Проклятието "електронно правосъдие"

В сряда по време на заседанието на ВСС съдии от софийските съдилища отидоха на протест пред сградата на съвета срещу въвеждането на системата.

В крайна сметка кадровият орган прие решение системата да се въведе във ВКС, но ползването ѝ да се спре до 18 декември, като ще бъде сформирана работна група от съдии и служители, които да обобщят всички слабости, които изпълнителят - държавната "Информационно обслужване", трябва да отстрани.

Зад цялата история с печалното изпълнение на проекта стоят съвсем прости неща - опитът на прокуратурата да контролира съда, борбата за власт във ВСС и липсата за рефлекс за институционална прозрачност.

Карма

Историята с опитите за въвеждането на дигиталните технологии в съдебната власт има предълга история, а съдебните репортери от няколко поколения могат да се похвалят, че поне няколко пъти са откривали основоположника на всички от тях - Електронната информационна система за противодействие на престъпността, която трябваше да свърже системите на следствие, МВР, прокуратура, съдилища и затвори. Работата и по нея започва някъде в края на миналия век, а статутът им към днешна дата е загадка. Междувременно в съдилищата започват да се въвеждат различни информационни системи (към днешна дата действат три различни). Отделно от това има няколко системи за случайно разпределение на дела и всевъзможни различни практики за публикуване на съдебните актове.

След присъединяването на България в ЕС и достъпа на страната до оперативните програми по линия на "Административен капацитет" са отделени 30 млн. лв., немалка част от тях за подобряване на информационните технологии. Към днешна дата постигнатото е невидимо, а в един от проектите (за информационна система на военните съдилищата) е обект на наказателно дело за измама с еврофондове, по което са подсъдими двама бивши председатели на съдилища.

В този контекст през 2016 г. ВСС сключва договор по проект "Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата" на стойност на 6 млн. лв.

Обществената поръчка за избор на изпълнител на ЕИСС е обявена, но е блокирана от жалби. В крайна сметка и КЗК, и Върховният административен съд (ВАС) потвърждават избора на изпълнител, но междувременно мандатът на предишния ВСС изтича.

Нов ВСС, нов късмет

През ноември, още на второто заседание на нов състав на ВСС, е определен нов екип по проекта. Показателното е, че целият процес по подмяна се диктува от членове на прокурорската колегия - Даниела Машева (днес зам. главен прокурор), Огнян Дамянов и Гергана Мутафова (прокурор, номинация на ГЕРБ). Именно Мутафова поема ръководството на проекта.

Новият състав на ВСС решава да прекрати поръчката. Следват още две, които също са прекратени - при първата са отстранени всички участници. Втората прекратена поръчка е още по-интересна. В мотивите е записано, че са нарушени правилата, тъй като "потенциален участник в процедурата е уведомен от служител в администрацията на ВСС за подадена жалба по процедурата, с което е бил въведен в заблуждение относно възможността да подаде оферта в определения срок", като се е постигнал "разубеждаващ ефект върху потенциалния участник, довел до неподаване на подготвената оферта за участие".

От преписката на КЗК по случая става ясно, че "потенциалният участник", който не е подал оферта, е държавната "Информационно обслужване".

През януари 2019 г. именно "Информационно обслужване" ще бъде избрана и за изпълнител. Фирмата има 15 месеца да изпълни договора - срок, който ще бъде удължен заради извънредното положение. Крайният срок за изпълнението на проекта по програма "Добро управление" изтича в края на годината.

Кратък срок, липса на комуникация

От дискусията в сряда стана ясно, че краткият срок на работа е сред основните причини за проблемите със системата. Олга Керелска, която е член на съвета от Съдийската колегия, обясни, че на практика времето за изработване, тестване и внедряване се е застъпило, като вместо първоначално замислените 34 месеца срокът се свил до 19 месеца.

Даниела Марчева, която също е член на Съдийската колегия, посочи и друг проблем: "Работната група, която е била към проекта, е била само от ИТ експерти."

Парадоксалното е, че сред тях например е системният администратор на Върховната касационна прокуратура, но и нито един съдия от което и да е било ниво на съдебната система при положение, че именно съдиите ще бъдат потребителите на системата.

