Пределни цени – Европа не може да се справи с високите разходи за храна

Храните не спират до поскъпват

Справянето с инфлацията при храните засега се оказва невъзможно за разлика от интервенциите на по-регулираните енергийни пазари. Многобройни фактори водят до повишаване на цените - от засушавания и прекъсвания на търговските потоци, през войната в Украйна до разходи за торове и болести като птичия грип. Наред с това по-високите разходи за енергия и труд притискат производителите на храни и фермерите.

Данните на Евростат показват, че цените на храните в ЕС са се повишили с над 10% през май на годишна база, което далеч надхвърля основния темп на инфлация от 6.1%. Някои от най-големите ръстове са при основните продукти - яйцата са поскъпнали с 22.7% за периода, пълномасленото мляко - с 25%, а захарта - с 54.9%.

Продължаващото поскъпване си има обяснения, въпреки че то се случва на фона на покачването на лихвите от Европейската централна банка и охлаждането на икономиката.

"Инфлацията при храните започна последна, след енергията и услугите (транспорта). Освен това в цените на храните влизат и компоненти от енергията и услугите, поради което темповете са по-високи, а цикълът е по-дълъг", обяснява ситуацията пред "Капитал" Васил Караиванов, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Той смята, че до няколко месеца и с новата реколта темповете на нарастване ще се забавят и дори ще доближат нулата. Като не е изключено до края на годината да станем свидетели и на елементи на дефлация. Напълно нормално е след резкия скок на цените на храните да започне намаляване на обемите на продажби и това да доведе до успокояване и дори в някои случаи - понижаване на цените.

Докато невидимата ръка на пазара си свърши работата, правителствата се опитват да се справят с проблема, макар че "от 70-те години на миналия век насам в западния свят не е имало общ модел на контрол на цените", казва Ларс Йонунг, шведски икономист и експерт по спорните ограничения.

Ограниченията на цените на храните са агресивна мярка и винаги съществува риск тези действия да се обърнат срещу правителствата, които ги предприемат. Държавите от Централна и Източна Европа, които са най-силно засегнати от повишаването на цените, прибегнаха до тях. Унгария и Хърватия предприеха мерки за ограничаване на разходите за стоки от първа необходимост, за да предпазят най-уязвимите, които обикновено харчат по-голяма част от доходите си за храна. Гърция заложи на алтернативен подход - ограничи маржовете на печалба на търговците на дребно за храни и други стоки от първа необходимост.

В по-богатите икономики Франция договори по-свободно споразумение със супермаркетите за предлагане на набор от стоки на възможно най-ниска цена. Испания е една от няколкото държави, които намалиха данъка върху добавената стойност върху храните. Други, като Италия, са подложени на натиск за ограничаване на цената на любими хранителни продукти като макаронени изделия.

Португалия също работи с търговците на дребно и производителите на храни, за да се опита да намали цените. Modelo Continente, най-голямата верига супермаркети в страната, заяви, че е готова да приеме по-ниски маржове на печалбата, за да поеме част от увеличенията, които принудиха клиентите да намалят разходите си.

Натискът върху търговците на дребно се засилва и заради значителното намаляване на разходите за селскостопански стоки през последната година. Индексът на цените на хранителните продукти на ООН е с 19.7% по-нисък през април в сравнение със същия месец на миналата година. Ричард Лим от британската консултантска компания Retail Economics обяснява, че в тази ситуация е нужно време, докато спадът на борсовите цени на суровините се пренесе по веригата на доставки.

"Ако вземете Обединеното кралство като пример, тогава това, което имаме, е, че производствените цени едва наскоро започнаха да намаляват и така инфлационният натиск за тях започва да се успокоява. След това започна да намалява и натискът върху търговците на дребно. Но това забавяне на инфлационния натиск отнема време, за да достигне до потребителите. Той е много по-сериозен във веригата за доставки на храни и селскостопански стоки, отколкото в други области на икономиката", казва Лим пред "Капитал".

