Наръчник на начинаещия пешеходец

Разминаването между двама души на улицата се случва по няколко начина: с търпеливо изчакване (препоръчително), леко извъртане и приплъзване (подходящо за опитни софиянци) или използване на лакти за маркиране на личното пространство. Последното е най-често използваният метод. Можете да го практикувате, ако не ви възпира доброто ви възпитание или мускулите на съперника. 

Сега се запознайте с класическия софийски тротоар. Той предлага три типа препятствия. И трите са преодолими, ако следвате внимателно инструкциите:

Препятствие номер 1. Всеки тротоар - паркинг

В туристическите пътеводители, там където пише площад ("Св. Александър Невски", "Народно събрание", "Васил Левски" и т.н.), трябва да замените с паркинг. Софийските площади в същността си са гъмжило от автомобили. Също както и тротоарите, парковете, задните дворове, входовете на жилищните блокове, заведенията и магазините... Тайното мото на столичани е: всяко празно място - паркомясто. Това е въпрос на чест със сицилиански измерения: най-големият провал за един шофьор е да не остави колата си максимално близо до целта на придвижване.

Ако питате някого, който се е интересувал от тази особеност, като например архитект Мартин Ангелов, автор на блога provocad и част от екипа на студио Funkt, той ще ви каже, че "автомобилното движение в София е хипетрофирало, всеки ходи до супермаркета с автомобила си. Прогресът се дефинира като магистрали, а личният - през това да имаш кола и пари за бензин и да обикаляш навсякъде с колата си".

Общината, тази втора майка за столичани, се бори с тези техни прилепчиви и вредни нрави. Брани тротоарите от автомобилите с помощта на антипаркинг колчета. Разбира се, подобно на всяка майка, тя подценява упоритостта и изобретателността на децата си. Софийският шофьор вярва (или невинаги познава габаритите) на здравата си кола и решително бута колчето така, че да се вмести в безценното тротоарно място (как се прави - вижте отсечката на ул. "Гурко" между "Раковски" и "6-ти септември")

Архитект Влади Калинов, директор на дирекция "Контрол по строителството" в Столична община, има лесно обяснение. Трайното решение да се освободят тротоарите за пешеходците е като се намери къде да се паркират автомобилите - обществени паркинги и строги, лесно събираеми санкции за тези, които са убедени, че тротоарите са тяхното паркомясто. Според арх. Калинов обществените паркинги ще са основание за вдигане на глобите. В момента те, съгласете се, са все пак ниски - 10 лв. при поставена скоба и 30 лв. при вдигане от "паяк" (без да се броят всички допълнителни разходи, като наказателен паркинг например).

"Няма град, който да е решил проблемите си с колите, улеснявайки движението им. Концепцията да правим паркинги в центъра е тотално сбъркана", категоричен е обаче арх. Делчо Делчев от "Трансформатори". Според него много по-разумно би било общината да определи за свой приоритет развитието на градския транспорт - да повиши средната му скорост, да развие връзките с публичната инфраструктура, да го направи по-гъвкав на реакция към културния живот на столицата.

"Общината по-скоро трябва да мисли в посока как да свали хората от колите в центъра", ще се съгласи и Мартин Ангелов. Според него жителите на районите могат да имат привилегии да паркират, а за останалите трябва да има или високи такси, или цели зони със специален статут. Той ще помечтае и как би могъл да изглежда районът около ул. "Шишман" - "споделено място" - тротоарите да се махнат, да се сложи една и съща настилка от сграда до сграда, да могат да се движат и пешеходци и коли (без право на паркиране), но с приоритет да са пешеходците.

Скъпа Вики, със сигурност ще ти се случи да се възмутиш от невъзпитан шофьор, заел тротоара от единия чак до другия му край. Въоръжи се с търпение. Първо, нека разплетем загадката на кого да сигнализирате. Контролът в Столична община обикновено е "Параграф 22". От Столичната и районните общини ще ви препратят към Столичния инспекторат. Директорът му инж. Веска Георгиева ще ви увери, че инспекторатът упражнява контрол всекидневно, но ангажиментът не е само техен - приоритетно за това отговаряли и служителите на отдел "Пътна полиция" - СДВР. От пресцентъра на МВР ще ви заявят обаче, че контролът върху паркиралите автомобили попада в ангажиментите на "Център за градска мобилност", като към техните екипи се включва и човек от КАТ. От центъра ще ви върнат обратно към КАТ и Столичния инспекторат. Ако сте особено любопитни, ще научите от тях, че общите приходи за 2011 г. от принудително преместени автомобили е над 1.3 млн. лв. (без ДДС). Искате да излезете от този лабиринт? 

