Очертава ли се нова вълна от мегасливания в минния сектор

Сключването на сделки става по-привлекателно от увеличаване на копаенето

Минните шефове са свикнали да се пазарят с правителствата относно приходите от мините си, но трябва да очакват, че нарастващият протекционизъм ще се сблъска с амбициите им за сключване на сделки.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Най-значимaта сделка от последната вълна от сливания в минната индустрия така и не се осъществи. Дръзката оферта на BHP Billiton за 150 млрд. долара през 2008 г. за конкурента Rio Tinto, която щеше да създаде суровинна супергрупа, улови захранвания с дългове дух на "суперцикъла" при суровините от началото на века. Със забавянето на растежа на Китай и с достигането на връх на капиталовите разходи на минните компании нещата се нормализираха. Индустрията изкупи греховете си, изчиствайки балансите си и връщайки рекордни суми на акционерите.

Годините на дисциплина, скокът на цените на суровините и перспективата за рязко покачване на търсенето на "зелените" метали накараха минните шефове отново да замечтаят за фантастични сделки. За гладните за растеж компании високите разходи и рискове при разработването на нови проекти и сравнително ниските оценки на компаниите в сектора означават, че придобиването изглежда по-привлекателно от копаенето. Миналата година, докато сключването на сделки в други сектори спадна, шефовете на минните компании си стискаха ръцете с невиждана от десетилетие скорост.

Треска за злато

Сега ситуацията е достигнала трескава фаза. На 26 април Teck Resources обяви, че ще се откаже да гласува преструктурирането си на общото събрание, и то часове преди планираното събрание на акционерите. Предложението, което беше обявено през февруари, щеше да раздели канадската минна компания на две, отделяйки дейностите на фирмата по производство на стомана и въглища от този за мед и цинк. Швейцарският суровинен гигант Glencore осуети вижданията на Teck с непоискано предложение за сливане на фирмите и отделяне на техния обединен бизнес за добив на въглища. След като седмици наред и двете компании ухажваха акционерите на канадската фирма, Teck отстъпи, вероятно защото достатъчно от тях вече са убедени, че продажбата на фирмата е в техен интерес. Teck заявява, че се връща към "чертожната маса", за да създаде "по-просто и по-директно разделяне". Това може да не е достатъчно. Окуражената Glencore може да подобри офертата си през следващите дни, за да улови недоволството на акционерите от стратегическия провал на ръководството на Teck. Ако не го направи, не липсват потенциални купувачи, които чакат отстрани.

И все пак всяка сделка ще бъде много по-малка от най-големите, сключени през предходния цикъл. Спомените за минали сделки все още могат да потиснат желанието на днешните шефове, които последния път са били мениджъри от горния и средния ешелон, да се разделят с паричните си резерви в по-големи обединения. Оценяването на минните компании е също толкова трудно, колкото и прогнозирането на бъдещата цена на суровините, които произвеждат, а надценяването може да доведе до катастрофа. През 2013 г. отписвания на стойност от рода на над 14 млрд. долара струваха работата на Том Албанезе, шеф на Rio Tinto, след като фирмата закупи в неподходящ момент Alcan, канадски производител на алуминий, за 38 млрд. долара през 2007 г. и след провалена сделка за въглищни мини в Мозамбик.

Миналият суперцикъл може да е пълен с предупреждения, но това, с което се сблъскват шефовете днес, е различно. Докато тогава Китай поглъщаше купища въглища и желязна руда, този път централно място ще заемат медта и други цветни метали. Биковете твърдят, че недостатъчният добив означава, че с повторното отваряне на китайската икономиката и запазването на устойчивостта на американската скоро ще има недостиг на червения метал. Ако погледнем по-далеч, някои са още по-оптимистично настроени. Според анализатори на банката Goldman Sachs апетитът на "зелените" индустрии за мед - например от нарастващите продажби на електромобили - ще предостави близо половината от допълнителното търсене през това десетилетие. Нищо чудно, че минните компании не могат да спрат да купуват. През декември Rio Tinto придоби половината от Turquoise Hill, която все още не притежаваше, за 3.1 млрд. долара, което ѝ дава мажоритарен дял в Oyu Tolgoi, голяма медна мина в Монголия. През април акционерите на австралийската Oz Minerals одобриха придобиване на стойност 6.4 млрд. долара от BHP. Предложеното придобиване на Newcrest от Newmont за почти 20 млрд. долара ще увеличи добива на мед за най-големия производител на злато в света.

Понякога проблемът е да накараме акционерите да забележат мините, които компанията вече притежава. Фирма, позиционирала се като "pure play" при зелените метали, което е корпоративен израз за фокусиране върху едно нещо, е все по-привлекателна за инвеститорите. Това е важна обосновка за плана на Glencore да създаде GlenTeck от бизнеса с метали на двете фирми. Бразилският минен гигант Vale, който изкарва по-голямата част от парите си от желязна руда, също обмисля отделяне на бизнеса си с неблагородни метали. Освобождаването от най-мръсните активи, като например термични въглища, става все по-привлекателно, тъй като институционалните инвеститори претеглят въздействието върху околната среда на портфолиата си. Anglo American се отказа от южноафриканския си бизнес за термични въглища през 2021 г.; акциите на Thungela, новата компания, са се повишили повече от четири пъти след листването ѝ в Йоханесбург.

От черното към зеленото

Минните шефове са свикнали да се пазарят с правителствата относно приходите от мините си, но трябва да очакват, че нарастващият протекционизъм ще се сблъска с амбициите им за сключване на сделки. Геополитическият натиск върху най-големите минни придобивания не е нещо ново. През 2008 г. Chinalco, китайска държавна минна компания, предизвика внезапна проверка от регулатора по конкуренцията на Rio Tinto в опит да провали потенциалното ѝ обединение с BHP (сделката щеше да създаде неудобно мощен доставчик на желязна руда за страната). През 2010 г. канадските власти показаха силата си, използвайки Investmen Canada Act, за да блокират офертата на BHP за 39 млрд. долара за придобиване на Potash, производител на едноименния минерал за наторяване. Противопоставянето на фракции както в регистъра на акционерите на Teck, така и извън него, които искат да запазят фирмата в канадски ръце, ще бъде предизвикателство за всяко придобиване.

Тъй като границата между икономическите интереси и националната сигурност все повече се размива, държавите засилват механизмите за проверка на инвестициите, като все по-голямо внимание се отделя на критичните за енергийния преход минерали. Свързаните с това усилия за преструктуриране на веригите за доставки чрез огромни инициативи в индустриалната политика като американския Закон за намаляване на инфлацията също създават търсене на суровини и ще предизвикат собствени сделки. Един от начините да се погледне на предстоящия бум на минните сливания е като първата вълна от зеления преход. Друг е да се види индустрия, пристрастена към сделките, освободена от десетилетие на бездействие. И в двата случая началният изстрел е даден.