България избра да се сниши за Украйна

Новина от КСНС обаче все пак има. По всичко личи, че президентът ще използва кризата в Украйна, за да убеди политиците да инвестират повече средства в отлаганата вече близо 20 години модернизация на армията. Ако съдим по решенията, взети на консултативния съвет, вече има по-голямо разбиране на тема отбрана. Управляващите се ангажират да отпуснат 2% от БВП за армията още през 2023 г., както и още тази година да задвижат многократно отлагания и провалян проект за изграждане на модерна тежка механизирана бригада към Сухопътни войски. По всяка вероятност именно замислената наскоро българска натовска бойна група трябва да се превърне в ядрото на това ново военно формирование, като части от съюзническите армии запълват технологичните дефицити от модерни бойни способности в него (например високоточна мобилна артилерия, ПВО, дронове, специални сили и т.н.).

В този контекст правителство още в сряда гласува актуализация на проекта за модернизация на танковете ни Т-72, която се извършва от израелската компания Elbit Systems, като сумата за него се увеличава от 78 на 99 млн. лв. заради закупуване на ново комуникационно оборудване. Същото се прави и по линия на проекта за нови бронирани машини на специалните сили, като сумата нараства от 50 на 60 млн. лв. Общо ще бъдат отделени нови 35,5 млн., които целево се отделят за предпочитаните нашите военни щатски радиостанции Harris.

В сряда също така военният министър Стефан Янев би трябвало да се е срещнал в Брюксел с щатския си колега Лойд Остин и да е обсъдил проблема с очертаващото се 2-годишно закъснение в доставката на закупените и вече платени от България осем изтребителя F-16 Block 70. По всяка вероятност страната ни ще поиска да бъде компенсиранa по някакъв начин - например с бойна техника "втора ръка", например бронирани машини Styker за нуждите на натовската ни бойна група. Ден по-късно Лойд Остин обяви, че САЩ ще изпратят за учения в България една рота бойни машини Stryker, които в момента са базирани в Германия. От отбранителната корпорация Lockheed Martin, която произвежда F-16, пък са обещали, че заради очертаващото се закъснение при доставките на F-16 са склонни да интегрират безплатно възможности за използване на по-широк кръг "умни" боеприпаси за поразяване на въздушни и наземни цели. С оглед на дестабилизацията в черноморския регион това би било добре, защото ще позволи на бъдещите български изтребители да носят и противокорабни ракети.

Какво да правим, докато армията стане модерна

Участниците в КСНС са решили също така, че правителството трябва да осигури финансови ресурси за поддръжка на съществуващото въоръжение и техника "с приоритет недопускане загуба на способности за контрол на въздушното и морско пространство на Република България". Казано по-ясно, това означава, че правителството целево трябва да осигурява средства за поддръжката на изтребителите МиГ-29 и на фрегатите "Дръзки" и "Верни", докато дойдат натовските им заместители. Важният детайл тук е, че никъде не се споменава, че това трябва да става само с участието на съюзнически и партньорски държави, което ще остави вратата отворена за евентуални опити за сключване на договори с Русия за ремонт на МиГ-29.

Приемлива алтернатива в този случай би било поддържането на българските самолети в Полша и евентуално в Украйна, ако последната не се окаже обект на въоръжена агресия през следващите дни и седмици. Частичното поддържане на МиГ-29 в Полша веднъж вече беше изпробвано по време на военния министър Николай Ненчев. Това обаче срещна сериозен отпор, включително с целенасочени акции срещу министъра от страна на прокуратурата. При всички положения дефицитът по линия бойната авиация най-лесно и бързо може да бъде запълван със съюзнически средства. Това обаче ще бъде твърде унизително за българските ВВС и лично за президента Радев като техен бивш командир, който най-вероятно ще използва целия си инструментариум и политическо влияние, за да може МиГ-29 да бъде използван до идването на първите F-16 (евентуално през 2025 г.), а вероятно и до края на жизнения му цикъл през 2029 г.

