По-високи доходи, по-добро отношение - кое кара българите да работят в чужбина

Кои са работещите в чужбина българи

Очаквано, най-често реализация навън търсят хората от икономически по-слабо развити региони в страната, където нивата на заетост и на заплащане са по-ниски. В 11 области над 5% от жителите са мигрирали през последните 10 години, твърди проучването на база на данни за промени в адресните регистрации. Тук попадат Видин, Враца, Габрово, Кърджали и други региони, където лошите икономически условия и обезлюдяването са видими и с просто око. Реалните числа вероятно са дори по-високи, тъй като не всички декларират официално смяната на местоживеене.

Най-активно работещите зад граница са хора над 30-годишна възраст, а мъжете имат лек превес над жените, макар дистанцията постепенно да се скъсява. Най-висок е делът на заминаващите със средно образование, което е логично поради необходимостта от базови познания и умения за постъпване на работа в чужбина. А над половината се занимават с ръчен труд. Прави впечатление разбивката по етнос, според която ромите и турците са относително по-склонни да работят зад граница.

Заетите в чужбина българи също така средно имат повече деца в сравнение с общото ниво за страната. Това може да е един от факторите, които натежават при вземане на решението да се търсят по-високи доходи навън. Значителна част от планиращите в бъдеще да работят в чужбина вече имат натрупан опит и за тях това е повтаряща се практика.

Най-големият общ знаменател между търсещите заетост в чужбина обаче са доходите - 90% от тези хора тук получават под средното заплащане за страната (бруто около 1700 лв.), докато в чужбина възнагражденията им надхвърлят този праг. Тази груба сметка, разбира се, изключва факта, че в Западна Европа цените са доста по-високи. Към 2021 г. средно в ЕС цените за крайно потребление на домакинствата са близо 80% по-високи от тези в България по данни на Евростат.

Водещи дестинации са Германия, Испания и Италия

Западноевропейските страни преобладават сред топ дестинациите, като водещи са Германия, Испания и Италия. Интересът към Великобритания, която доскоро е приемала най-голяма част от българските работници, чувствително намалява след Брекзит.

Близо половината от работещите в чужбина българи са заети в услугите, търговията и селското стопанство. "Услугите и търговията привличат най-младите и висшистите, докато в селското стопанство се реализират жителите на по-малките населени места, ромите и необразованите", посочва изследването.

Постоянната заетост има превес пред сезонната и временната. Тя е популярна сред по-възрастните, турците, както и работещите в една и съща сфера в България и чужбина и е предпочитана от заетите в животновъдство и месопреработване, услуги и търговия, строителство.

Основната причина - заплащането

Като причина номер едно за търсене на работа в чужбина се очертава желанието за по-високи доходи. Повечето от заминаващите целят да подобрят материалното си състояние и да натрупат спестявания. За 81% също така са важни условията на труд, включително спазване на работно време, отпуски и др. Една трета обаче посочват, че за тях решението е въпрос на оцеляване. Макар финансовите възможности да са по-привлекателни, по-голямата част от респондентите заявяват, че не се чувстват по-добре в чужбина.

Работещите зад граница българи срещат и проблеми, които най-често включват лоши жилищни условия, по-ниско от обещаното заплащане и лоши условия на труд. В голяма степен обаче очакванията им се покриват с реалността (86% от отговорилите). Тоест трайно подобряване на условията в България може да намали трудовата миграция навън.