Ветото на Полша и Унгария: Кой ще мигне пръв – Варшава и Будапеща или Брюксел

Ролята на Меркел в деескалирането на кризата

Ако обвързването на бюджета на ЕС с върховенството на закона остане, Варшава и Будапеща рискуват да изгубят достъп до десетки милиарди евро. Полша трябва да получи поне 133 млрд. евро от бюджета на ЕС и възстановителния фонд, а Унгария - около 41 млрд. евро. Унгарският премиер Виктор Орбан и полският ръководител в сянка Ярослав Качински са изправени пред силен вътрешен натиск и смятат битката с Брюксел за ключова за връщане на спадащата поддръжка у дома. Премахването на клаузата обаче не е опция за групата страни, водени от Холандия, и за Европейския парламент, които отказват да одобрят финансовия пакет без нея.

"За толкова много пари става въпрос, от които се нуждаят и които чакат толкова много страни в ЕС, че не само е необходимо решение, а е необходимо бързо. Сигурен съм, че ще успеем да го направим", коментира германският външен министър Хайко Маас. От септември Германия опитва да успокои притесненията на Унгария и Полша, че те няма да бъдат "жертви" на механизма относно обвързването с върховенството на закона с бюджета, като същевременно откликне на опасенията на Европейския парламент и на северните страни, че нелиберални правителства ще получат милиарди евро въпреки подкопаването на европейските ценности. Във вторник Варшава заяви, че очаква нови предложения от Берлин, а Reuters цитира свой източник, според когото полското правителство иска, ако не може да премахне изцяло механизма, то силата му да бъде размита.

Канцлерът Ангела Меркел вероятно ще изиграе важна роля в деескалирането на кризата. От всички висши представители в ЕС тя е най-склонна да покаже на Варшава и Будапеща, че е чула притесненията им. "Сега ще зависи от канцлера да влезе в диалог с Унгария и Полша и да измисли формула, която те могат да приемат. Опасяваме се, че може да се стигне до ситуация, в която единството на ЕС е поставено под риск. Но ако някой има способността да преговаря и да намери решение, това е Меркел", посочва зам.-говорителят по европейските въпроси на парламентарната група на ХДС/ХСС. Не всички обаче са склонни на компромис - групата по-малки европейски страни начело с Холандия губят търпение спрямо Варшава и Будапеща, като дори холандският премиер Марк Рюте в един момент стига дотам да говори за ЕС без Унгария и Полша.

"Това е като в играта, в която въпросът е кой ще отстъпи първи, за да не се стигне до сблъсък, тоест кой ще бъде готов да приеме споразумението. Ако Виктор Орбан продължава да се придържа към ветото, може да се окаже, че Унгария няма да получи парите от еврофондовете. Премиерът не може да печели винаги и навсякъде, но се опитва", казва пред "Капитал" Ищван Хегедуш, председател на неправителствената организация Hungarian Europe Society.

ЕС в плен на изнудването

Според анализ на Politico в момента ЕС плаща цената на това, че не е успял напълно да разреши диспута за върховенството на закона още през юли, когато бяха одобрени бюджетът и възстановителният фонд: "За да постигнат сделка след дългите преговори, европейските лидери се договориха да има връзка между парите и върховенството на закона, но оставиха текста на документа отворен за интерпретации."

В. Financial Times е категоричен, че Брюксел не трябва да се поддава на изнудване. "Тази криза е кулминацията от десетилетие, в което систематичните опити за неспазване на демократичните стандарти и за окопаване във властта - по-видни в Унгария, отколкото в Полша, бяха посрещани до голяма степен с безнаказаност. Най-лошият отговор би бил да се отмени новото правило за гарантиране на правовата държава", смята британското издание. И допълва, че това би окуражило Будапеща и Варшава да продължат с шантажа, като същевременно подкопае вярата в европейските ценности другаде из съюза.

Ако ЕС иска да намери изход от блокажа, унгарският премиер Виктор Орбан трябва да уточни условията си. Твърденията на правителството му, че сделката от юли не е оторизирала създаването на въпросния механизъм, не са приемливи за повечето страни членки и за Европейския парламент, които не са съгласни с повторно отваряне на документите.

Възможна опция е получаването на известни уверения от страна на Брюксел, за да се спечели подкрепата на Полша и Унгария, но без промяна на законовите текстове. Предложенията са за политическа декларация, че новият механизъм няма да взема на прицел конкретна държава, че ще включва щателен законов процес и ще уважава суверенитета на страните членки. Задължително е това да бъде придружено от недвусмисленото условие, че няма да бъде толерирано никакво подкопаване на демократичните стандарти в съюза. Много анализатори очакват, че Орбан не би жертвал десетките милиарди евросредства за Унгария заради този въпрос. В крайна сметка Будапеща и Варшава имат много да губят и едва ли ще искат да изпитат финансовия резултат от действията си. Те често са влизали в сблъсък с Брюксел заради върховенството на закона, но никога цената не е била толкова голяма.

На теория ЕС би могъл да излезе от ситуацията, като извади фонда за корона кризата от бюджета и го приеме с междуправителствена сделка, която няма нужда от одобрението на Унгария и Полша и дори ги изключва. Макар и технически възможно обаче, това би било политически неприемливо и не решава нито въпроса с бюджета, нито принципния проблем в Варшава и Будапеща.

Има мнения, че полското и унгарското правителство искат поне една малка и символична победа спрямо Брюксел, за да могат да запазят репутацията си на вътрешнополитическата сцена. Но постигането на компромис няма да е лесно, а залогът е голям.