Икономика

Графики на годината

Тенденциите от края на 2021 г., които ще имат ефект и през следващите поне 12 месеца

Вера Денизова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Инфлация, цени на енергоизточници, коронавирус последици. Актуалните теми от края на изминалата година без изненада присъстват и в кратките анализи на икономисти и финансисти, които традиционно поканихме да покажат графично какъв проблем или тенденция следят. Светът влезе в 2022 г. с надежда пандемията да бъде овладяна и икономиките да продължат да се възстановяват, но и притеснен от растящите ценови индекси и бързото разпространение на новия вариант Омикрон.

Краткосрочните рискове са важни, но икономистите обръщат внимание и на специфичните предизвикателства пред страната в малко по-дългосрочен план - България продължава да е най-бедната в ЕС, а за да промени това, са нужни реформи и инвестиции. Подбрахме и една графика от блога на МВФ, която е свързана с глобалната тема за климатичните промени и борбата с тях, както и икономическият ефект от всичко това.

Къде ще е България през 2030 г.

Георги Анеглов, старши икономист в Институт "Отворено общество"

По последни данни на Евростат, публикувани в средата на декември 2021 г., България продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз. Реалният БВП на човек от населението достигна 55% от средното в ЕС. Останалите нови страни - членки в ЕС, достигнаха същото ниво доста по-рано - в периода 2001 - 2013 г. С други думи, България изостава с между 7 и 19 годиниспрямо другите източноевропейски страни, които успяха да влязат в ЕС.

Опитът на страните от региона ни дава възможност да конструираме сценарии за развитието през следващото десетилетие. В позитивния сценарий, базиран на опита на Словакия и Естония, до 2030 г. България може да надмине три четвърти от средния БВП на човек в ЕС. При този сценарий през 2030 г. България ще бъде толкова богата, колкото е Португалия днес.

При негативния сценарий, базиран на опита на Хърватия, през 2030 г. България едва-едва ще се е подобрила спрямо настоящото ниво и ще изостане още повече спрямо страните от региона. При Хърватия в първите години има бързо развитие, но след това се отбелязва регрес и стагнация.

Между негативния и позитивния сценарий стои един умерен, който е базиран на осреднените показатели на страните от региона и е близък до резултатите на Полша. При този сценарий през 2030 г. България ще достигне около 70% от средното ниво на доходи в ЕС. Кой сценарий ще се реализира е изцяло в ръцете на българските правителства. При една реформаторска политика България може да се развива бързо, но при бавни реформи напредъкът ще е доста по-бавен.

Пригответе се за по-високи цени на природния газ

Калоян Стайков, главен икономист, Институт за енергиен мениджмънт

След пандемията от 2020 г. последва и шоково увеличение на цената на природния газ през 2021 г., която повлече със себе си и цените на борсите на електрическа енергия. Част от причините за това са конюнктурни - възстановяване на икономическата активност след ограниченията от миналата година. Друга част обаче са структурни - години на разхлабена парична политика, недостатъчни инвестиции в проучване и добив, увеличен дял на производството на електрическа енергия от природен газ.

Ситуацията в ЕС е допълнително влошена от високата ѝ зависимост от внос - около 90% от потреблението. По всичко личи, че през следващите години ЕС трябва да се приготви за цени на природния газ, които са 3-4 пъти по-високи в сравнение с нивата им от септември 2018 г.

Пандемията задълбочава дефицита на работна сила

Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк

Тази графика е важна, защото перспективата пред растежа на икономиката ще продължава да зависи от пандемията.

България вече беше сериозно засегната. Covid-19 уби над 30 хил. българи. Много починаха, тъй като пропуснаха лечението на диабет и други хронични заболявания, а други пострадаха от изолацията и стреса, предизвикани от въведените мерки за социална изолация. Голям е броят на отпадналите от работната сила, тъй като пандемията накара много хора да преосмислят начина си на живот.

Всичко това доведе до спад в предлагането на работна сила, което най-силно засяга секторите, които използват много ниско платени работници. Тъй като българската икономика е доминирана тъкмо от такива сектори, негативните ефекти за страната ни ще се окажат по-големи от тези в повечето страни от ЕС.

Някои се изкушават да мислят, че дефицитът на работна сила лесно може да бъде решен чрез увеличаване на вноса на работници. Това обаче е трудна задача. България е част от общият пазар на работна сила на ЕС, който далеч не е толкова хомогенен. Реалното заплащане за труд с ниска производителност в центъра на този пазар е много по-голямо, отколкото това в периферията. Докато тези разлики продължават, за България ще бъде много трудно да привлече и задържи на територията си работна сила от страни, разположени извън ЕС.

Това означава, че през следващите поне две десетилетия, в които очакваме различията в заплащането на работната сила в страните от ЕС да намалеят, усилията на България трябва най-вече да бъдат насочени към запазване и развитие на съществуващите човешки ресурси вътре в страната. Това изисква значително увеличаване на инвестициите в подобряване на уменията на работната сила, програми за насърчаване на раждаемостта и усилия за намаляване на емиграцията и изтичането на мозъци. Но преди всички тези мерки да придобият някакъв смисъл, са необходими незабавни и решителни стъпки за овладяване разрушителния ефект на пандемията върху здравето и живота на българските граждани.

