Фед се опитва да укроти инфлацията с най-голям ръст на лихвите от 28 години

Фед потвърди, че ще свие огромния си баланс с 47.5 млрд. долара на месец - решението влиза в сила от 1 юни, като сумата ще се увеличи до 95 млрд. през септември. Федералният комитет за отворения пазар "очаква, че текущите увеличения на целевия диапазон ще бъдат подходящи", се казва в изявление след двудневна среща във Вашингтон. "Комитетът е силно ангажиран с връщането на инфлацията до нейната цел от 2%".

Централните банкери също така преразгледаха перспективите за икономиката, като сега очакват повече трудности. Те подчертават тежката задача, пред която е изправен Джером Пауъл, докато се опитва да укроти инфлацията, надвишаваща около три пъти целта на Фед от 2%, без да предизвика рецесия.

По-лоши очаквания

След като наскоро беше одобрен за втори мандат като председател на Фед, Пауъл трябва също така да възстанови доверието в централната банка сред инвеститорите и американците, че може да се справи с високата инфлация. Фед се стреми към стойност от 2%, измерена чрез индекса на разходите за лично потребление на Министерството на търговията - той нарасна с 6.3% за 12-те месеца до април, което е близо 40-годишен връх.

Сега Фед предвижда показателят да се увеличи с 5.2% тази година, докато през март прогнозата беше за 4.3%. Освен това очакванията на централните банкери са растежът на брутния вътрешен продукт да се забави до 1.7% тази година в сравнение с предишните прогнози за покачване от 2.8%. Безработицата може да нарасне до 4.1% в края на 2024 г. от 3.6% в момента.

Членовете на Фед наскоро посочиха, че очакват да намалят лихвите през 2024 г., което може да е знак, че смятат, че икономиката ще отслабне толкова много, че ще е нужно да променят отново паричната си политика. Основният извод от икономическите прогнози на Фед е, че централните банкери са по-песимистично настроени за това какви са шансовете на американската икономика за "меко приземяване". Подчертавайки това, те са махнали изречение от изявлението си след срещата, което предвиждаше, че инфлацията може да се забави, докато пазарът на труда остава силен - намек, че според тях може да се наложи да натиснат спирачките на растежа на работните места, за да поставят инфлацията под контрол, коментира New York Times.

"Инфлацията остава повишена, отразявайки дисбаланса в търсенето и предлагането, свързан с пандемията, по-високите цени на енергията и по-широкия ценови натиск", повтори Фед в изявлението си след срещата. Един член на ръководството - президентът на Федералната резервна банка на Канзас Естер Джордж, гласува против увеличението на лихвите с 0.75 пр. пункта. Въпреки че по-рано тя е изразявала позиция, че се притеснява от високата инфлация и предпочита по-високи лихвени проценти, в този случай тя е била за покачване с 0.5 пр. пункта.

До края на миналата седмица пазарите и икономистите като цяло очакваха повишение на лихвите с 0.5 пр. пункта. Фед покачи лихвите с 0.25 пр. пункта през март и 0.5 през май и даде сигнал, че очаква да продължи да ги повишава с това темпо през юни и юли. Но централните банкери получиха поредица от лоши новини за инфлацията през последните дни. Индексът на потребителските цени нарасна с 8.6% през май спрямо година по-рано - най-бързият темп на покачване от края на 1981 г.

Промяната

Bloomberg от своя страна коментира, че председателят на Федералния резерв Джером Пауъл направи крачка към поемането на мантията на убиеца на инфлацията Пол Волкър, като почти призна, че овладяването на ценовия натиск може да доведе до рецесия. Той открито подкрепи за първи път повишаването на лихвите с цел охлаждане на пазара на труда и увеличаване на безработицата - стратегия, която в миналото често е водила до икономически спад.

"Това е Федералният резерв на Волкър", казва пред агенцията Даян Суонк, главен икономист в Grant Thornton. "Това означава, че Фед е готов да предприеме нарастване на безработицата и рецесия, за да предотврати повторението на грешките от 70-те години. Шокове в предлагането няма да се коригират сами, така че Фед трябва да намали търсенето, за да отговори на света на ограничени доставки", смята експертът.

Централните банкери се опитват да направят точно това - да увеличат разходите по заемите, за да намалят търсенето достатъчно, но в същото време да не причинят големи проблеми на икономиката. Но тъй като увеличението на цените се оказва по-голямо от очакванията, постигането на така нареченото "меко приземяване" става по-голямо предизвикателство.

Увеличенията на лихвите от Фед трябва да повишават тези по ипотеките и това да помогне на жилищния пазар да започне да се охлажда. Търсенето на други потребителски стоки показва признаци, че започва да се забавя, тъй като цената на кредите става по-висока и компаниите могат да намалят плановете си за разширяване.

Целта е търсенето да се намали така, че да позволи предлагането - което остава ограничено на фона на глобалните спирания на фабрики, проблеми с доставките и недостиг на работна ръка, да навакса изоставането. Но ограничаването на търсенето без спиране на икономическия ръст е трудна задача, защото потреблението е най-голямата част от американската икономика. Ако Фед трябва драстично да ограничи разходите, за да постави инфлацията под контрол, това може да доведе до загуба на работни места и затваряне на бизнеси. Затова и пазарите все повече се опасяват, че политиката на централната банка ще предизвика рецесия в САЩ.