Полските избори като референдум срещу Туск

Според осреднените резултати от социологическите проучвания на Politico "Право и справедливост" е с преднина от 6 процентни пункта спрямо центристката "Гражданска коалиция", чийто лидер е Туск. Опозицията настоява, че изборите са последната възможност за търсенето на отговорност от управляващите за атаката срещу върховенството на закона и за поредицата от корупционни скандали. Националистите обаче нямат намерение да се дадат без бой и прибягват до всякакви тактики.

Старите врагове - Качински срещу Туск

"Макар социологическите изследвания да показват, че е малко вероятно "Право и справедливост" да спечелят категорично мнозинство в долната камара на парламента, партията може да потърси подкрепа от крайнодясната "Конфедерация", която бележи подем в поддръжката сред младите гласоподаватели", пише в свой анализ Politico. Същевременно основните опозиционни формации участват поотделно във вота заради персонални различия на лидерите им, въпреки че обещаха да работят заедно за детронирането на управляващите.

Бившият председател на Европейския съвет Доналд Туск се върна във вътрешната политика, за да енергизира полската опозиция Източник: Reuters

"В цялата си политическа кариера Туск е работил повече за благото на Германия, отколкото на Полша", коментира наскоро Моравецки. Подпомагано от държавните медии, правителството от месеци твърди, че гласуването за опозиционния лидер означава вот за германското влияние в Полша, като така се надява да откаже поляците да подкрепят неговата коалиция. Управляващите, изглежда, не виждат противоречие в опитите си да го изкарат едновременно приятел на Русия и агент на ЕС и Германия.

Миналата седмица лидерът на "Право и справедливост" Ярослав Качински предложи провеждането на референдум, за да бъде спряна партията на Туск да разпродаде държавни компании на германски и на други чужди инвеститори. "Германците искат да внедрят Туск в Полша, за да продаде общата собственост", твърди Качински.

В допълнение към темата за приватизацията референдумът ще съдържа и други въпроси, включително за миграцията, и ще се проведе в един и същ ден с парламентарния вот. Според анализатори целта на тези действия е да се мобилизира твърдото ядро от привърженици на правителството преди изборите, определяни като едни от най-важните след падането на комунизма през 1989 г.

Предложението за миграцията дойде от Моравецки, който поиска поляците да бъдат попитани дали са склонни да приемат хиляди мигранти по силата на договорената от ЕС схема. Неговата партия е добре известна с изключително негативната си позиция спрямо новодошлите от мюсюлмански и африкански страни, докато същевременно с готовност приема бежанци от Украйна. Целият въпрос, на който според премиера трябва да отговорят гражданите, е "Подкрепяте ли приема на хиляди незаконни мигранти от Близкия изток и Африка според принудителния механизъм за разпределение, наложен от европейските бюрократи" - формулировка, която без съмнение е насочена към Туск, който в качеството си на председател на Европейския съвет бе един от въпросните "бюрократи".

Така проличава, че целите на референдума са чисто политически. Той трябва да стимулира поляците да отхвърлят това, което управляващите представят като основна цел на Туск - да подкопае сигурността, суверенитета и напредъка на страната в полза на чуждите си господари.

Няма забранени похвати

Въпреки сблъсъците с Брюксел Полша претърпя подобрение на имиджа си на международната сцена благодарение на своята подкрепа за Украйна и за бягащите от руската инвазия. Страната е сред тези, които харчат най-много за отбрана в НАТО, като се стреми да достигне 4% от БВП през тази година. Макар че "Право и справедливост" предизвикват протести с превземането на съдебната система, затягането на правото на аборт и контрола над медиите, полският икономически растеж е по-голям спрямо повечето от останалите членки на ЕС, а безработицата е ниска.

Сега управляващите са фокусирали предизборната си кампания върху увеличаване на плащанията във връзка със своята знакова програма за детски надбавки. В началото на август бе решено, че полските семейства ще получат с 60% по-високи надбавки от следващия януари. "Правителството трябва да следва такива политики, защото някои от техните избиратели нямат десни възгледи, а поддържат "Право и справедливост" от икономически интерес. За да задържат тази подкрепа, управляващите трябва да правят такива реформи", посочва пред Reuters Рафал Чведорук, политолог от Варшавския университет.

В същото време правителството се опитва да убеди гласоподавателите, че ще предприеме твърда линия по отношение на сигурността по границата и че може да защитава страната от външни заплахи, особено от Русия и Беларус. Миналата седмица от Министерството на отбраната обявиха, че изпращат 10 000 военни по границата с Беларус, където се трупа напрежение. "По време на кампания "Право и справедливост" знаят как да си играят със страховете на хората. Те нямат никакви идеи за положително развитие", коментира пред Financial Times Михал Кобоско, зам.-председател на опозиционната партия "Полша 2050".

С такива похвати е ясно, че изборите през октомври ще бъдат повече от напрегнати. Резултатът от тях ще определи дали ще има подобрение в отношенията между Варшава и Брюксел и кой ще ръководи членката на НАТО и ключов съюзник на Украйна през период на покачваща се нестабилност на източната граница.