще бъде обект на разследване в специален доклад на Европейската сметна палата, който се очаква да излезе до една година. Очевидно одитът ще бъде насочен към това, което ЕСП приема като най-слабите звена в съюза по отношение на измамите и злоупотребите.

Одиторите ще оценят дали Европейската комисия е била ефективна в защитата на финансовите интереси на съюза срещу нарушения в посочените държавите членки. Оценката ще се съсредоточи върху кохезионната политика на ЕС за новия програмен период 2021-2027 г. (на стойност около 361 млрд. евро) и Фонда за възстановяване от ковид-19 от в размер на 800 млрд. евро. В последния са включени средствата по Плановете за възстановяване и устойчивост (724 млрд. евро), както и тези по "Следващо поколение ЕС", включително и REACT-EU, които бяха използвани от държавите по време на ковид пандемията за непосредствено справяне с последиците от нея, както и за приемането и интегрирането на бежанците от Украйна.

България е селектирана за одита заради наскоро отпадналия механизъм за сътрудничество и проверка (СВМ) и нотификация по актуалния инструмент за ЕС за върховенството на закона - механизъм за условност.

"Нашият одит ще определи дали използването от Европейската комисия на инструментите, с които разполага, за защита на бюджета на ЕС срещу нарушения на върховенството на закона, е било ефективно, по-специално във финансирането за сближаване и възстановяване", коментира Анем Търтелбум, член на ЕСП, който ще ръководи одита.

Защо България е част от одита

България и Румъния бяха избрани, защото по времето, когато одитът беше планиран, те все още бяха под специалния инструмент за наблюдение на върховенството на закона, т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка, коментират от Европейската сметна палата. В края на миналата година той официално бе суспендиран за двете балкански страни.

България също така е получила официална нотификация по новия инструмент на ЕС, който заменя мониторинга и ще важи за всички държави членки - механизма за условност. Той позволява на ЕС да спира средства, ако констатира рискове, свързани с върховенството на закона. Миналата година той бе официално активиран за Унгария, вследствие на което 55% от кохезионните и фондове бяха замразени. Подобен сценарий заплашва и Полша.

Италия и Гърция пък са избрани заради показателите на Световната банка за върховенството на закона, както и измамите с еврофондове и корупцията, коментират ЕСП.

"Нарушенията на върховенството на закона като неуспешно разследване на корупцията или липса на съдебна независимост могат да имат сериозни финансови последици в рамките на ЕС и могат да доведат до злоупотреба с европейски средства в държавите членки", добавя Търтелбум.

Какво да се очаква от резултатите

Одитът не само ще разгледа как Европейската комисия е използвала механизма за условност (за което тя вече е критикувана от Европейския парламент, че значително се бави в активирането му), но и как прилага други налични контроли, например изпълнението на заложените реформи, свързани с фонда за възстановяване, като условие за изплащане на средства от ЕС.

ЕСП ще анализира още как комисията идентифицира нарушенията на върховенството на закона и оценява тяхното потенциално финансово въздействие върху бюджета на ЕС.

Очевидно по новите програми няма да има особено много за разследване. България отключи средствата по новите кохезионни фондове едва в края на 2022 г. Страната ни тепърва отваря поканите за набиране на проекти, т.е. до момента на искане за плащане от Европейската комисия по тях ще мине известно време.

С фонда за възстановяване ситуацията е сходна. Страната ни пропусна да се възползва от авансовото плащане по плана, който бе и един от последните одобрени от комисията през пролетта на 2022 г. Към този момент България е получила едва първия транш от полагащите ѝ се средства в размер на 1.37 млрд. евро. Междувременно Народното събрания поиска от служебния кабинет предоговаряне на плана в частта му за енергетика, което рискува сериозно забавяне в последващите траншове.

Така основното, което ще проверяват в България очевидно одиторите, ще бъде харченето на извънредните мерки за ковид, които бяха раздавани на компании през 2020-2021 г.

Принципно одитните доклади нямат реална тежест върху държавите членки, но служат за като основа за разследвания на ОЛАФ, вече и на Европейската прокуратура, а и често създават "напрежение" на комисията да се активизира за защита на финансовите интереси на съюза.