Строители на "Струма" ще укрепят две свлачища край "Железница" за над 70 млн. лв.

"В процеса на строително-монтажните работи по двата договора е констатирано нарушаване на устойчивостта на откоса, в следствие на продължителен пороен дъжд", посочват от пътната агенция.

Без търг АПИ директно възлага укрепването на двете обединения от фирми, които са построили магистралата в тази част, като регионалното министерство дава своето съгласие за това. Причината е, че именно те са строителите на пътното платно и така гаранционната отговорност ще е ясна при приключване на строежа.

В обединението, което ще отговаря за едното свлачище, влизат "Грома холд", "Хидрострой" на Велико Желев, "АБ",, "Пътища Пловдив Груп" (свързана с "Грома холд"), "Пътища Пловдив" и "Алве Консулт", и ще изпълнят работата за 60.9 млн. лв. без ДДС. Въпросните компании изграждат участък от над 12 км, който е между Благоевград и Крупник (на него в средата се намира и "Железница").

Другото обединение, което ще укрепва за 12.9 млн. лв. без ДДС, е между "ГБС-Инфраструктурно строителство", "Главболгарстрой" и "Главболгарстрой интернешънал" и изгражда малка отсечка точно преди тунел "Железница".

За свлачищата се знае още от октомври 2020 г. - т.е. от последният кабинет на ГЕРБ. Публична информация за тях обаче излиза чак през 2021 г. по време на служебния кабинет на Стефан Янев. Повече от две години са необходими, за да започне работа.

Самата "Струма" е финансирана с европейски средства, но свлачищата ще бъдат укрепени с пари от държавния бюджет.

"Капитал" изпрати допълнителни въпроси до фирмите-изпълнители и пътната агенция.

Две години - почти никаква работа

Свлачищата се намират в отсечката между Благоевград и Крупник, съответно преди и след тунел "Железница".

От обявлението на договорите става ясно, че АПИ е получила становище от "Геозащита" - Перник още на 30 октомври 2020 г., в което е посочено, "че участъкът от км 365+783 до км 366+080, обхващащ двата Лота на автомагистралата, е засегнат от активни свлачищни процеси и е необходимо изпълнението на спешни аварийни мерки." В обявлението на двете поръчки е посочено, че свлачищата се появяват "в следствие на продължителен пороен дъжд". Възможно е обаче да е имало и пропуски в геоложките проучвания преди това.

Не е ясно защо не са предприети спешни действия, за да бъдат укрепени свлачищата.

Все пак от прессъобщение на пътната агенция от 17 август 2022 г. става ясна част от хронологията на събитията.

За едното свлачище в периода септември 2021 г. - май 2022 г. са представени четири варианта на идеен проект за укрепването на свлачището, но те са отхвърлени от Експертен технико-икономически съвет (ЕТИС) в АПИ като нецелесъобразни. На 28 юли 2022 г. е предаден окончателен коригиран идеен проект, който е разгледан и приет на 10 август 2022 г.

За другото свлачище на 10 ноември 2021 г. е проведено заседание на ЕТИС, на което е разгледан изготвеният геоложки доклад и решения за преодоляване на свлачищните явления. Докладът е приет със забележки. На 8 декември 2021 г. изпълнителят е внесъл поправения проект, а на 31 март 2022 г. те са разгледани на ново заседание на ЕТИС. На него е решено геоложкият доклад да се приеме, като се направят необходимите допълнения, както и да се одобри вариант за ново откосиране на склона и изграждане на пилотна система с укрепителна стена.

На 11 април 2022 г. изпълнителят е представил доклад с отстранени забележки. На 7 юли 2022 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството - тогава Гроздан Караджов - е дал предварително съгласие за укрепването.

За широката общественост обаче това стана известно чак по време на служебния кабинет през септември 2021 г.

В края на септември 2022 г. пък регионалният министър Иван Шишков каза, че идеята е движението да бъде пуснато на два етапа, като в следващия етап, в рамките на около 3 месеца, строителят да завърши първия етап на укрепването, така да може да се пусне целия трафик в посока София, включително и през тунела. Предстои АПИ да каже кога се очаква да се пусне движението в тази част.

"Като нямаме цялостни проекти стигаме до това положение - магистралата свършва изведнъж и се мъчим под някаква форма да пускаме временна организация на движението, за да облекчаваме трафика в рамките на възможното, макар и по малкото магистрали, които се строят", подчерта Шишков.

АПИ е провела пазарно проучване за цената на укрепването, но все пак възлага на по- висока цена от тези, които е получила. Фотограф : МРРБ

Един скъп проблем

За проучвателните дейности по укрепването на двете свлачища АПИ не е извършвала никакви плащания, казаха от АПИ през август в прессъобщение. На 10 ноември пътната агенция обяви пазарно проучване, в което поиска оферти от компании колко би струвало укрепването. Общо девет строителни компании, включително една сръбска и една румънска, са дали финансови предложения, като общо сумите без ДДС са между 65 млн. лв. (посочени от "Джи пи груп") до почти 71 млн. лв. (от румънската SC Perfect Consult Europe SRL).

Пазарните проучвания са изключително рядка, ако не и несъществуваща практика за пътната агенция досега, така че поне това е стъпка в положителна посока, когато става въпрос за формиране на цени на поръчки.

На практика сумата, която ще бъде дадена на ГБС и обединението на "Грома холд" е общо 3 млн. лв. над най-скъпата оферта. Причината именно фирмите, които изграждат трасето, да получат договорите без състезание, е, че в края на строежа се правят проби и при евентуален проблем АПИ няма да може да разграничи отговорностите на двама отделни изпълнители.