Пазарите се готвят за скок на икономиката

Последното покачване на доходността на облигациите на САЩ показва положителните очаквания за БВП, но и страха от инфлация

Председателят на Фед Джером Пауъл е изправен пред труден период.

Кирил Кирчев

Председателят на Фед Джером Пауъл е изправен пред труден период. © Reuters

Последната седмица на февруари финансовите пазари започнаха да осъзнават, че ниските лихвени проценти и символичната инфлация няма да са вечни. Инвеститорите в облигации по света се уплашиха. Доходността по 10-годишните държавни ценни книжа на (ДЦК) на САЩ, може би най-важните за пазара, се покачи бързо, след като инвеститорите започнаха да ги разпродават. Пазарните очаквания за инфлацията в САЩ се повишиха до средно 2.2%.

Всъщност това може да се разчита и като добра новина. Пазарните движения отразяват не толкова страха или песимизма, колкото обратното - очакваното влияние на отскока на американската икономика върху останалия свят. Доходността по облигациите бързо нараства от януари, когато демократите в САЩ спечелиха контрола и в Сената. Това увеличава решимостта на Федералния резерв да поддържа паричната си политика. Скокът в доходността на американските облигации очевидно плаши фондовия пазар, но отразява прогнозите за сериозен ръст на американския БВП тази година, достигащи до 6% тази година. Ефект от това е и промяната на фондовите пазари - през последните дни има разпродажба на технологични акции и насочване на капиталите към циклични индустрии като транспорт, туризъм, луксозни стоки. Златото също е обект на разпродажби заради позитивните очаквания.

Важността на облигационния пазар

Пазарът на облигации е много важен за реалната икономика, защото определя пазарните лихви по дългосрочните кредити. Централните банки свалят краткосрочните лихви, но инфлационните очаквания са тези, които оказват голямо влияние върху дългосрочната лихва. Когато инвеститорите са притеснени за икономиката и бъдещето, те купуват облигации и продават рискови активи като акции. Доходността пък е функция между лихвата и цената на облигацията - колкото по-висока е цената, толкова по-ниска е доходността и обратно.

Затова и 10-годишните американски облигации са барометър за апетита за риск на пазарите и на икономическото доверие в по-широк план. В момента с подобряване на икономическите перспективи цените на бондовете започват да падат и доходността отново започва да расте. На практика цените на облигациите са антициклични през повечето време. Тази характеристика ги прави много привлекателни за диверсификация спрямо акциите, чиито цени са проциклични, движейки се нагоре и надолу в тандем с икономическия цикъл.

Покачването на доходността на облигациите означава повишение на пазарните лихвени проценти по корпоративни и потребителски заеми, както и по ипотеките. "Промяната не е голяма, но е важна посоката. Това притеснява инвеститорите, защото по-високите лихви много бързо ще натежат върху задлъжнялата щатска икономика и ще забавят растежа ѝ, обяснява за "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг".

От дълго време се говори за контрол на кривата на доходността от Федералния резерв. Това означава той да купува дългосрочни книжа например с падеж след 5 или 10 години и така да запази ниска доходността по тях. По този начин няма да има покачване на лихвите и в цялата икономика. Досега централната банка на САЩ нямаше нужда да контролира кривата на доходността в долния ѝ край, защото доходността на 10-годишните книжа беше под 1%. Но се появиха очакванията за инфлация и дългосрочните книжа започнаха да се разпродават. Пазарът подсказва, че ще има икономически растеж в САЩ, но той ще бъде съпроводен с по-висока инфлация.

В сегашната ситуация доходността на ДЦК нараства с всяко положително развитие на процеса по ваксиниране и намаляване на заразените с коронавирус в САЩ. Когато това се съчетае с по-мощния фискален стимул и възстановяващата се американска икономика, доходността може да се изстреля, смятат анализатори.

Джим Карън от Morgan Stanley Investment Management заяви, че скоростта на нарастване на доходността безпокои пазара, тъй като консенсусното мнение беше, че тази по 10-годишните облигации ще достигне 1.5% до края на годината (нивото вече беше надминато). Очаквано спадът в цените на американските ДЦК продължава да тежи на световните дългови пазари - австралийските и новозеландските книжа поеха основната тежест при продажбите в края на февруари.

Председателят на Фед Джером Пауъл засега трудно убеждава инвеститорите, че централната банка ще държи под контрол нарастващата доходност на облигациите и инфлацията.

Проблемът може да се пренесе и върху развиващите се пазари, тъй като те се финансират най-вече с долари. Инвеститорите засега не вярват, че Федералният резерв ще спре да налива пари, затова няма поскъпване на долара, иначе щяхме да видим сериозни сътресения на развиващите се пазари. Всъщност един от ефектите на покачващата се доходност се усети и в България, макар и косвено. В началото на тази седмица Министерството на финансите отхвърли поръчките за продажба на 10-годишни ДЦК заради покачване на доходността. Инвеститорите просто поискаха по-висока такава заради ръста ѝ (макар и много лек) при чуждите бенчмарк емисии, както и по еврооблигациите на страната.

