Ще се превърнат ли металите в дефицитна стока

През по-голямата част от останалата част от годината обаче синхронизираното повишаване на лихвените проценти от централните банки за справяне с инфлацията и забавянето на китайската икономика, причинено от политиката на нулев ковид, оказаха натиск върху цените на суровините.

Повечето анализатори очакват централните банки да продължат цикъла си на затягане на паричните си политики до лятото, за да се борят с инфлацията, преди да облекчат темпа на повишаване на лихвите или да ги намалят през втората половина на годината. Според данни на Световната банка цените на основните метали и суровини са спаднали с над 20% за периода януари - ноември 2022 г., а S&P Global очаква още по-ниски стойности на някои ключови метали през тази година.

• Войната на цветните метали и ефектите за България

"Прогнозираме, че през 2023 г. цените ще бъдат средно по-ниски от тези през 2022 г. за промишлените суровини, като спадът спрямо предходната година варира от 7% за медта до 33% за лития", пише в доклад на фирмата макроикономстът Од Маржолен. Той смята, че спадът на икономическата активност, която се очаква в началото на 2023 г. поради агресивното затягане от страна на централните банки, ще засегне дори възходящи сектори като този на електромобилите. От своя страна това ще облекчи търсенето на метали като никел, кобалт и литий.

Анализаторите обаче прогнозират, че повторното отваряне на Китай ще стимулира икономическия растеж на страната и ще увеличи търсенето на суровини, особено на петрол и индустриални метали.

"С повторното отваряне на Китай и постепенното нарастване на икономическата активност очакваме очевидни признаци на силно търсене на суровини до второто тримесечие на 2023 г.", смятат от ANZ Research, като добавят, че възстановяващото се китайско търсене може да противодейства на въздействието на политиката на затягане на паричната политика през второто полугодие на 2023 г.

Анализаторите на Fitch Solutions предвиждат, че също очакват, че страната от Южна Азия, най-големият потребител и производител на повечето минерали и метали в света, ще продължи да бъде двигател на волатилността на цените на металите през 2023 г. "Очакваме, че икономическото възстановяване в Китай благодарение на последните стимулиращи мерки на правителството за съживяване на сектора на недвижимите имоти ще подкрепи търсенето на метали", споделят стратези в доклад на агенцията.

Зеленият път

Преходът на света към зелена енергия обаче е зависим от добива на метали. "Всеки знае, че сега е времето на никела и медта", споделя пред инвеститори Дешни Найду, вицепрезидент на отдела за индустриални метали на бразилската минна компания Vale. "Всичко се дължи на ръста (в продажбите) на електрически автомобили", добавя Найду, като според данни на фирмата търсенето на никел за батерии в автомобилите ще се увеличи с около 50% до 2030 г., а на мед за ВЕИ инсталации и електромобили - с близо 30%.

Причината, поради която електрическите автомобили оказват такъв натиск върху сектора, е, че в сравнение с традиционните превозни средства с вътрешно горене електромобилите се нуждаят от шест пъти повече минерали (виж графиката). "Глобалните усилия за рязка декарбонизация стимулират внедряването на технологии, които увеличават търсенето на суровини, което води до краткосрочни предизвикателства в сектора", пише, от друга страна, Джейсън Сапор, старши анализатор, в доклад на S&P Global.

Според Сапор ръстът в продажбите на електрически превозни средства се очаква да бъде над 28% годишно до 2026 г., което ще доведе до суровинни дефицити още през 2024 г. "Каналите за доставки на компоненти на батерии трудно ще се справят с такова рязко покачване в търсенето", допълва Сапор, като най-проблемни се очаква да бъдат доставките на литий, кобалт и никел.

Международният валутен фонд (МВФ) предвижда, че преходът към чиста енергия, необходим за избягване на най-тежките последици от изменението на климата, може да предизвика безпрецедентно търсене на метали през следващите десетилетия, което да достигне до 3 млрд. тона.

Например за една типична батерия за електромобил са необходими около 8 кг литий, 35 кг никел, 20 кг манган и 14 кг кобалт, а за станциите за зареждане - значителни количества мед. За производството на зелена енергия слънчевите панели използват големи количества мед, силиций, сребро и цинк, докато вятърните турбини се нуждаят от желязна руда, мед и алуминий. Необходимото увеличаване на инвестициите и операциите в минната индустрия може да се окаже предизвикателство. Тези нужди могат да доведат до рязко нарастване на търсенето и цените на металите в продължение на много години.

