Кажи ми кой е на власт...
Различните интереси на политиците са все така определящи за скоростта на реформите в Румъния
Николай Йотов
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Брюксел все по-трудно следи изкъсо какво се случва в Румъния - и все по-малко го разбира. Това се потвърди от четвъртия годишен доклад на Европейската комисия за напредъка на страната в борбата с корупцията и реформите в правосъдието.
Как се случи така, че от вървяща към модернизиране и стабилизиране държава, която беше пред България в сближаването си с европейските стандарти, Румъния днес отново е там, където беше по времето на Йон Илиеску и Адриан Нъстасе? Отговорът, изглежда, е, че и едната, и другата държава са обречени да правят крачка напред и две-три назад.
Докладът удря тежко държавните институции и съдебната система в частност, изтъквайки "липса на политическа воля" за борба с корупцията и за продължаване на реформите, някои от които така и не са започнали. Първият румънски еврокомисар Леонард Орбан дори заяви в коментар на доклада, че Румъния се отдалечава от възможността за скорошно присъединяване към Шенгенската зона, за което Букурещ се надява да се осъществи през 2011 г. "Очевидно е, докладът ще окаже влияние върху присъединяването на Румъния към Шенгенското пространство", коментира Орбан в дискусия с читатели на електронното издание HotNews.ro.
В същото време обаче продължава и тенденцията на Брюксел на отдалечаване от реалните проблеми на страната и все по-задълбочено неразбиране на същността на тези проблеми (виж каретата). Единственото по-отявлено хвалебствие е за приемането на Гражданския и Наказателния кодекс и прилежащите им процесуални кодекси, но дори то е твърде прибързано. Четирите нормативни акта влизат в сила едва през октомври 2011 г., а както историята ни учи всеки ден, у нас едно е да напишеш закон, второ е той да влезе в сила и трето и четвърто е да бдиш над него и да го прилагаш.
Румънската държавна машина доказа за последните десет години, че работи добре само когато висшите държавни институции – правителство и президент – се намират в постоянен конфликт. След като бившият премиер Калин Попеску Търичану и неговото мнозинство се превърнаха във враг номер едно на държавния глава Траян Бъсеску, държавата дръпна напред. Защото въпреки безкрайните конфликти, които вдигаха прах и шум до Брюксел и Берлин, Бъсеску беше държан изкъсо и настрани от държавните дела и институциите функционираха.
В момента, в който президентът отново номинира министър-председател, той се подсигури срещу изненади и организира правителство, което просто изпълнява заповеди. Докторът по конституционно право и нов премиер Емил Бок загуби безброй битки с Конституционния съд за решения на правителството, а по заповед на Бъсеску се превърна и в изявен поддръжник на еднокамарния парламент – отколешна мечта на президента по пътя му към абсолютна власт. А когато се бориш за абсолютна власт, просперитетът на държавата е най-последната ти грижа.
"За съжаление докладът не е никаква изненада, коментира председателят на опозиционната Социалдемократическа партия Виктор Понта пред държавната информационна агенция "Аджерпрес". От шест години имаме един президент, който говори, че подкрепя реформата в съдебната система, а тя все върви на зле. От три години имаме един министър на правосъдието, който "много добре" се грижи за съдебната система във всички правителства, в които взима участие, от шест години един и същ шеф в Дирекцията за борба с корупцията, а съдебната система все на зле върви и вероятно ще върви на все по-зле, защото никой няма да си мръдне пръста да промени нещо."
Реакциите на доклада в Румъния бяха в абсолютен синхрон с това едновластие. На пресконференция във вторник вечерта Бъсеску заяви: "Няма да приемем, с цялото ни уважение към Европейската комисия, формулировки от типа "Румъния не си изпълнява поетите ангажименти", които не отговарят на истината. Можеше да каже "Сенатът на Румъния не си изпълнява поетите ангажименти". Както може да се отгатне дори от незапознати, Сенатът е единствената институция, която се ръководи в момента от представител на опозицията. Запитан за оставки и поемане на отговорност от страна на президентската институция или правителството, Бъсеску доста лицемерно смотолеви, че никъде в доклада на ЕК не се говорело за тях и че "не виждал връзката с премиера или министъра на правосъдието".
На същата пресконференция Бъсеску отправи заканата, че страната му ще се заеме с изготвянето на контрадоклад, в който да бъдат изтъкнати както напредъците, така и неуспехите на румънската държава. Тази реакция от типа "вашият доклад не ни харесва, ето ви нашата истина" е твърде позната на българската публика от времето на кабинета "Станишев", когато такива отговори Брюксел получаваше често.
"Езикът, ползван в доклада, е достатъчно ясен и ако до 2009 г. ЕК подкрепяше Румъния срещу острите критики, отправяни от някои държави членки, сега, през 2010, комисията ни обвинява, че сме й обърнали гръб. Всъщност, освен пресата в Румъния, ни бива доказано още веднъж, че само Европейската комисия мисли за истинските интереси на румънските граждани, които би трябвало да се ползват от облагите на една правова държава", пък заяви в прессъобщение Василе Пушкаш, бивш главен преговарящ с ЕС по време на предприсъединителния период.
"Никой не си задава въпроса кой и защо не поема отговорност за случващото се в Румъния – а нито един от решаващите политически фактори в държавата няма и да се признае за отговорен, коментира Пушкаш. Но се питаме все пак защо румънците, които са пратили тези хора във властта, трябва да заплащат цената на липсата им на воля за изпълнение на ангажимента им да обслужват националния интерес".
АНИ
Целият доклад се върти около орязването на пълномощията на така наречената Национална агенция по интегритета, която трябва да се бори с корупцията (Agentie Nationala de Integritate). Критиките на ЕК са срещу решението на Конституционния съд да обяви едва ли не самото й съществуване за противоречащо на основния закон. Според източници на "Капитал" в Брюксел агенцията е била обезсилена от румънския парламент, защото редица депутати изпитваха дискомфорт да са обект на разследвания за необяснимо богатство. Но и преди ефективността на АНИ беше по-скоро спорна въпреки сляпата подкрепа на еврокомисията - от създаването си през 2007 г. досега агенцията не е свършила едно полезно дело в борбата си срещу корупционните практики и за повече прозрачност в делата на хората по "високите етажи".Това, на което румънците станаха свидетели, бяха откъслечни, повърхностни медийни изяви на ръководството на агенцията с горчив привкус на политически поръчки. Министърът на правосъдието Каталин Предою пък побърза да заключи, че ако Конституционният съд е сметнал за неконституционални определени точки от учредителния акт на АНИ, това, което трябва да се промени, е самата конституция.
Истината е обаче, че агенцията беше създадена с изключително нежелание и само поради поетия пред ЕС ангажимент и до последния момент си остана димна завеса, прах в очите на Брюксел. АНИ е първата по рода си институция в Европа, факт, с който самата тя доста съмнително се гордее на собствения си сайт. Защо е необходимо Европа да налага несъществуващи в цивилизования свят модели и да се създават юридически дори незаконни институции?
Съдебната система
Еврокомисията говори за изключително ограничен прогрес в реформата на съдебната система, както и за недостатъчен брой максимално строги присъди. Критикува се проточването на съдебните процеси и недостигането на дела на високопоставени политически фигури до първа инстанция (явление, познато и в България). ЕК хвали усилията на Дирекцията за борба с корупцията и главния й прокурор, но подканя Румъния да заздрави общите антикорупционни политики, особено чрез координация на най-високо ниво и въз основа на независим анализ на стратегиите от 2005 г. насам.Иронично е, че координация на най-високо ниво има и сега, но не в смисъла, влаган от Брюксел. Координират се, и то перфектно, действията на дирекцията по отношение на това кой бива обвиняван, на кои от обвинените лица бързо след това се снемат обвинения, кои биват разхождани на разпити и безкрайни срещи с прокурори пред очите на медиите, на кого се вадят по телевизионните екрани секретни стенограми от телефонни разговори. В Румъния открай време се води, както директорът на румънското бюро на "Трансперънси интернешънъл" Виктор Алистар го нарича, едно цинично и безпардонно "телеправосъдие". Единственото, което има значение в тази борба, е кой е на власт.
4 коментара
Никой няма мнение за румънците
До коментар [#1] от "Крали Марко":
Щот от Витоша по-високо и по-далеко нема, Крали Марко
Браво Йотов, браво Ники - поздравявам те искрено за хубавия коментар. Продължавай все така
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.