Приплъзнете се елегантно покрай паркиралия на тротоара автомобил. И внимавайте да не минавате твърде близо - колите в София не са от най-чистите. На места ще ви се наложи да използвате за придвижване уличното платно - слезте на него само след като се уверите, че наблизо няма засилил се към вас автомобил и удобно разположена локва.

Препятствие номер 2. Кърпеж от плочки и павета

Софийските тротоари се правят с плочки. Преди да попитате защо, ще ви изпреварим: не знаем. И никой не знае. Може би е заради извратеното чувство за хумор на общината. Най-веселото време за репетиции по основи на придвижването по софийските тротоари е след дъжд. Първият принцип е, че невинаги под най-надигнатата плочка се крие най-голямото количество вода. Иска се мислене и по-внимателно наблюдение. Преди време любезни графити артисти бяха означили най-подлите плочки с надписи "water bomb". Уви, времето заличи тази полезна маркировка.

Този мокър шах между хората и града има скрит трети играч. Архитектите го наричат дъното на стандартите за изпълнение при полагането на настилки. Той представлява следното: ръси се пясък, трамбова се, нареждат се плочките (най-евтините по подразбиране) и фугите се запълват с цимент. "Срок на годност: две седмици или до следващия дъжд", както ще ви каже архитект Мартин Ангелов. В страните, където стандартите за издръжливост надвишават година, се постъпва по друг начин: основата е бетон, а настилката е гранит.

Столична община дори не може да сметне колко пари е изхарчила за закърпване на нескопосаните ремонти през годините. Вкусна комбинация от наследена инерция, ниски стандарти, лошо изпълнение и нулев контрол. Много е несправедливо, че този забележителен кърпеж от плочки и павета от различни времена и управи отсъства от туристическите гайдове.

Препятствие номер 3. Сергии, маси и други дребни пречки

Пътеводителят ще ви каже да не пропуснете да минете през книжния пазар на открито на площад "Славейков". Сега, той не е съвсем нито едното, нито другото. Има книги, да (в кашони от банани), има и McDonalds със стъклена ограда, отново паркирани автомобили и небрежно разхвърляни празни гранитени саксии и кашпи с иначе благородната мисия да попречат на колите да се качват на тротоара.

Така изглежда горе-долу всеки площад или свободно пешеходно пространство в града - налазен от павилиони за хотдог, витрини за сладолед, дребни търговци, надуваеми атракциони или маси на открито. Още повече след ограниченията за пушене на закрити обществени места, заради които заведенията ще се стремят, някак естествено, да си присвояват все повече от улицата.

Разбира се, на хартия всичко е наред - разрешителни се дават само когато наречените на административен език преместваеми обекти не "затрудняват достъпността и проходимостта на градската среда", оставят минимум два метра пешеходно място, по оста на една улица са и са оградени с предпазни елементи. Разходката из централните улички обаче ще ви принуди да минете през чиниите на разни граждани поради липса на друга възможност.

Причината за произвола е ясна - липсва контрол. Районните администрации нямат капацитет да правят проверки и правомощията да налагат глоби. А Столичният инспекторат очевидно или не смогва да покрие всички части на града или не се справя. "За съжаление контролът не ни е добър в тази посока", ще ви признае и арх. Влади Калинов от "Контрол по строителството". Проблем според него е и "човешкият фактор" - един инспектор може да установи, че се събират пет маси, друг да каже, че са десет. Човешкият фактор, както сами се сещате, е уязвим на влияния, различни от природните.

"Задължително трябва да има повече проверки", ще се съгласи Вергиния Стоянова, кмет на район "Средец". През май тя е издала заповед за инспекция на всички заведения в района. Те трябва да означат ъглите на външната си площ с жълта маркировка, за да се види дали заеманото пространство отговаря на първоначалната им схема. Преглътнете чувството си за естетика - в София приоритетите са други. Все пак преместваемите обекти са един от сериозните източници на финансиране за общината. Само за юни планираните постъпления в район "Средец" от мобилни съоръжения (колички и маси за хотдог, сладолед, ядки, цветя, книги и т.н.) са близо 3500 лв., а от маси на открито - 65 хил. лв.

А, и не търсете някаква обща мисъл или идентичност при павилионите. Те следват логиката на София като град. А именно, че логика няма.  

Ваши,

Люба и Зори

P.S. И все пак, скъпи Джон и Вики, не се отказвайте. Препятствията са затова - за да се преодоляват. Под смущаващата си повърхност София всъщност е един хубав град и си заслужава риска.