През пролетта започва пилотно внедряване в различни съдилища в страната.

По думите на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов през юли тази година, започват да идват първите сигнали за проблем със системата. В началото на юли съдии от Благоевград изпращат конкретен списък с 44 точки забележки. Следват и други писма.

Те обаче така и не стигат до всички членове на съвета и така на 23 юли тази година ВСС взима неинформирано решение, че трябва да внедри системата, без да е наясно с проблемите. Решение, което беше определено на заседанието в сряда като "голяма грешка".

Сблъсъкът на съдиите с новия софтуер провокира вълна от писма до съвета.

В медиите, близки до депутата от ДПС Делян Пеевски, които традиционно обгрижват интересите на мнозинството в съвета и главния прокурор, съдийската реакция е определена като опит за атака срещу съвета, организирана от Лозан Панов и Съюза на съдиите в България.

Истината обаче е, че съдилищата, от които идва обратната връзка, трудно могат да бъдат свързани с председателя на ВКС или най-голямата магистратска организация в България. Нещо повече - двамата членове на съвета, които стават основни говорители на проблемите със системата, Боряна Димитров и Даниела Марчева, са сред острите критици на Панов.

В крайна сметка с два месеца закъснение мнозинството във ВСС разбира, че проблем със системата има и няма как да го крие.

Преди повече от месец "Капитал" се опита да получи от ВСС информация, свързана с изпълнението на проекта. Първо ни беше обяснено, че такава ще ни бъде предоставена, а впоследствие бяхме посъветвани да подадем заявление по Закона за достъп до обществена информация. Въпреки изтичането на предвидения в закона 14-дневен срок отговор не дойде. В същото време по проекта са отчетени над 80 хил. лв. за дейности по "събития, публичност и визуализации".

Ремонт в движение

Изолирането на съдиите в работната група, кратките срокове, обучението "на крак" създават напрежение, като фирмата изпълнител "Информационно обслужване" поема всички удари.

"При качване на акт не се предвижда директно подписване от съдията докладчик, а това става с шест кликвания - връщане в папката на делото, възлагане на задача за подписване на качения акт (в едноличните съдебни състави тази задача на практика се самовъзлага), връщане в панела със задачите, кликване върху бутон "изпълни", и едва тогава - подписване", коментира съдията от Софийския районен съд Андрей Георгиев, който беше един от изслушаните в сряда магистрати от ВСС.

"По 70 клика за нищо", обясни членът на съвета Боряна Димитрова, която каза, че проблемите са не стотици, а хиляди.

От "Информационно обслужване" обясниха пред ВСС, че до този момент са направени 66 ъпдейта на системата, и признаха, че проблемите не са "хиляди, а вероятно "стотици хиляди". Те призоваха съдиите да връщат обратна връзка и заявиха, че отговарят на всеки конкретно посочен проблем. Отделно от това по договор има 24 човекомесеца за гаранционно обслужване.

И кой ще има достъп

Единственият открит защитник на системата във ВСС встрани от екипа, работил по проекта, е главният прокурор Иван Гешев, който в началото на седмицата обяви, че спирането на внедряването ѝ ще е удар по репутацията на съдебната система. Вероятно този интерес на прокуратурата, както и фактът, че държавното управление е "превзело" управлението на проекта, е причината между другото в дискусията да се появят и въпроси кой ще може да има достъп до проектите на съдебни актове (на практика съдиите ще пишат решенията си в системата и там ще стоят черновите) и дали те няма да може да се редактират. От "Информационно обслужване" обясниха пред ВСС, че въпросите кой ще поддържа системата и къде ще се съхранява тя трябва да бъдат решени впоследствие от ВСС, като напомниха, че служителите на държавната фирма имат разрешение за достъп до класифицирана информация.

Всъщност евентуалната вратичка в сигурността (проблем, който трайно преследва сблъсъка на съдебната власт с информационните технологии - за справка скандалите със софтуера за случайното разпределение на делата отпреди години) може да се окаже проблем много по-голям от тромавата система, защото ще подстави под съмнение независимостта на правосъдието.