Без паника, засега

Повишените инфлационни очаквания не са причина за макроикономически тревоги, поне засега. Ако инфлацията наистина бъде средно 2.2% годишно през следващото десетилетие в САЩ, тя все още няма да компенсира недостига на растеж на цените през последното десетилетие, останали далеч под целта от 2% на Федералния резерв, отбелязва Financial Times. Фактът, че пазарните оценки сочат към по-висока инфлация в по-кратък срок - предполагаемото ниво за пет години е 2.4%, означава, че инвеститорите се доверяват на централните банкери на САЩ да поддържат инфлацията в желаните от тях нива.

Според актуализираната миналото лято стратегия на паричната политика на Фед председателят Джером Пауъл категорично се отнася към целта от 2% като средна стойност във времето, а не като горна граница.

И все пак дори така необходимата рефлация (парична, фискална и бюджетна политика, насочени към борба с дефлация и по-висока инфлация) и цикълът на парично затягане, който правилно ще я придружава, идват с рискове. Финансистите толкова са свикнали с исторически ниски нива на инфлацията, че реакциите при по-високо ниво могат да бъдат непредсказуеми. Като се има предвид колко активи и инвестиционни продукти се базират на постоянно ниската инфлация, дори малки промени могат да доведат до вълна от преоценка.

Не е известно как инвеститорите в облигации ще реагират на няколко години инфлация значително над 2%. Възможни са турбуленции и загуби. Задачата на политиците е да гарантират, че реализирането на загуби няма да доведе до сериозни последици. Това обаче е по-скоро въпрос на регулация, отколкото на паричната политика.

Какво може да предприеме Фед

Председателят на Фед Джером Пауъл засега трудно убеждава инвеститорите, че централната банка ще държи под контрол нарастващата доходност на облигациите и инфлацията. Той заяви, че отварянето на икономиката може да бъде "предпоставка за скок в цените, като отново подчерта, че централната банка ще бъде "търпелива", преди да промени своята парична политика, дори когато вижда, че инфлацията се увеличава.

"Рано или късно обаче Фед ще трябва да изкупува приоритетно и още по-мащабно дългосрочните книжа, за да държи дохода им в определени нива до 2-3%. Това ще означава абсолютно непазарни лихви, все по-голям баланс на централната банка, инфлация и поскъпване на активите", предвижда Цветослав Цачев.

Трябва да се има предвид, че САЩ и еврозоната са два коренно различни случая по отношение на инфлацията. В САЩ има директно наливане на пари в сметките на данъкоплатците - до края на месеца се очаква поредният пакет фискални стимули за 1.9 трлн. долара да стане закон, което създава предпоставки за ръст на потребителските цени. В еврозоната е точно обратното - продължава затварянето на икономиките заради пандемията и няма директни субсидии. Затова доходността на държавните облигации не се покачва толкова съществено и остава около нулата. Това означава по-добра среда за възстановяване в еврозоната през тази година, защото покачването на цените на суровините ще започне да влияе на инфлацията независимо от възстановяването на търсенето.

Според специалистите целият пазар се опитва да разбере накъде всъщност върви икономиката и какво ще направи Фед. Американската икономика се възстановява бързо. Фискалните трансфери оставиха домакините с много допълнителни спестявания. Блокадите доведоха до задържане на търсенето. Вече има достатъчно "гориво", когато икономиката се отвори сериозно. Скок в годишния темп на инфлация изглежда гарантиран през следващите месеци, макар и само защото цените бяха потиснати преди година. Може би силата на разходите, когато потребителите започнат да се движат по-свободно, ще ги тласне допълнително нагоре.

Пред CNBC Ралф Аксел от Bank of America казва, че Фед ще промени политиката си много бавно и първо ще се върне към програмата си за изкупуване на облигации, преди да повиши лихвите. Bank of America очаква централните банкери да обсъдят по-късно тази година покупките на облигации за 120 млрд. долара, които започнаха миналия март с цел да подкрепят пазарите по време на пандемията. Според анализаторите на банката Фед ще започне да намалява покупките през следващата година.

Най-важните въпроси са свързани с двата лоста, които Фед трябва да използва - графикът за съкращения на покупките, или така наречените количествени облекчения, и цикълът на повишение на лихвите. Тези два лоста влияят на променящите се очаквания за перспективите за растеж.

Фючърсите на лихвите на Фед в момента оценяват, че първото им покачване ще бъде през първото тримесечие на 2023 г. или през март. Според Аксел това ще стане през второто тримесечие и по-точно през май 2023 г. Той очаква пазарът да започне да обсъжда повишаването на лихвените проценти по-късно тази година, тъй като икономическите данни се подобряват.

Цветослав Цачев е на мнение, че Фед няма да повишава лихвите още дълго време, защото единственият вариант за постепенно излизане от спиралата на повече дългове - по-голям баланс на централната банка, е чрез отрицателна реална доходност. Тоест инфлацията да бъде по-висока от дохода по облигациите, като например 3% инфлация и 2% доходност. "Това ще се случи поне след година, като Фед вече ще е наложил пълен контрол на кривата на доходността, за да управлява процеса. Така ще има много повече възможност за влияние върху икономиката в сравнение с възможностите, които му дава промяната на основната лихва", смята той.

Милиардерът Уорън Бъфет предупреди, че дълговите инвеститори са изправени пред "мрачно бъдеще". 90-годишният главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway написа на акционерите в годишното си писмо към тях, че е най-добре да се избегне пазарът с фиксиран доход, на който самата инвестиционна компания е основен играч.

По-бързото преодоляване на кризата от американската икономика би била много добра новина за останалия свят, но е необходима бдителност по пътя на възстановяването.