Как да бъде спечелена горещата война в Украйна и студената, която ще я последва

В боевете и в дългите години на тежко въоръжено противопоставяне, което ще последва, Украйна ще надделее само когато Путин - или по-вероятно наследникът му, стигне до заключението, че продължаването на агресията силно ще го отслаби у дома. Западните лидери трябва да покажат своята решителност пред Русия и да подготвят съгражданите си за предстоящата конфронтация. Затова те трябва да отбележат втората година на боеве с ангажимент за подкрепа в една дълга битка.

Първата задача е да се разбере какви са залозите. Някои европейци все още таят надежда, че мирно споразумение може да върне света в етапа от 23 февруари 2022 г. Всъщност Русия, от една страна, и Украйна и Западът - от друга, са в надпревара между съперничещи си системи. Западът смята, че суверенна Украйна трябва да бъде свободна да стане просперираща и демократична нация. Путин отрича нейното съществуване и казва, че руската цивилизация е във война със Запада. Това е война, която ще тества решимостта и силата и на двете системи.

Втората задача е да се спечели предимство на бойното поле. Пролетните офанзиви на Русия и на Украйна ще покажат дали която и да е страна може да завземе територия. Руската офанзива вече започна и не изглежда да напредва. Тази на Украйна се очаква през април или май. Заявената цел на украинската армия е да възстанови границите от 1991 г., като си върне Крим и четирите провинции, които Путин анексира през септември.

Когато посети Киев миналия вторник, държавният глава Джо Байдън бе живото доказателство за американския ангажимент към каузата Източник: Reuters

Киев трябва да отвоюва всичко, което може. Стратегическата причина е, че една орязана Украйна ще бъде по-бедна и по-трудна за защитаване. Източната и южната част от страната са източник на минерали и зърно, както и индустриални центрове. Безпрепятственият достъп до Черно море осигурява гладкото преминаване на украинския износ. Политическата причина е, че колкото повече територия изгубят руските сили, толкова по-ясно ще стане, че войната е безсмислена, както и ще е по-трудно за Путин или неговият наследник да оправдаят повторна инвазия в Украйна с нова армия.

Трябва ли украинските амбиции да включват Крим? По принцип да. Територията е в рамките на признатите граници на страната. Това също така е територия, която Путин силно цени, и затова нейното освобождение може да доведе до поражението му у дома. На практика връщането на Крим ще бъде трудно. Путин може да заплаши с използването на ядрено оръжие. Зеленски трябва да бъде уверен в успеха си, защото една неуспешна атака може да доведе до сплотяване на руснаците зад техния лидер.

Колкото по-силна е териториалната позиция на Украйна, толкова по-силна ще бъде страната в студената война, след като опцията с боевете е изчерпана. Това може да стане с формално мирно споразумение, но по-вероятно - с примирие, подобно на 70-годишния конфликт между Северна и Южна Корея. Във всеки случай Путин няма просто да се откаже, така че Украйна ще се нуждае от достоверни гаранции за сигурността си.

В идеалния случай това ще означава членство в НАТО. Възпирането на Путин е трудно, тъй като САЩ - напълно оправдано, не искат да започнат война с Русия. Членството в НАТО намалява риска, тъй като нападение над един от членовете се възприема като нападение над всички. Ако Путин нападне, той ще бъде този, който ще е избрал да започне война между суперсили.

На неотдавнашната Мюнхенска конференция по сигурността няколко държави заявиха, че подкрепят тази идея, дори Франция може да е "отворена" към предложението. Членството в НАТО обаче изисква консенсус. Ако това е невъзможно, Украйна ще се нуждае от двустранни гаранции и много оръжия, за да бъде един европейски Израел, тоест несмилаема за нова руска инвазия.

Каквото и да стане, украинската нужда от оръжия ще продължи поне едно десетилетие, а вероятно и по-дълго. В момента страната изстрелва грубо толкова гилзи за месец, колкото САЩ могат да произведат за година. Нейната пролетна кампания ще изисква муниции, резервни части, системи за въздушна отбрана, далекообхватна артилерия и, в крайна сметка, изтребители. След войната ще трябва цял арсенал от въоръжение по стандартите на НАТО.

Политиците твърдят, че са осъзнали тези нужди, но действат бавно. Те трябва да променят своята настройка. Западните страни трябва да приемат, че не могат повече да си позволят мирновременните производствени нива на оръжие - не само за да подкрепят Украйна, но и за да се защитават. Заплахите изобилстват. Те се нуждаят от дългосрочно повторно запасяване с муниции, от инвестиране в разширен капацитет и от доставки в целия алианс, за да се създаде издръжлива индустрия.

Очевидно помощта е жизненоважна. Предвид това, че САЩ осигуряват лъвския дял от оръжията, по-голямата част от нея трябва да дойде от Европа. Но частният капитал също е ключов и той ще потече към Украйна само ако тя бъде възприемана като добро място за инвестиране.

Както в Израел и Южна Корея, които отбелязват напредък въпреки дългогодишната враждебност на техните съседи, най-ценният ресурс на Украйна е нейното население. През тази война то показа, че е находчиво и съзидателно. Важно е, когато боевете приключат, жените и децата, които избягаха на Запада, да изберат да се върнат.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved