Бюлетини вместо куршуми

По всичко изглежда обаче, че в източните области Луганск и Донецк, където бунтовниците държат контрола над много обществени и административни сгради и на 14 май организираха фарсови референдуми за независимост, гласуване трудно ще има. Информациите оттам са за блокиране на местата, където традиционно са разположени секциите, за сплашвания и дори за отвличания на служители в изборните комисии. Предизборна кампания на практика няма, Порошенко не направи посещение в региона и в атмосферата на хаос и страх не е ясно дали и как 8 млн. украинци в Донбас ще могат да гласуват.  

Въпреки това според Роман Рукомеда, съосновател на Центъра за информация и анализи Content & Consulting, от правна гледна точка изборите ще са абсолютно редовни, дори част от хората в някои райони на изток да не успеят да упражнят правото си на глас. "Вотът ще постави началото на презареждането на политическата и държавната система", казва Рукомеда пред "Капитал". И допълва, че всички тези спекулации за легитимността на изборите "са руски пропагандни игри и липса на познаване на изборните закони на Украйна".

Сергий Солодкий, зам.-директор на Института за световна политика в Киев, също признава, че провеждането на изборния ден в Донбас ще бъде предизвикателство. "Но няма друга алтернатива. Русия прави всичко възможно да превърне Украйна в провалена държава. Вотът на 25 май ще засили украинските институции и ще лиши Москва от аргумента за хунтата в Киев - и точно това е причината руските терористи да се опитват да саботират изборния процес", казва Солодкий пред "Капитал".

И все пак фактът, че в някои региони вот няма да има, може да бъде използван, за да се атакува легитимността на новия президент, особено от Русия, посочва Владимир Фесенко. "Но всичко ще зависи от по-нататъшното развитие на политическата ситуация. Ако в резултат на кризата Донбас се превърне в ново Приднестровие или Абхазия, негласуването на част от избирателите в Донбас няма да има значение. Порошенко ще работи с тази част от Украйна, която остане в състава на страната. Ако се намери мирно решение, Донбас ще преговаря с новия президент и всяко споразумение с него ще означава, че той е признат", смята политологът.

Следвай парите

Макар насилието в Донбас да не спира, в последните дни офанзивата на бунтовниците сякаш поизгуби устрема си. В разпространено от самия него видео министърът на отбраната и главнокомандващ въоръжените сили на непризнатата от никого Донецка народна република Игор Гиркин (представящ се като Стрелков) се оплаква, че макар да има достатъчно оръжие, за да се противопостави на украинската армия, не може да открие доброволци, които да се бият. Някои от тях искали да охраняват само районите около къщите си, други използвали съпротивата като прикритие за извършване на престъпления, а мнозина смятали, че изобщо не е нужно те самите да се сражават, защото Русия ще се намеси вместо тях.

Преди дни сепаратисткият лидер в Славянск Вячеслав Пономарьов трябваше да се изправи пред гнева на около 200 граждани, които искат от него да спре сраженията, защото те рушат къщите им. "В източните райони няма настроения за отделяне, хората искат спокойствие, нормална работа, а не да се стреля. Аз се страхувам да пусна дъщеря ми и внукът ми да се разхождат. В момента е пълен хаос, обикалят тези необозначени ходещи субекти и свалят хора от колите им, а полицията не реагира", разказва пред "Капитал" проф. Михаил Станчев от Харковския университет.

Случи се и още нещо, което може да промени баланса на силите. След като месеци наред се опитваше да запази неутралитет и да лавира между Киев и Москва, най-богатият украинец и най-влиятелен човек в Донбас Ринат Ахметов най-после взе страна. След като преди десетина дни изпрати работниците от своите въглищни мини и стоманени заводи да патрулират редом с полицията и да освобождават завзети сгради в пристанищния град Мариопул, в свое обръщение в понеделник собственикът на активи за 12.4 млрд. долара отправи най-острата си критика срещу сепаратистите, като ги обвини, че само сеят хаос. Същевременно в Днепропетровск, друг от размирните региони, милиардерът Игор Коломойски също използва влиянието и богатството си в подкрепа на обединена Украйна. Олигарсите, изглежда, са решили, че безредиците и сепаратизмът застрашават експортно ориентирания им бизнес.

"От това кой ще надделее в конфликта между Ахметов и лидерите на Донецката народна република зависи развитието на ситуацията в Донбас. Ако победи Ахметов, той ще поиска да се договори с Киев и кризата в Донбас може да се разреши сравнително мирно. Ако победят сепаратистите, военното противопоставяне ще продължи", прогнозира Владимир Фесенко.

Кодът на Путин

Друг елемент от пъзела също е променен - реториката на Кремъл е видимо по-мека. Руският президент първо призова сепаратистите да не бързат с референдумите (макар и те да не го послушаха), след това обяви, че "уважава" резултата от тях, което е по-различно от признаването, и освен това определи президентските избори на 25 май като стъпка в правилната посока. В допълнение Путин обеща - за трети път - да изтегли струпаните на границата с Украйна руски войски. Но въпреки привидното примирие, Москва държи всичките си опции отворени и действията й след 25 май ще покажат какви са истинските й намерения.

"Този компромисен тон на Путин е по-скоро насочен към Запада, не толкова по адрес на Украйна. По този начин той показва, че не желае задълбочаване на студената война със Запада", смята Владимир Фесенко. Според политолога това е свързано с факта, че санкциите на САЩ и ЕС вече имат ефект и Кремъл се опасява от затягането им. Същевременно нагнетяването на напрежението в Източна Украйна може да му създаде проблеми, защото конфликтът започва да развива собствена динамика и може да стане неуправляем. А и е очевидно, че за разлика от Крим в източните региони няма подкрепа за отделяне от Украйна или присъединяване към Русия. И освен това с лидера в президентската надпревара  Москва може да се разбере. "Порошенко е човек, който предпочита преговорите пред директното противопоставяне", посочва Роман Рукомеда. В дългата си политическа кариера, в която е бил както редом с лидера на оранжевата революция Виктор Юшченко, така и в лагера на прогонения проруски президент Виктор Янукович, бизнесменът политик е показал, че е гъвкав и прагматичен.

"Но въпреки реториката Кремъл не е отслабил натиска върху Украйна - в Донецк и Луганск воюват руски граждани и Путин ще продължи тази необявена война. Той може и да е склонен на компромисен вариант, но го иска по своите условия", смята Фесенко. Едно от тях е федерализирането на страната, което ще я направи трудна за управляване и лесна за манипулиране и ще даде на Москва възможност да блокира влизането й в ЕС и НАТО. "Да, ние имаме нужда от децентрализация и, да, ще я направим. Правителството и всички прореформистки политици в Киев поддържат делегирането на повече власт на регионите", посочва Сергий Солодкий. Според Фесенко украинците предпочитат модела на децентрализация, който съществува в много държави на ЕС, но за въвеждането му е нужно време, налагат се конституционна и бюджетна реформа и това ще стане при новия президент и може би с нов парламент. Важното е промените да се случват с думи и бюлетини вместо с куршуми.