Инфлацията - водещ риск през 2022

Лъчезар Богданов, главен икономист, Институт за пазарна икономика

Ако стопанската 2020 г. бе белязана от пандемията от коронавирус, то втората половина на 2021 г. безспорно бе белязана от инфлацията. Месечните данни продължават да носят рекорди. Доколкото раздуването на цените на финансовите и реалните активи, продължило дълги години, не успя да даде достатъчно силен предупредителен сигнал на политици, централни банкери и анализатори, то рязкото поскъпване на енергоизточниците, други ключови суровини, и в крайна сметка - на широката кошница от потребителски стоки, най-сетне постави инфлацията като водещ риск за 2022 г.

Доколкото през последните месеци водещото обяснение за ръста на потребителските цени в Европа е исторически безпрецедентните цени на газ и ток, съчетано с глобалното повишаване на цените на ключови индустриални суровини и материали в резултат на бързото възстановяване на икономиките, представяме динамиката на основните ценови индекси за последните две десетилетия.

Резки повишения както в цените на енергоносителите, така и като цяло на по-широкия индекс на базовите суровини и материали не са безпрецедентни за последните 20 години, както показват данните на МВФ за цените на първичните суровини. Също така виждаме и че често те са следвани от значително поевтиняване - затова и трябва да се избягва прекаленото драматизиране. Факт е обаче, че случилото се през последните месеци на 2021 г. надминава предишните върхови стойности. Потребителските цени - както в еврозоната като цяло, така и в България - следват тази динамика, но с много по-малка волатилност. Това се вижда от годишните изменения в хармонизирания индекс на потребителските цени, отчитан от Евростат. За еврозоната потребителската инфлация на годишна основа през ноември 2021 г. е исторически рекорд, но в България сме виждали и по-високи повишения - през 2008 г. достигнахме близо 15%. Икономическият растеж и догонването в доходите пък прави потребителската кошница все по-малко чувствителна на цените на суровините на глобалните борси, затова и въздействието им се вижда все по-слабо в отчетената инфлация в България.

Голямата въпросителна е дали след високите цени ще последва спад през 2022 г., какъвто отчитахме всеки път през последните повече от две десетилетия, и ако да - доколко той ще "върне" цените на ключовите суровини назад.

Защо са нужни повече инвестиции

Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

В България се добавя относително по-ниска стойност (41%-43% от стойността на приходите от продажби) в сравнение с развитите икономики в Европа, където средните нива са 48%-50%. България изостава доста и от съседна Гърция (добавената стойност е 53% от приходите от продажби), а преди тяхната криза е поддържала стабилно ниво от над 55%.

Основна причина за по-ниската добавена стойност в България е по-малкото използване на капитал, а причината за това е по-ниските нива на инвестиции и трендът през последните години инвестициите да се движат с развитието на броя на заетите (количеството труд в икономиката). В ЕС и Румъния например, темпът на развитие на инвестициите през последните 10 години е изпреварващ спрямо броя на заетите, това води до по-висока добавена стойност и по-бързо излизане от кризи.

МВФ: Климатичната заплаха изисква по-амбициозни глобални действия

Парижкото споразумение, сключено между 195 държави в края на 2015 г., постави амбициозни цели за намаляване на въглеродните емисии и съответно - за управление на климатичните промени. Те бяха подобрени и в края на 2021 г. около климатичната конференция на ООН COP26 в Глазгоу. Очаква се развитите икономики да намалят емисиите по-бързо от съображения за справедливост и историческа отговорност.

През есента на миналата година обаче МВФ публикува в блога си данни, според които това може би няма да е достатъчно, за да се задържи промяната в глобалната температура до 1.5 градуса, което ще доведе до сериозни негативни последствия. Според МВФ дори да бъдат изпълнени настоящите ангажименти за 2030 г.,това ще представлява само между една и две трети от намаленията, необходими за ограничаване на повишаването на температурата на планетата. За постигането на целта от 1.5 градуса повишаване на температурата до 2030 г., е необходимо спешно намаляване на емисиите с 55% под референтите базови нива до 2030 г., а за постигането на целта от ограничаване на затоплянето до 2 градуса по Целзий - с 30 процента.

Цените на въглеродните емисии са един от ключовите елементи за напредък в борбата с климатичните промени. Те са ценови сигнал за пренасочване на частните инвестиции към нисковъглеродни технологии и енергийна ефективност. Анализите на МВФ показват, че до 2030 г. ще е необходима глобална цена на въглерода, надвишаваща 75 долара за тон, за да се запази затоплянето под 2 градуса. Важното е обаче тези реформи да не се случват за сметка на икономиката.

МВФ цитира последни проучвания, според които все пак реформите за определяне на цените на въглеродните емисии не са довели до намаляване на БВП или заетостта. Приходите от ценообразуването на въглеродните емисии - обикновено около 1% от БВП или повече, могат да се използват за намаляване на данъците върху труда или за увеличаване на публичните инвестиции, което ще даде допълнителен стимул на икономиката, твърдят от международната организация.