А защо не направо 100 трилиона?
Идеята да се надуе европейският спасителен фонд няма да проработи нито практически, нито политически
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Фондовите пазари не започнаха тази седмица със сривове, което напоследък е рядкост. Не, кризата не е свършила, Гърция не е спасена и вълшебните пръчици не съществуват. Всъщност инвеститорите често забравят последното.
Надеждата, че европейските лидери някак чудотворно ще напълнят Европейския фонд за финансова стабилност (European financial stability fund - EFSF) с 2 трлн. евро, както ги посъветваха финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър и други негови колеги, прилича именно на такава вълшебна пръчица и породи краткосрочния оптимизъм.
Решението наистина изглежда просто. След като никой вече не вярва, че набързо скалъпеният преди повече от година спасителен фонд за 440 млрд. евро ще е достатъчен, просто можем да го направим по-голям. Как въобще не се сетихме по-рано? Или май имаше някаква причина да не го правим… А, да - не знаем
откъде ще се вземат тези пари
Всъщност противно на масовата заблуда EFSF не представлява купчина с пари, в която може да се гребе с лопата и да се хвърля на всеки закъсал. Тези 440 млрд. евро са само възможност на фонда да издава дълг, гарантиран от европейските държави. В момента EFSF може да се финансира сравнително евтино, защото има перфектен рейтинг ААА. Той се дължи именно на гаранцията от европейските правителства с рейтинг ААА, като Германия, Франция, Холандия, Австрия.
Какво се случва, ако по някакъв начин раздуем още повече фонда, докато се успокоят пазарите - например на 2, 3… или 100 трилиона? Практически нищо, освен че вече Германия и компания ще трябва да гарантират много по-голяма сума. Те няма да трябва да извадят парите на секундата от джоба на данъкоплатците си, но рискът, ако се наложи да плащат, се увеличава. А по-високият риск означава, че вероятно някои от тези страни ще загубят своите три А. И точно такива предупреждения, че това не може да продължи до безкрайност, дават рейтинговите агенции. "В еврозоната има известно разбиране, че вече няма евтини и безрискови опции да се увеличи EFSF", каза пред Reuters Дейвид Биърс, който отговаря за държавните рейтинги в S&P и който се сдоби с медийната слава на човека, понижил оценката на САЩ.
Колкото повече европейски държави губят перфектния си рейтинг, толкова по-вероятно става и самият спасителен фонд да загуби своя, а с това и възможността да се финансира евтино. Все пак зад него освен Германия стоят и държави с много по-ниска оценка, включително и Гърция, Португалия и Ирландия (които вече ползват фонда и практически са преполовили сегашния му капацитет), както и Испания и Италия (чиято гаранция в момента не означава кой знае колко). Така се получава парадокс: за да повярват във възможността на EFSF да пресече дълговата зараза, инвеститорите очакват той да бъде увеличен, но колкото е по-голям, толкова по-безполезен става. Дотолкова, че германският финансов министър Волфгаг Шойбле откровено нарече идеята глупава.
Досега EFSF работеше малко като
джедайски трик
Взимаш доста безполезен дълг на фалирали (или държани на системи) държави, пакетираш го и с махване на ръка пред очите на инвеститорите ги караш да повярват, че е най-сигурното нещо на света. Всъщност това доста наподобява на всички онези сложни ипотечни деривати, с които започна кризата (през далечната 2007 г.), но в доста по-зловещи размери. Вече не си играем с къщи, а с цели икономики.
Когато обаче загубиш джедайските си умения, махването на ръка вече те прави само да изглеждаш глупав. Ако инвеститорите се съмняват в стабилността на фонда и на икономиките, които го гарантират, те просто няма да му дадат парите си толкова евтино и трябва да се намери нов купувач.
Ами сега?
Тук идеите вече се разклоняват до безкрайност. Една от основните е Европейската централна банка да финансира фонда и той да й служи като буфер срещу загуби. За много анализатори обаче това размиване на фокуса всъщност не постига нищо – фондът, зад който в края на краищата седят европейските данъкоплатци, гарантира банката, зад която отново седят същите данъкоплатци.
Дори обаче да има някакъв начин да се излезе от този порочен кръг и магията да проработи, тя просто няма как да мине политически.
Промяната трябва да се одобри от парламентите на всички 17 членки на еврозоната, които още се борят с предишния кръг "подобрения" в EFSF. Те трябва да му дадат правомощия да изкупува държавни облигации и да финансира банки, като засега десет страни са одобрили договорените от лидерите промени. Словакия ги отхвърли и в момента текат политически пазарлъци. В самата Германия мнозинството на канцлера Ангела Меркел в подкрепа на новите правомощия на фонда в крайна сметка беше стабилно, но до последно имаше въпросителни дали собствената й партия ще я подкрепи.
На този фон да се прокарат още едни, по-големи промени на EFSF изглежда ,меко казано, трудно. Европа просто е прекалено тромава и разнородна, за да вземе дори и доста по-ясни решения. А все по-масовото недоволство в част от страните увеличава риска дори и досега постигнатите спасителни мерки да потънат в небитието. Гърция изглежда все повече като бомба с часовников механизъм.
Сега основният въпрос е какво ще последва, когато еуфорията около раздуването на фонда отшуми и страхът отново поведе пазарите към тъмната страна. Вероятно, преди да стигнем до фалита на Гърция, ще видим още някой и друг джедайски трик от европейските лидери. Дали ЕЦБ ще създаде инфлация (която с махване на ръка ще спре да е инфлация), или правителствата ще рекапитализират банките (които, разбира се, ама въобще не се нуждаят от това и са съвсем стабилни)?
Нека силата бъде с тях!
13 коментара
Пълна измишльотина! Няма кой да дава току-така милиарди за спасяването на когото (каквото) и да било. Заради политически сметки за наместване по-напред във влиянието върху ЕС Франция и Германия изцеждат данъкоплатците си, но пък тия - изцежданите - ще трябва да им гласуват нов мандат на изборите. Вярвате ли?
Какво се случва, ако по някакъв начин раздуем още повече фонда, докато се успокоят пазарите - например на 2, 3… или 100 трилиона?
Аre you serious? You know what are you talking about do you ?
Защо не и 200 трилиона да по УСпокоиш пазарите :-)
А защо направо не те пратим да пише в ЖЪЛТ ТРУД за маникюристи Икономикa-нумерология ИМА разлика Европа не може да раздува и да печати както си иска и когато си иска но това е друга тема различна от джедаите
Please ,somebody help me in here A lot of stupidity comes in this paper from incompetent people with shady experience
идеята е да не минава през националните парламенти. ще направят spv (специално инвестиционно дружество) вероятно администрирано от еиб (европейската инвестиционна банка) и еффс ще гарантирано книжата вътре, което ще позволи на spv -то да издаде други книжа на лежеридж (по-висока стойност от разполагаемата парична маса) вероятно 1 към 10. та тези другите книжа ще се ползват за обезпечение пред ецб, която ще даде заем на еффс в размера на книжата (2 трилиона).
който се е сетил вероятно му се е приискало да се целуне в огледалото. :)
А защо трябва всички европейски данъкоплатци да плащат за допуснатото безконтролно прахосване на Гърция и да покриват загубите на финансиралите я частни, предимно френски и немски банки, при нейния неизбежен фалит ?
Видя се безумния лозунг"От всекиму според способностите,на всекиму според потребностите",една от основните заблуди на марксизма-ленинизма,докъде докара Източния блок.
Конкретна причина подсигурява развитие на стопанска криза в Европа.
Нейната същност е неразвитост на съответно държавно финансово управление (ДФУ) за прилагане при стопански условия с ползване на Евро.
За успешно неутрализиране на стопанска криза е необходимо усъвършенстване на съответно ДФУ, което да съответства на качества на Евро.
При запазване на представената ненужна държавна управленска неразвитост (след достатъчно време – подобно на станало през 1996/97 г. в Р. България) ще последва стихийно развитие на криза и хиперинфлация.
До коментар [#4] от "apollo":
Аполо, има много истина в това което казваш, темата е ужасяващо дълга, но зависи все пак от кой ъгъл гледаш на нещата. Чисто хипотетично ако община Видин/Кърждали или която си избереш фалира утре, какво ще стане? 1) вариант едно рано или късно държавата ще плати сметките или 2) вариант две ще изгони общината от България и ще и каже да си се оправя сама.
Това малко в посоката на размисъл - Съединени Европейски щати по подобие на американските.
А отделно вече са другите гледни точки, че всички са виновни за това, като преди кризата никой не спазваше Пакта за стабилност, както най-развитите, така и нетака конкурентните икономики. И другото във връзка с недъзите на еврото и дисбалансите между отделните икономики като причина за всичко това което става.
Но все пак съм съгласен че Гърция има много път да извърви и дано това стане по-бързо!
До коментар [#4] от "apollo":
Защото има много френски, немски, и други европейски банки, които държат по няколко десетки милиарда гръцки дълг. Ако той стане невъзвръщаем, трябва да го отпишат и тези банки са заплашени да фалират.
Като се наредят хората пред тези банки на опашка да си теглят депозитите, и като го покажат по телевизията, нали се сещаш какво става? Тръгва като снежна топка надолу по баира и няма спиране.
Най-лесното беше да напечатат 200-300 милиарда евро нови пари, да изкупят този лош дълг, и да забравят. Цената щеше да е малко инфлация, но към 2-3% спрямо БВП-то на Еврозоната от около 10 трилиона. А сега става много по-лошо. Само загубите на борсата са много повече, а на нея повечето хорица в Европа си държат спестяванията чрез пенсионни фондове и застраховки живот.
[quote#5:"Иван Митев"]Конкретна причина подсигурява развитие на стопанска криза в Европа. [/quote]
Ти някакъв робот ли си, що ли?
[quote#7:"Камен"]Ако той стане невъзвръщаем, трябва да го отпишат и тези банки са заплашени да фалират. [/quote]
Гръцкият дълг, който тези банки държат, далеч не съставлява основната част от техния капитал. Евентуалното отписване на гръцкия дълг може да е сериозно ужилване за някои от тях, но далеч не е равносилно на фалит.
До коментар [#9] от "spasunger":
Е виж какво стана с Дексиа вчера.
Банките имат обикновено към 7-8% капиталова адекватност (тоест, покритие на заемите със собствен капитал). Дори с 1% да паднат, ведната нарушават стандарта Базел 2, и веднага трябва да търсят да издават нови акции, а те в момента са много паднали и никой не ги иска.
Та една банка с 1 трилион активи дори 10 милиарда гръцки дълг да има, ето ти го този 1%. И има много такива банки в Европа.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.