ЕС се стреми да изгради собствена верига за доставка на критични суровини

Глобалното търсене и ограниченията за износ, наложени от богатите на ресурси страни, засилват конкуренцията за тези материали. Предлагането им е силно концентрирано - например Китай осигурява 98% от доставките на редкоземни елементи за ЕС, Турция осигурява 98% от тези на борат за ЕС, а Южна Африка - 71% от платината и дори по-голям дял от металите от групата на платината иридий, родий и рутений.

От началото на новия век развитието на високотехнологични индустрии и нисковъглеродни енергийни технологии доведе до особено силно нарастване на търсенето на определени метали и минерали.

"Сигурността на веригите за доставки на минерали и метали, които са от съществено значение за прехода към климатично неутрална и цифровизирана икономика, е приоритет и за Европейския съюз", заявява Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар в ЕС. Световната банка изчислява, че производството на минерали като графит, литий и кобалт, може да се увеличи с близо 500% до 2050 г. поради нарасналото търсене на чисти енергийни технологии. Прогнозата на ОИСР за металите е увеличаване на потреблението от 8 на 20 млрд. тона през 2060 г. (+150 %). ЕС разчита на внос, за да удовлетвори между 75 и 100% от нуждите си при повечето метали.

Може ли Европа да си набавя сама необходимите критични суровини за зелена икономика?

"Доставката на критични суровини е жизненоважна за Зелената сделка", заяви Хилдегард Бентеле, евродепутат, автор на Доклада за Европейската стратегия за критичните суровини в Европейския парламент. Стратегията е основана на три стълба: два вътрешни (увеличаване на вътрешните източници и циркулярност) и един външен, който се отнася най-вече за осигуряване на доставки от трети страни. Създаването на вторичен пазар с рециклирани ресурси, диверсификация на източниците и насърчаване на изследванията за устойчиви алтернативи са само някои от идеите, включени в проектодоклада на Европейският парламент.

Секторът на суровините осигурява около 350 хил. работни места в ЕС и повече от 30 млн. в производствените индустрии надолу по веригата, които зависят от него. Само три от суровините се доставят от територията на ЕС (и то малко над 50% от тях). Съюзът разчита на отделни предприятия в границите си за своите доставки на хафний и стронций. В същото време ЕС е нетен вносител на суровини (през 2018 г. търговският му дефицит е 31 млрд. евро), необходими в стратегически сектори като вятърна енергия, батерии, роботика и фотоволтаици.

От гледна точка на географското разпределение на суровините от критично значение в Европа разработването на суровини за акумулаторни батерии, като например литий, никел, кобалт, графит и манган, предоставя интересни възможности. Липса на инвестиции за проучване и минно дело, разнородни и твърде дълги национални процедури за издаване на разрешителни или ниско ниво на приемане от страна на обществеността обаче са причина за неизползване на пълния потенциал.

В същото време бизнесът опитва сам да си проправи път. В Европейския алианс за акумулаторни батерии вече участват предприятия от няколко държави членки, които се ползват от финансиране от частния сектор, от ЕС и от национално финансиране както за експлоатацията на суровини, така и за тяхната преработка в Европа. В тази връзка комисарят по конкуренцията Маргрете Вестегер коментира по-рано тази година, че "рисковете при реализирането на иновациите са твърде много и една страна или една компания трудно би могла да се справи сама. В този смисъл е логично европейските правителства да се обединят, за да подкрепят индустрията в разработването на по-иновативни и устойчиви батерии".

Факт е, че много ресурси за акумулаторни батерии в ЕС се намират в региони, които са силно зависими от въгледобивните и въглеродоинтензивните промишлености. Освен това много отпадъци от миннодобива са богати на суровини от критично значение и може да се помисли за тяхното оползотворяване с цел създаване на нови икономически дейности в съществуващи или бивши въгледобивни мини, като същевременно се подобри околната среда. В тези региони потенциалът за изграждането на заводи за акумулаторни батерии е огромен.

Финансиране на изграждане на собствени вериги за критични суровини

Една от възможностите е Механизмът за справедлив преход. С негова помощ се очаква да се стимулира икономическата диверсификация на регионите, включително чрез инвестиции в кръговата икономика. Регионалното развитие на суровините от критично значение може също така да бъде финансирано по линия на прозореца за устойчива инфраструктура в рамките на програмата InvestEU. В Европейския план за възстановяване комисията също се фокусира върху суровините.

Европейската инвестиционна банка също прие своята стратегия за енергийно кредитиране, в която се посочва, че ще подкрепя проекти, свързани с доставките на суровини от критично значение, необходими за нисковъглеродните технологии в ЕС. Таксономията на ЕС за устойчиво финансиране ще насочва обществените и частните инвестиции към устойчиви дейности. (с фокус минната и добивната верига и свеждане до минимум на неблагоприятните въздействия върху климат и околната среда).

Доставки от трети страни

"В много отношения доставката на критични суровини оказва влияние върху нашите климатични цели, нашата конкурентоспособност и работни места в Европа. Въпреки че всички прогнози показват, че търсенето ни ще се увеличи експоненциално, ние сме силно зависими от няколко държави и компании доставчици. Трябва да действаме сега. Крайно време е да проучим нашите вериги за доставки и да ги поставим на стабилна почва. Надявам се, че няма да имаме нужда от тежка криза, за да разберем спешността на диверсифицираните вериги за доставки на критични суровини", каза още Бентеле.

Факт е, че по-слабо развити региони, богати на ресурси, се стремят да генерират максимални приходи от тези материали и да засилят геополитическото си влияние (чрез данък върху износа, експортна квота, забрана за износ, изисквания за лицензиране, задължителни минимални експортни цени, намаление на отстъпките за ДДС, ограничения на пунктовете за митническо освобождаване, списък с квалифицирани износители, задължения на вътрешния пазар и други мерки). Това, което прави ситуацията още по-предизвикателна, е, че добивът на някои ресурси като редкоземни елементи, има силно въздействие върху околната среда и е до голяма степен оставят нерегулирани в страни като Китай. Неотдавнашното всеобхватно споразумение за инвестиции между ЕС и Китай съдържа ограничения за достъпа на компаниите от ЕС до китайския пазар. Тези ограничения, които са от количествен характер, се отнасят до производствения капацитет и създаването на предприятия за топене и сепариране на редкоземни елементи. На чуждестранните инвеститори също е забранено да инвестират в проучването, експлоатацията или обогатяването на редки земни руди и не могат да инвестират в проучването или експлоатацията на волфрам.

Съществуват двустранни споразумения с Корея (на нея се пада 21% от световното производство на индий), Сингапур (произвежда 8% от световния флуорен шпат). Мексико (25% от флуорния шпат за ЕС) и др.