Подобни предизвикателства могат да се очакват и по линия на противовъздушната отбрана. На практика 100% от зенитните ракети, които страната ни използва в момента, са наследство от времето на СССР. Най-добрите противовъздушни системи, които имаме, са съветските С-300 и те най-вероятно ще се окажат не особено използваеми, ако в района летят изтребители на натовски държави, които използват коренно различна система за разпознаване "свой-чужд". Инвестиционен проект за ремонт и модернизация на зенитно-ракетните комплекси за момента липсва и ако бъде иницииран, ще струва стотици милиони и най-вероятно ще може да бъде изпълнен само в Русия (и евентуално от Украйна). Поради тази причина при евентуална бъдеща ескалация на напрежението с Русия страната ни може би ще трябва да поиска съюзническа подкрепа и по линия на ПВО системите с наземно базиране - независимо дали става дума за американски установки Patriot или техен аналог от други съюзнически армии. При всички положения българската армия ще трябва да се замисли за по-дългосрочно решение със закупуването на натовски зенитни ракети.

Черно море се очертава приоритет

Доста по-бързо изпълнима, а и стратегически по-ключова, може да се окаже модернизацията на съществуващите ни бойни кораби. Става дума за ремонт на електрониката и радарите на двете ни белгийски фрегати клас Е-71 "Уилинген", както и подмяна на ракетното им въоръжение. Обществена тайна е, че боеприпасите на двата плавателни съда са с изтекъл ресурс, което ги прави практически неизползваеми при реален конфликт. При достатъчна проактивност от страна на военните и отпуснат ресурс от страна на политиците бойният ни флот сравнително бързо би могъл да закупи нови противокорабни ракети Exocet (или техен аналог), зенитни Sea Sparrow и нови торпеда, което отново ще позволи фрегатите ефективно да защитават българския национален интерес в акваторията на страната ни. Правителството също така може да отпусне средства за модернизация и дооборудване на флотските ни хеликоптери Panther, така че да се използват за борба с подводници и да бъдат въоръжавани с торпеда, което ще ги превърне в реален боен актив за армията.

Флотът може и да се активизира и да поръча боеприпаси за двата строящи се нови модулни патрулни кораба за флота, първият от които трябва да е готов през 2025 г. Преди няколко месеца служебният военен министър Георги Панайотов изненадващо обяви, че плавателните съдове са поръчани без боекомплекти, които биха стрували допълнително между 500 млн. и 1 млрд. лв. По информация на "Капитал" военното ведомство още не е задвижило подобен проект, въпреки че производството и доставката на противокорабни ракети вероятно ще отнеме значително време - от порядъка на 2-3 години. Липсата на активност по темата е странна, при положение че военноморските сили няколко месеца се бориха със зъби и нокти на патрулните кораби да бъдат монтирани пускови установки точно за германско-шведските ракети RBS-15, въпреки че конкурентната норвежка компания Kongsberg се опита да убеди военното министерство да предпочете нейните боеприпаси NSM. След серия публични изявления по темата началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов все пак допуска, че вторият тип противокорабни ракети може да бъде поръчан за нуждите на брегови батареи със сухоземно базиране. Аналогичен проект с NSM се изпълнява от Kongsberg и американската корпорация Raytheon в съседна Румъния.

Заради нарастващото напрежение в Черно море подобен модернизационен проект би бил адекватен и в България. Той би бил изпълнен по-бързо, отколкото строежът на двата патрулни кораба, и ще позволи черноморския флот на Руската федерация да бъде държан на безопасно разстояние от българския бряг. Използването на два типа противокорабни ракети обаче едва ли ще е най-смисленото решение от гледна точка на логистиката и постигането на по-добри цени на база на икономиите от мащаба, така че с монтирането на пускови установки за RBS-15 на бъдещите корвети флотът може би до голяма степен предрешава на какви противокорабни ракети ще заложи цялата ни армия.

Черноморската дилема на НАТО заради разпоредбите на конвенцията от Монтрьо, ограничаващи присъствието и престоя на нечерноморски бойни кораби, вероятно ще даде тласък и на идеята България да закупи подводници, така че алиансът да има по-добра ситуационна осведоменост за действията на руския флот. Страната ни заяви желание да придобие два подобни подводни плавателни съда. Със сигурност те ще бъдат втора ръка и ще дойдат от някоя съюзническа армия - най-вероятно с екипаж от чужди инструктори, които да обучават българските екипажи да боравят с тях. Кога е възможно да се случи това обаче също за момента е въпрос с повишена трудност.