"Макар че някои повишения на цените може да са оправдани, все повече се засилват подозренията, че други са просто опортюнистично оправдание от страна на бизнеса за надуване на цените", смята обаче Моник Гойенс, генерален директор на Bureau Européen des Unions de Consommateurs, което представлява 46 потребителски организации от целия континент, и призова правителствата да "приемат решителни мерки за защита на потребителите от спираловидното покачване на цените".

Белгийската организация за защита на потребителите Test Achats призова за мярка, подобна на първоначалното предложение на Франция за антиинфлационна кошница, което беше по-строго от това, което Париж успя да приложи. Австрийският орган на трудовата камара, AK, също призова за "регулиране на цените" на храните.

По-скъпите храни рискуват да засилят социалното недоволство и разочарованието от властите. Според старши икономиста на Rabobank Group Маартие Вийфелаарс в някои части на еврозоната цените на хранителните продукти се повишават с темпове, невиждани в следвоенната история.

Сблъсък с търговците на дребно

Търговците на дребно твърдят, че те не са виновни и далеч не са склонни да свалят цените, а трябва да поемат удара върху ограничените стоки.

Малък супермаркет в Печ, Южна Унгария, групира продуктите с ограничени цени под табела, която предупреждава клиентите да не купуват "продукти на диктатурата", като твърди, че цената на едро на някои продукти е по-висока от ограничената цена на дребно. Същото твърдят и големи вериги, работещи в Унгария - като Lidl, Spar и френската търговска верига Auchan.

Секторът на търговията на дребно се характеризира с големи обеми и ниски маржове, а ограничението на цените води до отрицателен марж за всяка продадена стока в списъка.

Въпреки че мерките успяха да задържат цените на стоките от първа необходимост, икономистите смятат, че те са слабо решение за високите цени на храните.

"Не си мислите, че това ще се случи на място като Европа, но при поскъпване на храните с 15-20%, а за някои хранителни продукти и повече, правителствата стават все по-нервни", казва пред Bloomberg Анхел Талавера, ръководител на отдела за европейска икономика в Oxford Economics. "Инфлацията при храните е наистина вредна и особено с наближаването на избори тя наистина ядосва хората."

В доклад на Световната банка европейските правителства бяха призовани да осигурят по-целенасочени политически интервенции и мрежи за социална сигурност в подкрепа на хората, страдащи от кризата с разходите за живот. Финансовата институция обаче подчерта, че контролът върху цените и субсидиите са "неоптимални, тъй като изкривяват ценовите сигнали за потребителите и производителите".

Международният валутен фонд също разкритикува мерките, които смекчават прехвърлянето на увеличенията на цените, като "неоптимални", тъй като са скъпи и облагодетелстват дори тези, които реално не се нуждаят от тях.

Управителят на централната банка на Унгария Дьорд Матолчи стигна по-далеч по време на парламентарно изслушване през декември. "Не можете да спечелите тази битка със стари инструменти, каза той. Ограничаването на цените и всички подобни идеи вече се оказаха неефективни по времето на социализма."

"Може да ограничите един вид мляко, но инфлационната кошница съдържа десетки видове", каза Петер Вировач, анализатор в ING Bank.

Трудностите, с които се сблъскват купувачите, засегнати от рязкото поскъпване, карат икономистите да се опасяват, че политиците ще продължат да прибягват до ценови ограничения, независимо от тяхната ефективност.

Реално правителствата нищо не могат да направят, но трябва да демонстрират активност, затова предприемат неработещи мерки. Но най-голямото им желание, както винаги, е да раздават още пари и да ги харесват, обръща внимание Васил Караиванов.

Така те се пристрастяват към такива мерки и трудно се отказват от тях. Вземете за пример огромните помощи, които получават компаниите от началото на енергийната криза, и въпреки че тя беше овладяна, подкрепата не е оттеглена.

Макар досегашната интервенция на правителствата по отношение на скъпите храни да е твърде по-малка в сравнение с огромния мащаб на енергийната подкрепа, тя е сигнал за нарастваща тревога сред политиците, че проблемът с високите цени на храните се разрешава твърде бавно.