Седмичен бюлетин за правни новини

Асоциацията на европейските журналисти осъди МВР по случая "Кенаров". Съдът задължи МВР да предостави всички данни от проверката за ареста на журналиста Димитър Кенаров, след като предишният вътрешен министър Христо Терзийски отказа да даде тази информация.

//ТОП 3

Агенцията по вписванията има нов директор след разкрити серия нарушения

Заради множеството нарушения, открити при проверката в Агенцията по вписванията (АВ), досегашната й изпълнителна директорка Габриела Козарева е освободена от поста, а на нейно място е назначена Даниела Митева, която вече е била директор на агенцията през 2009 г., а преди това - зам.-директор. Проверка на Инспектората към Министерството на правосъдието е открила сериозни проблеми - рязко нарастване на броя на необработените годишни финансови отчети до близо 1 млн. в момента (при 350 000 в началото на 2017 г.), 35 незаети щата въпреки огромното натоварване, 4-годишно бездействие по ангажимента за свързване на българския Търговски регистър с международната информационната система на бизнес регистрите, което е довело до образувана наказателна процедура от ЕК, и др. Още по темата вижте тук

Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова подадоха оставки като членове на ВСС след силния отпор срещу Модел 4 за реформа на съдебната карта

Двама членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от Съдийската колегия - Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова, подадоха оставки в петък, като едновременно с това публикуваха и обръщение към съдиите в страната. Това става, след като предложеният от ВСС вариант за реформа на съдебната карта - т.нар. Модел 4, срещна силна съпротива както от страна на съдиите, така и от адвокати и други правни професии, от страна на местната власт и представители на основните партии. Шекерджиев и Димитрова са координатори по проекта за изработване на нова съдебна карта. Оставките на Шекерджиев и Димитрова ще бъдат внесени тази седмица в пленума на съвета, очаква се ВСС да насрочи нов избор за заемане на овакантените две места до края на мандата, който е след година и три месеца, през октомври 2022 г. Още по темата - тук.

Омбудсманът атакува видеоконференцията по делата за мерки за неотклонение

Омбудсманът Диана Ковачева атакува пред Конституционния съд новия текст на чл. 64, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който допуска възможност в различни форсмажорни ситуации, както и "при изразено писмено съгласие на обвиняемия и неговия защитник" обвиняемият да участва чрез видеоконференция в съдебното заседание по делото за мярката му за неотклонение, като самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или от определен от тях служител. Разпоредбата беше добавена в закона в края на м.г., но още не е влязла в сила, предстои това да стане от 30 юни т.г. Според омбудсмана непосредственото явяване на обвиняемия за изслушването му от съда е важна гаранция за осъществяването на правото му на защита, доколкото в тази хипотеза е изключително важен личният контакт. Освен това при използването на видеоконференция няма достатъчно гаранции кой още присъства на даването на обяснения и дали не се упражнява натиск върху обвиняемия, който остава незабелязан от съда. Докладчик по делото е Павлина Панова, искането вижте тук.

Министърът на правосъдието проф. Янаки Стоилов покани в петък на среща своите предшественици на поста за разговор за съдебната реформа. На срещата са дошли Ангел Джамбазов, проф. Пенчо Пенев, Хараламби Анчев, Антон Станков, Миглена Тачева, Маргарита Попова, Диана Ковачева, Зинаида Златанова, Христо Иванов и Мария Павлова. Прави впечатление отсъствието на последните четирима правосъдни министри на ГЕРБ - Екатерина Захариева, Цецка Цачева, Данаил Кирилов и Десислава Ахладова Източник: Министерство на правосъдието

//ОЩЕ ОТ СЕДМИЦАТА В КАПИТАЛ & ДНЕВНИК

Адв. Ивайло Дерменджиев: При налагане на безразборни санкции по "Магнитски" може да има сериозен брой дела >> Изготвянето на т.нар. черен списък не създава за включените в него лица преки юридически последици, но пък им нанася репутационни вреди - основание за започване на искови производства за вреди и пропуснати ползи срещу държавата. Важно е да се отчита, че ЕС има споразумение за правна взаимопомощ със САЩ, според което при поискване замолената страна следва да идентифицира и предостави банкова информация на молещата страна.

Как България не изпълнява препоръките на Страсбург за подслушването и следенето >> Чака се осмото осъдително решение срещу България за липса на гаранции срещу злоупотреба при прилагането на спецсредства. Близо 14 години Комитетът на министрите очаква от България създаването на независим орган за контрол на специалните разузнавателни средства. В същото време САЩ наложиха санкции по закона "Магнитски" на зам.-председателя на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков, известен като Лейтенанта на Пеевски.

Сумираното работно време скара синдикати и работодатели >> КНСБ и КТ "Подкрепа" заплашват да сезират международни институции за спорни промени в Кодекса на труда, с които от 1 януари т.г. бе въведена възможност с колективен трудов договор по браншове и отрасли да се договаря по-дълъг референтен период до 12 месеца при сумирано изчисляване на работното време. Според синдикатите това противоречи на европейска директива и създава условия за злоупотреби при условия на липсващ ефективен контрол.

Хората се страхуват да съобщават за корупция, затова подкрепят анонимните сигнали >> Основната причина да няма сигнали е страхът от отмъщение, показва изследване. България закъснява с транспонирането на европейската Директива 2019/1937 за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, което трябва да стане до 17 декември т.г. Директивата въвежда минимални стандарти за защита, които важат не само за публичния, но и за частния сектор.

//ИЗБРАНО ОТ ДРУГИ МЕДИИ

Инструкцията за предварителните проверки никога не е съществувала в правния мир. След няколкогодишна сага Върховният административен съд окончателно прогласи за нищожна съвместната инструкция от 2011 г. на прокуратурата и МВР за провеждане на предварителни проверки. Тя не е била публикувана за обществено обсъждане, нито обнародвана в Държавен вестник >> Лекс.бг

Съд извън обхват. Столичните адвокати започват битка за мобилна връзка в сградата на Наказателното отделение на Софийския районен съд, части от която в момента попадат в своеобразна черна дупка. В жалба до Комисията за регулиране на съобщенията председателят на столичната адвокатска колегия Стефан Марчев настоява мобилните оператори да бъдат задължени да осигурят пълно покритие там >> Лекс.бг

И Пеевски атакува в съда списъка "Магнитски" - чрез "Интръст" ЕАД, на което Пеевски е едноличен собственик на капитала. Партията на Васил Божков "Българско лято" вече поиска ВАС да спре предварителното изпълнение на решението на кабинета от 4 юни за черен списък на лица и фирми, които попадат в обхвата на мерките по закона "Магнитски". Междувременно съдът нареди на синдика на "Ню геймс" да игнорира черния списък >> Сега

//СЪДЕБНИ

ВАС пита Конституционния съд за текст от Закона за водите

Състав на Върховния административен съд сезира Конституционния съд с текст от Закона за водите, който според искането нарушава конституционните гаранции за еднакви правни условия за стопанска дейност (чл. 19, ал. 2 от конституцията). Става въпрос за разликата между таксите за ползване на водите според това дали се извършва водовземане или ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища, като в първия случай таксата се определя на база на реално получен обем, а във втория - на базата на разрешения обем за изземване, т.е. на прогнозен обем, който може да не бъде достигнат.

Общият съд на ЕС: Фигуративният знак "imot.bg" не може да бъде регистриран като марка на Европейския съюз

Общият съд на Европейския съюз отхвърли искането на българската фирма "Резон" ООД да регистрира фигуративния знак "Imot.bg" като марка на съюза с аргумент, че марката има описателен характер (Решение по дело T‑487/20). Интересът на защита на марките в ЕС се състои в осигуряването на възможността знаци, описващи една или повече характеристики на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марка, да се използват свободно от всички икономически оператори, предлагащи сходни стоки и услуги, се казва в решението. Съгласно Регламент 2017/10011 се отказва регистрацията на марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други характерни техни особености.

//ПРОЕКТИ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Министерството на финансите публикува проект на Закон за покритите облигации

Министерството на финансите публикува за обществено обсъждане проект на нов Закон за покритите облигации, с който се цели създаване на адекватна правна рамка в тази материя и въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС)2019/2162 относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях. В мотивите се сочи, че в България от 2000 г. действа Законът за ипотечните облигации, който урежда емитирането на един от най-типичните видове покрити облигации - тези, емитирани на основата на банков портфейл от ипотечни кредити, но въпреки това 20 години по-късно българският пазар на покрити облигации е неактивен, независимо че пазарът на жилищни кредити расте. България е закъсняла с приемането на този закон, който според директивата трябва да бъде приет до 8 юли т.г., а да започне да се прилага най-късно до 8 юли 2022 г. (което е заложено в проекта).