Намалява ли свободното време или така ни се струва

И тези усреднени стойности варират в различните държави. В Португалия например честотата и на платения, и на неплатения извънреден труд се е увеличила значително - от 3.9 до 7.7% от работещите през посочения период, в Дания е тройно - от 2% от работещите до 6%, а във Франция отчетената тенденция е стряскаща - от 4.3% през 2006 г. до 19.1 на сто през 2019.

В Гърция, обратно - и двете статистики показват понижение. В Австрия е най-голямо при платения извънреден труд - от 9.8 до 3.5 процента. В Словения се е увеличила честотата на платения извънреден труд, но е спаднала тази на неплатения.

Общият брой реални отработени часове (нормално и извънредно работно време) годишно се понижава в ОИСР между 1985 и 1995 г., но това се дължи главно на намаляването на дела на работещите на пълен работен ден от общо наетите. Между 1995 и 2019 г. и между 2000 и 2019 г. спадът се дължи главно на намалените часове на наетите на пълен работен ден и в много по-малка степен - на намаляването на дела на работещи на пълен работен ден.

За държавите от ОИСР, за които има данни, за периода 1970 - 2019 г. годишният брой работни часове на служител е намалял със 17.9% (0.4% годишно). Този спад обаче не е равномерен, а се е забавил с времето. Отработените часове са спадали с 0.8% годишно между 1970 и 1985 г., с 0.2% годишно между 1985 и 2000 г. и с 0.3% между 2000 и 2019 г. Тези данни подкрепят предишни изводи, че тенденцията за намаляване на работното време от XIX век насам се е забавила значително в държавите от ОИСР, ако не е и спряла изцяло.

Същевременно свободното време в държавите от ОИСР се е понижило, макар и с малко. В сравнение със 70-те години на миналия век то е намаляло средно с 15 минути дневно (час и половина на седмица) за работещ на пълен работен ден. Докато средното време, отделено за отдих, се е увеличавало през 70-те и 80-те, през следващите десетилетия е започнало да намалява, като тенденцията е към по-голям спад. През първото десетилетие на този век средното време за отдих се е свило в 8 от 13 държави, за които има данни. То намалява с 14% в Южна Корея, с 11% в Испания, с 6% в Нидерландия, с 5% в Унгария и с 1% в САЩ. Други изследвания потвърждават тенденциите в свободното време в САЩ за скромно увеличение между 60-те години и 2000-ата, последвано от спад в следващите.

ОИСР използва и термина time poverty за хората, които изпитват хроничен недостиг на време за отдих и възстановяване, чийто дял се е увеличил значително през последните години в някои държави. Наблюдава се обаче и по-фундаментална промяна, допълва публикацията във FT - че дори когато работим по-малко, ни е по-трудно да си починем.

"Въпреки че донякъде винаги сме работили върху няколко задачи едновременно, технологиите затрудняват ясното разделение между работа и отдих. Както Дерек Томпсън пише в The Atlantic, "отдихът има течове". Ако гледам телевизия, докато проверявам служебния си имейл на телефона си, почивам ли си или съм на работа? А ако гледам смешно видео, докато съм на бюрото си? И когато границите между работата и отдиха се топят, дали това прави работата по-приятна или отдиха по-неприятен", пита авторката.

И припомня думите на икономиста Джон Мейнард Кейнс, който през 1930 г. прави погрешната си прогноза за преминаване към 15-часова работна седмица: "Смятам, че няма държава и нация, които да не очакват епохата на отдиха и изобилието без поне малко притеснение - защото прекалено дълго сме учени да се стремим, вместо да се наслаждаваме."