Пари срещу смог

"Само една улица с къщи в София, които се топлят на дърва и въглища, генерират повече прахови частици, отколкото всички автобуси в София", казва Боян Рашев, управляващ партньор в denkstatt Автор : Капитал Преглед на оригинала

Обновеният и по-удобен градски транспорт е хубаво нещо, но то може само косвено да повлияе на замърсяването. "Развиването на градския транспорт трябва да води до по-малко използване на автомобили", казва екологът Рашид Рашид. Това обаче е твърде хипотетично и зависи от много други неща. Освен това експертите са единодушни, че подмяната на градския транспорт няма да доведе до рязък спад в емисиите на фин прах, защото далеч не е основният източник на замърсяване (виж графиката). "Eдна улица с къщи в София, които се топлят на дърва и въглища, генерират повече ФПЧ, отколкото всички автобуси в София", казва Боян Рашев.

Получава се парадокс - много пари с малко ефект. Но истината е, че това е по-лесният вариант, защото не се правят политики за промяна на поведение, а просто се купуват нови возила. Това става бързо, не изисква подготовката на проекти и няма как да предизвика недоволство.

В новата програма за качеството на въздуха на София, която предстои да бъде приета и прилагана до 2026 г., е посочено, че чрез мерки в сектор "Транспорт" емисиите на ФПЧ1, ще спаднат със 152 тона на година, а намаляването от мерки в сектора "Битово отопление" ще е 1872 тона на година, или над 10 пъти повече. Същевременно бюджетът за транспорт е над 1.5 млрд. лв. (обяснението на общината е, че се включват големите инвестиции в метрото), а в битово отопление - около 200 млн. лв.

Електробусите все още пътуват към България. Доставени са частично само в София, Бургас, Враца и Русе, докато в другите градове поръчките буксуват или са на ранен етап.

Нови печки, стари проблеми

Втората линия за харчене на парите по ОПОС е свързана с подмяната на отоплението. В Бургас например предвиждат да снабдят над 2200 домакинства от квартал "Долно Езерово" и "Меден рудник" с печки и котли на пелети, газ, климатици и термопомпи. Другите градове, в които има предвиден бюджет за подмяна на отоплението, са Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян.

Най-големият проект обаче пак е в София - 44 млн. лв. По него ще се подменят 20 хил. печки. Все още не е монтиран нито един нов отоплителен уред. Столичната община се сблъска със слаб интерес към програмата от страна на гражданите - имаше едва 5500 записали се. Главната причина са парите - използването на пелети, газ или електроуред вдига разходите за отопление около два пъти спрямо дървата и въглищата, за които пък има и енергийни помощи.

Това изтъква и като основен проблем у нас Ивайло Хлебаров от "За Земята" - поне 250 хил. домакинства в страната се водят енергийно бедни. Затова е необходима национална политика в областта, която да е отвъд еднократните проекти. Подмяната с климатици, газ или термопомпи е далеч по-добре за качеството на въздуха, отколкото новите печки, макар и на пелети. Затова и тази инвестиция отново е спорна. "[Купуването на печки] стабилизира проблема за в бъдеще - така или иначе емисиите от фин прах остават. Реално това, което правят, е да осигуряват на хората инструмент, с който да замърсяват още. Не преминават ли към централизирана топлофикация, газ или електричество, нищо не правим", казва Боян Рашев. Екологът Рашид казва, че ефективността ще се увеличи, но ако горивото е некачествено, ефект няма да има. Освен това Хлебаров подчертава дългосрочния ефект - смяната на печки сега значи, че ще се използват поне още 10 години.

8 млн. лв. за глупости

Може би една от най-озадачаващите мерки е решението на Столичната община за купуването и поставянето на филтри за комини. Тази мярка не е спомената изобщо в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух 2018 - 2024 г., но общината отделя близо 8 млн. лв. за монтирането на 2000 филтъра в града, като към края на ноември по данни на "Дневник" са поставени 485. Един филтър струва 4000 лв., но ефектът от него е почти нулев. Всички специалисти, с които "Капитал" разговаря, заявиха, че мярката е ирационална. Боян Рашев също отбелязва, че никъде по света вече няма значими публични програми за инсталиране на филтри на домакинства. Според негов анализ, публикуван в блога sustainability.bg, ефективността на филтрите не надхвърля 80% в домакинствата при слаб и постоянен режим на горене и е около 40% при разпалване.

Освен това те не ограничават замърсители като серни оксиди или тежки метали. Рашид Рашид обяснява, че един филтър до две години се запушва, и то ако се използват качествени горива. "Филтрите са загубена кауза, не мисля, че ще доведат промяна", казва екологът и посочва, че за тези пари по-добре човек да купи два климатика на нуждаещите се. Накратко - харчат се милиони по-скоро в услуга на доставчиците на въпросните филтри, отколкото на дишащите.

КАРЕ

Колко струва програмата?

Не на последно място, по ОПОС се отделят и малко над 3 млн. лв. за разработването на нови програми за управление на качеството на въздуха в 22 общини. Стойностите им варират сериозно, като не е ясно защо - Димитровград има бюджет от над 180 хил. лв., Смолян - над 280 хил. лв., а по-голямото Русе - едва 109 хил. лв. От МОСВ така и не отговориха защо например за разработването на нова програма за община Перник се предвиждат 93 хил. лв., а актуализацията на програмата на община Несебър е по-скъпа - с бюджет от 129 хил. лв. Първо, Перник е по-голям град, второ, по-замърсен от морски курорт, и трето, едното е нова програма, а другото - "актуализация".