Съгласно пътната карта на Международната агенция по енергетика за нулево нетно потребление на енергия до 2050 г. делът на енергията от възобновяеми източници ще нарасне от сегашните нива от около 10% до 60%. Този на изкопаемите горива се очаква да намалее от почти 80% на около 20%.

• Как да печелим от редките индустриални метали

Замяната на изкопаемите горива с нисковъглеродни технологии ще изисква осемкратно увеличение на инвестициите във възобновяема енергия и ще доведе до силно нарастване на търсенето на метали, предвиждат експертите на фонда. Разработването на мини обаче е процес, който отнема много дълго време - често десетилетие, и е свързан с различни предизвикателства както на ниво компания, така и на ниво държава.

От съществена важност е доколко е изчерпано настоящото производство на метали и дали съществуващите резерви могат да осигурят енергийния преход. Като се има предвид прогнозираното нарастване на потреблението на метали до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии, настоящите темпове на производство на графит, кобалт, ванадий и никел изглеждат недостатъчни, като показват повече от две трети разлика спрямо търсенето.

За някои минерали съществуващите запаси биха позволили по-голямо производство чрез повече инвестиции в добива, като например за графит и ванадий. За други минерали настоящите запаси биха могли да ограничат бъдещото търсене - особено за лития и оловото, но също и за цинка, среброто и силиция.

Важно е да се има предвид, че запасите и производството на метали не са статични. Компаниите могат да разширяват резервите чрез иновации в технологиите за добив, а по-нататъшните усилия за проучване могат да доведат до увеличаване на бъдещото предлагане на метали, за да се отговори на бъдещите потребности. Освен това рециклирането на метали също може да увеличи доставките. Повторното използване на метални отпадъци се среща в голям мащаб само за медта и никела, но сега то се увеличава за някои по-редки материали като литий и кобалт.

В търсене на равновесие

Един от усложняващите фактори е, че някои важни доставки обикновено са много концентрирани. Това означава, че няколко производителя ще се възползват непропорционално от нарастващото търсене. От друга страна, това разкрива рисковете на енергийния преход, свързани със затруднения в доставките, ако инвестициите в производствени мощности не отговарят на търсенето или в случай на потенциален геополитически риск в страните производителки или между тях.

На Демократична република Конго например се пада около 70% от производството на кобалт и половината от резервите. Ролята е толкова доминираща, че енергийният преход може да стане по-труден, ако страната не може да разшири добивните дейности. Подобни рискове се отнасят и за Китай, Чили и Южна Африка, които са водещи производители на някои от металите, които са най-важни за енергийния преход. Сривове или нарушения в техните институции, разпоредби или политики биха могли да усложнят растежа на доставките.

Проблемът със суровините е, че рудата често се добива на едно място, на друго се рафинира, а на трето се използва. Да вземем за пример медта. Най-голям добив на медна руда има в Чили, която с около 5.5 хил. тона годишно производство отговаря за над 25% от пазара.

Къде обаче отива медната руда? Най-големият вносител на мед е Китай, който от своя страна се превръща в най-големия износител на рафинирана мед - около 10 хил. тона годишно производство от 26 хил. тона общо в света (данните са на Геологическа служба на САЩ от доклада за 2022 г. ).

Някои елементи обаче не са толкова разпространени и се превръщат в стратегически суровини. Такъв е литият например. Пет държави в света държат над 98% от производството на метала: Австралия (47%), Чили (27%), Китай (15%), Аржентина (7%) и Бразилия (2%). Според данни на World Mining Congress от 2016 до 2020 г. производството на литий се е увеличило над два пъти. За същия период от време добивът на редки метали е скочил с над 70%.

Светът се нуждае от повече нисковъглеродни енергийни технологии, за да не допусне повишаване на температурите с повече от 1.5 градуса по Целзий, а преходът може да отключи безпрецедентно търсене на метали. Въпреки че залежите като цяло са достатъчни, необходимото увеличаване на инвестициите и операциите в минната промишленост може да се окаже предизвикателство за някои метали.

Инфографика: Кристияна Христова