България на 2 скорости: всеки втори в София е висшист, а всеки четвърти в страната е нискообразован

Най-много заети има в преработвателната промишленост - над 470 хил., а 200 хил. души работят в държавното управление

Ани Коджаиванова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Области като Сливен, Кърджали и Силистра изпъкват в подредбата за най-висок дял нискообразовани и най-много безработни и неактивни.
Данните потвърждават връзката между образователния статус и заетостта - само 4.4% от висшистите са беработни, а при нискообразованите - почти всеки втори.
Коефициентът на безработица е 10.1% общо за страната.

През 2021 г. образователната ножица в България продължава да бъде широко разтворена. Въпреки че през годините делът на най-нискообразованите българи намалява, а този на завършилите университет расте, все още в двете крайности на скалата хората с основно и по-ниско образование в страната са повече от висшистите. Това сочат социално-икономическите данни от последното преброяване на населението, които НСИ публикува в понеделник.

Данните са важни, защото влизат в дълбочина и за пореден път затвърждават развитието на България на две скорости: Северозападът, както и областите с висок дял турско и ромско население очевидно изостават спрямо останалите. Очевидна е и връзката между образователния статус и заетостта - безработицата е едва 4.4% сред висшистите, докато сред хората с начално и по-ниско образование тя е 43.6%.

Няколко области в България пък изпъкват в класацията с негативен знак - там има висок дял на слабообразованите и необразованите, висока безработица, висок дял на хора в активна възраст, които нито работят, нито учат и т.н. Сред тях са Сливен, Кърджали и Хасково, както Разград, Търговище и Силистра в Северозиточна България.

Безработицата и неактивността специално е проблем и в Северозапада - Видин, Монтана и Враца. Лошият образователен статус и високите нива на неактивни хора от своя страна не помагат и за привличането на така нужните инвестиции, които да разкрият работни места в тези региони.

Повече висшисти, но още повече с основно и по-ниско образование

Всеки четвърти българин има завършено висше образование (25.5%), като за 20 години този дял е нараснал с близо 6%. Жените с университетска диплома са повече от мъжете (29 срещу 21%), а очаквано най-голям е делът на висшистите в градовете. В столицата почти всеки втори (43%) е с диплома от университет, а големите градове - всеки трети или четвърти, докато в селата един на десет жители е завършил висше училище.

В същото време обаче, въпреки напредъка през годините, необразованите и нискообразованите българи продължават да представляват близо 27% от населението. Над 1 млн души (16.4%) са с основно образование, а почти 11% - с начално или по-ниско. От тях над 350 хил души са завършили само 4-ти клас, още над 270 хил не са стигнали и дотам, а почти 42 хиляди никога не са започвали училище. На картата с най-висок дял на ниско- и необразованите изпъкват областите Сливен (20.4%), Кърджали (14.6%) и Силистра (14.3%). Най-малко нискообразовани хора пък има в Габрово (7.4%), Перник (8%) и град София (8.1%).

Що се отнася до среднистите - една трета от тях са завършили гимназии, а две трети - професионални училища, като сред хората с професионално средно образование има повече мъже отколкото жени, но реално разликата не е съществена - 57 срещу 43%.

Пазарът на труда

Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица на възраст между 15 и 64 години към общото население в същата възрастова група. Към 2021 г. в страната има 2.8 млн. икономически активни лица (между 15 и 64 години). Спрямо най-високият му момент - 1985 г., той е намалял с над 1.6 млн. души.

Коефициентът на икономическа активност в страната e 69.7% (70.8% за мъжете и 68.5% за жените). Той е най-висок в София (столица), следвана от Габрово и Перник. Най-нисък е този показател в областите Кърджали, следван от Силистра и Сливен.

Общо 2.5 млн. пък са заетите към септември миналата година от тази група. Младите (15 - 24 години) са най-бездейни на пазара на труда (26.4%). С повишаване на възрастта показателят се увеличава, като най-висока е стойността му при лицата на възраст 35 - 44 години (74%). Коефициентът на заетост очаквано е по-нисък в селата отколкото в градовете във всички възрастови групи. А в регионален аспект най-висок е в град София - 75%, Габрово - 68%, и Варна - 65.3%, а най-нисък е във Видин - 50.9%, Силистра - 49.6%, и Кърджали - 46.8%. Общо в 21 области този показател е по-нисък от средния за страната.

Добра новина е, че продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите - с висше образование са малко на 1 млн. души, или 39.3% от всички заети - ръст от с 6.6 % спрямо 10 години по-рано.

В кои сектори са заетите

Най-много заети има в "преработваща промишленост" - 474 хил. души, или 18.6% от всички. На второ място е "търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" с 418 хил. заети, или 16.4%, и "държавно управление" - 202 хил. - или 7.9%.

Мъжете очаквано преобладават в дейности като строителство, добивна промишленост, селско стопанство и транспорт, складиране и пощи, а жените са отявлено мнозинство в образованието, хуманното здравеопазване и социална работа, финансови и застрахователни работи, туризма и др.

Разпределението по професии показва, че най-много са заетите "специалисти" (18.8%), приблизително толкова са и в услугите и търговията, а в професии, неизискващи специална квалификация, са около 11.6%.

Сред нискообразованите всеки втори е безработен

Безработните на възраст 15 - 64 години към септември 2021 г. са 287 хил., като мъжете са малко повече от жените. Това означава, че 10.1% от икономически активното население във възрастовата група 15-64 години е безработно. Най-висок е коефициентът на безработицата сред младежите между 15 и 19 години, а на регионален принцип очаквано коефициентът на безработица е най-нисък в град София, Габрово и Пловдив, а най-висок е във Видин, Силистра и Търговище. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната.

Като дял от всички с висше образование безработните са само 4.4%, а сред тези с начално и по-ниско образование почти всеки втори е без работа. Така връзката между степен на образование и безработица е повече от очевидна.

Икономически неактивното население на възраст 15 - 64 години пък е 1.2 млн. души, или 30.3% от населението в тази възрастова група. От тях 307 хил. са учещи, 313 хил. - пенсионери, 18 хил. получават доходи от собственост, а цели 595 хил. са "други" - нито учещи, нито пенсионери, нито работещи. Най-висок дял такива хора има в Сливен (37.6%) и Силистра (33.3%), а най-нисък - в област София (столица) - 10.6%. Общо в 19 области този показател е над средния за страната.