Спирала между заплати и цени е по-плашеща на теория, отколкото на практика

Какво казва историята за спиралите

В края на миналата година група икономисти от МВФ изследва историческите записи и създава база данни за спиралите на заплатите и цените в развитите икономики от 60-те години на миналия век. Те прилагат сравнително ниска летва - ускоряване на потребителските цени и повишаване на номиналните заплати в поне три от четири последователни тримесечия - и идентифицират 79 такива епизода. Няколко тримесечия висока инфлация обаче не са чак толкова страшни, колкото няколко години. Относно този по-дълъг период икономистите от МВФ представят по-оптимистично заключение: "огромното мнозинство" (точен процент липсва) от краткосрочните спирали не са последвани от продължително ускоряване на заплатите и цените.

В публикация от март Гади Барлеви и Луоджиа Ху, икономисти от клона на Фед в Чикаго, разглеждат по-задълбочено ролята на заплатите в настоящия инфлационен епизод. Те се фокусират върху "нежилищните услуги", категория, която обхваща всичко от услуги на автомивки до медицински прегледи и която г-н Пауъл редовно посочва като полезен индикатор заради тясната му връзка със заплатите. Барлеви и Ху заключават, че заплатите наистина помагат да се обясни този сегмент от инфлацията - номиналният ръст на заплатите изпреварва този на производителността със значителна разлика през последната година. Притиснати от разходите, доставчиците на услуги естествено искат да вдигат цените.

Тезата за спирала обаче не само твърди, че заплатите имат значение, но и че те предсказват бъдещи инфлационни тенденции. По този въпрос икономистите от Федералния резерв в Чикаго установяват, че връзката е еднопосочна - инфлацията помага да се прогнозират промените в разходите за труд, но промените в разходите за труд не успяват да предскажат инфлацията. С други думи, доставчиците на услуги са повишили цените, преди нарастващите разходи за заплати да окажат ефект. Барлеви и Ху твърдят, че работодателите може да са изпреварили тенденцията в очакване на ефектите от стегнатия пазар на труда. Това прави заплатите догонващ, а не определящ индикатор по отношение на инфлацията.

Първоизточници

Адам Шапиро, икономист от Федералния резерв в Сан Франциско, е още по-критичен към тревогите за заплатите. В публикация от май той отделя неочакваните промени в заплатите и твърди, че нарастващите разходи за труд са едва малък двигател на инфлацията в нежилищните услуги и незначителен в общата. Подобно на колегите си от Чикаго, той заключава, че ръстът на заплатите следва инфлацията.

Нищо от това не означава, че спиралите на заплатите и цените са пълен мит, сътворен от някои твърде нетърпеливи коментатори. Както отбелязва проучването на МВФ, сериозни спирали могат да възникнат; просто са изключително редки. Ако инфлацията се задържи много висока за дълго време, хората може да започнат да гледат на бързо растящите цени като неизменна част от живота и да включат това предположение при преговорите за заплати. Възможно е във Великобритания този процес вече да е започнал.

Но в Америка това, което прави впечатление през последните две години, е колко относително умерени останаха инфлационните очаквания въпреки ценовия натиск. В статия за тинк-танка Brookings Institution миналия месец Бен Бернанке, бившият председател на Федералния резерв, и Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ, изследват двигателите на инфлацията от времето на пандемията. Те заключават, че група от три шока (скок на цените на суровините, силно търсене на стоки и недостиг в предлагането) стоят в основата на по-голямата част от високата инфлация от 2020 г. насам. Оскъдни са доказателствата, че самата инфлация е довела до по-високи заплати. Те скочиха просто защото търсенето на работници надхвърля предлагането.

Спирали насън

Заплатите и цените могат да бъдат стимулирани от една и съща сила - извънредно високо харчене в икономиката, в комбинация с недостиг както на продукти, така и на работници, които да ги произвеждат. Да се притеснявате за прегряващите икономики има своето основание, независимо дали цените и заплатите взаимно се подклаждат.

Бернанке и Бланшар от своя страна твърдят, че с отшумяването на пандемичните шокове прегряващите пазари на труда вероятно ще допринасят повече за инфлацията. За да спрат това, централните банкери трябва да се уверят, че търсенето на работници се охлажда. Само ако инфлацията се задържи, след като пазарът на труда отново се балансира, ще има смисъл страхът от самоподдържаща се спирала да ви държи будни.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved