Независимо дали ще нахлуе в Украйна, или ще отстъпи, Путин е нанесъл вреда на Русия

Удар за Украйна

Украйна наистина пострада. Но кризата също така потвърди популярното усещане сред украинците, че съдбата им е на Запад. Вярно е, че Путин извлече уверения, че Украйна няма да се присъедини към НАТО, но те бяха евтини, защото членството винаги беше отдалечено. По-важното е, че след като беше пренебрегвана през последните години, Украйна се радва на безпрецедентната дипломатическа и военна подкрепа от Запада. Тези връзки, изковани по време на криза, няма да се разпаднат внезапно, ако руските сили се оттеглят. Отново, това е обратното на това, което Путин искаше.

Вярно е също, че Путин постави сигурността на Европа на дневен ред, включително дискусиите относно ракетите и военните учения. Но такива разговори биха били в интерес на всички, защото намаляват опасността от конфликт. Ако печелившите преговори се считат за победи за Путин, нека има повече от тях.

Най-интригуващата загуба на Путин е у дома. Русия се опита да изгради крепостна икономика. Тя увеличи резервите си и намали дела от тях, държани в долари. Намали зависимостта на фирмите от чуждестранен капитал и работи усилено, за да изгради своя "технологичен стек" (всичко от чипове до приложения до самата мрежа). Тя също така се приближи към Китай с надеждата да намери алтернативен купувач за енергийните си суровини, които все още са основният източник на чуждестранна валута.

Въпреки че тези действия са намалили потенциалната вреда от западните санкции, те не са я елиминирали. ЕС все още е пазар за 27% от руския износ; Китай - около половината от него. Газопроводът "Силата на Сибир", който върви към Китай, когато бъде завършен през 2025 г., ще носи само една пета от това, което сега отива в Европа. В случай на сериозен конфликт санкциите чрез мрежата за международни банкови разплащания SWIFT или срещу големите руски банки биха прекъснали финансовата система. Ограниченията за внос в стил Huawei биха създали огромни трудности за руските технологични фирми.

Путин може или да живее с тази взаимозависимост, или да се обърне към Китай. И все пак това би осъдило Русия да бъде младши партньор на един несантиментален режим, който я вижда като дипломатически помощник и изостанал източник на евтини стоки. Това е хомот, под който Путин би се разтърсил.

Този съюз на автократи би имал и психологическа цена в Русия. Това би демонстрирало зависимостта на Путин от силоваците, шефовете по сигурността, които виждат в демокрацията на Украйна и задълбочаващите се връзки със Запада заплаха за собствената им способност да контролират и плячкосват Русия. Това би било още един знак за либералните капиталисти и технократи, които са другият стълб на руската държава, който те са загубили. Повече от най-добрите ще си тръгнат; други биха се отказали. Стагнацията и негодуванието ще се превърнат в опозиция, която вероятно ще бъде посрещната с повишена бруталност.

И какво, ако Путин, имайки предвид всичко това, нахлуе? Това все още може да е ужасният резултат от тази криза, тъй като всяка страна се стреми да надхитри другата. Руската Държавна дума призова Путин да признае самообявените "републики" в Донбас, които претендират за големи части от украинска територия, която в момента не контролират, като добави още един спусък, който Путин може да дръпне, когато пожелае.

Освен че ще опустоши Украйна, войната би нанесла много по-голяма вреда на Русия, отколкото заплахата от война. Западът ще бъде по-решителен да обърне гръб на руския газ; Украйна ще се превърне в постоянна язва, лишаваща Русия от пари и хора. Самата Русия ще бъде поразена в краткосрочен план от санкции и по-късно от още по-дълбока автокрация и репресии.

Путин се е поставил в ъгъла. Можеше да се нахвърли. И все пак отстъплението сега, с осуетяване на амбициите му, може да доведе само до атака по-късно. Като се изправи срещу заплахата, която той представлява, Западът има най-добрия шанс да възпре този съдбовен избор.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved