Политическа нестабилност ще ограничи растежа и ще покачи дълга

Първите 10 години. През 1999 и 2000 г. БВП на човек в България е под 30% от средното за ЕС, като от тази база реално тръгват годините на растеж. До 2010 г., икономиката отбелязва сериозен ръст и БВП на човек достига до 45% от средното за ЕС. Във всяка от тези десет години въпреки рецесията от 2009 България е скъсявала разликата със средноевропейските нива - най-често с по 1 процентен пункт, но в някои случаи и по-бързо.

Вторите 10 години: От 2010 до 2020 г. БВП на човек в България достига до 55% от средните нива за ЕС. Тук отново имаме устойчиво догонване, макар и с по-нисък темп, като вече има и две години, в които не скъсяваме разликата - 2013, когато икономиката отчита малък спад, и 2021 г., когато растежът е по-нисък от средния за ЕС.

През 2021 г. имаше два поредни служебни кабинета и, общо взето, цяла година гласувахме, докато се намери някаква формула за управление. Всичко това забави множество политики, не направихме никакви инвестиции и реформи по Плана за възстановяване и устойчивост и в крайна сметка политическите неразбории доведоха до по-нисък икономически ръст. Общата картина обаче е красноречива - за 20 години има два случая, когато спираме да догонваме Европа, като и в двата сме в политическа бъркотия и служебни кабинети.

Държавният дълг по време на политически кризи

Във времена на политическа нестабилност винаги изниква и въпросът за държавния дълг. През първото десетилетие от разглеждания период държавният дълг се свива чувствително от над 70% от БВП през 2000 г. до около 15% през 2010 г. Интересно е, че тук ефектът на рецесията от 2009 г. не е толкова драматичен - има леко покачване на дълга, но в рамките на 2-3 проценти пункта. През второто десетилетие дългът нараства до 25% през 2020 г. Скокът всъщност е през 2014 г., когато растежът е нисък, бяхме в политическа криза и служебни правителства, фалира КТБ. След известен спад в годините на растеж пандемията донесе ново покачване на държавния дълг през 2020 г.

Преглед на оригинала

Прави впечатление, че ефектът на ниския растеж и политическата нестабилност през 2013-2014 г. върху дълга е по-голям от ефекта на кризата от 2009 и пандемията от 2020 г. С други думи, успяваме да реагираме по-добре на външни шокове, докато вътрешните проблеми могат да нанесат по-голяма щета на финансовата стабилност. Затова и предстоящият дебат за актуализацията на бюджета ще бъде важен, тъй като натрупването на множество идеи за компенсации може да покачи дефицита, а оттам и държавния дълг.

През последните дни наблюдаваме изостряне на бюджетните дискусии по отношение на държавния дълг. Традиционно всички обвиняват другите в задлъжняването на държавата, като постоянно се прескача между измерване на дълга като процент от БВП и като номинал. Икономистите обичайно разглеждат дълга като процент от БВП. В номинален размер (данните са в млн. евро) картината е различна. Докато в периода 2000 - 2010 г. имаме спад на държавния дълг и в номинално изражение, то през второто десетилетие държавният дълг нараства чувствително в номинал.

Преглед на оригинала

Номиналният ръст се наблюдава в четири периода - 1) кризата след рецесията от 2009 г.; 2) политическата нестабилност и фалита на КТБ от 2014 г.; 3) пандемията от 2020 г. и 4) политическата нестабилност от 2021 г. Това са и периодите с по-голям бюджетен дефицит, което неизбежно води и до ръст на държавния дълг. Подобно на икономическото догонване тук също се вижда, че политическата нестабилност води до по-високи нива на дълга.

Всичко казано дотук показва поне две неща. Първото е, че две поредни десетилетия сме в дълги периоди на икономически растеж и постепенно догонване на средноевропейския стандарт на живот, като в средносрочен план предизвикателството е как и третото десетилетие да е такова. Второто е, че политическата нестабилност със служебни кабинети е много вероятно да повлияе негативно както на растежа, така и на държавните финанси. Това хвърля огромна отговорност върху партиите да бъдат умерени в дебатите покрай актуализацията на бюджета, както и да успеят да намерят сравнително бързо стабилно политическо решение.