Защо Big Oil укрепват своите търговски оръжия

През февруари ExxonMobil, най-могъщата американска компания в бранша, която изостави широкомащабната търговия преди две десетилетия, обяви, че отново е в бизнеса. Държавните петролни гиганти на страните от Персийския залив също отговарят: Saudi Aramco, Abu Dhabi National Oil Company и QatarEnergy разширяват поделенията си за търговия в опит да се справят със суперголемите. Но европейските петролни гиганти са тези, чиито търговски амбиции са най-непобедими.

BP, Shell и TotalEnergies мълчаливо разширяват бизнеса си с търговия в началото на 2000 г., казва Хорхе Леон от консултантската компания Rystad Energy. През първата половина на 2023 г. търговията генерира общо 20 млрд. долара брутна печалба за трите компании, изчисляват от Bernstein. Това е с две трети повече, отколкото през същия период на 2019 г., и една пета от общите им брутни доходи спрямо една седма преди четири години. Oliver Wyman изчислява, че броят на търговците в най-големите петролни фирми в частния сектор в света е нараснал с 46% между 2016 и 2022 г. Повечето от това се дължи на трите големи европейски компании. Всеки от тези търговци също генерира един и половина пъти повече печалба, отколкото преди седем години.

Днес в BP работят 3000 търговци по целия свят. Смята се също, че търговците на Shell наброяват хиляди, а на TotalEnergies - може би 800. Това почти сигурно е повече от (също толкова свенливите) независими търговци като Trafigura и Vitol, чийто брой се оценява съответно на около 1200 и 450 (съдейки по оповестен брой служители, които са акционери във фирмите). Вероятно не е съвпадение, че ръководителят на търговията на BP Карол Хоул е фаворит за най-високия пост в британската компания, наскоро освободен от Бърнард Луни.

• Какво означават цени на петрола от 100 долара за глобалната икономика

Търговските бюра на суперголемите компании вероятно ще останат заети известно време, тъй като световните енергийни пазари изглежда малко вероятно да се успокоят. Както казва Саад Рахим от Trafigura: "Ние се отдалечаваме от свят на стокови цикли към свят на стокови скокове." И такъв свят е мечтата на търговеца.

Една от причините за повишената нестабилност е нарастващото геополитическо противопоставяне. Конфликтът между Израел и палестинците е само последният пример. Друг е войната в Украйна. Когато миналата година Русия спря да доставя своя газ на Запад, след като ЕС й наложи санкции в резултат на нейната агресия, търсенето на втечнен природен газ (LNG) скочи рязко. Търговските подразделения на европейските суперголеми компании бяха сред онези, които бързаха да запълнят празнината, като същевременно натрупаха и състояние в този процес. Те спечелиха общо 15 млрд. долара от търговия с втечнен природен газ миналата година, което представлява около две пети от печалбите им от търговия според Bernstein.

Това може да е само началото. Скорошен доклад на консултантската компания McKinsey моделира сценарий, при който възникват регионални търговски блокове за въглеводороди. Руското гориво ще тече на изток към Китай, Индия и Турция, а не на запад към Европа. В същото време Китай се опитва да отблъсне мощните производители от Персийския залив от Америка и нейните съюзници. Всичко това създава огромни възможности за арбитраж на търговците.

Климат и енергиен преход

Друга причина да очакваме постоянна нестабилност е изменението на климата. Комбинация от повишаващи се температури, покачване на морското равнище и екстремни метеорологични условия ще нарушат доставките на изкопаеми горива по-често. През 2021 г. рязко застудяване в Тексас срина с близо 40% от производството на петрол в Америка за около две седмици. Около 30% от запасите на нефт и газ по света са изложени на "висок риск" от подобни промени в климата според Verisk Maplecroft, консултантска компания за оценка на рискове.

• С руския газ срещу Русия

След това има енергиен преход, който има за цел да предотврати още по-лоши климатични крайности. В дългосрочен план една по-екологична енергийна система по всяка вероятност ще бъде по-малко променлива от днешната, базирана на изкопаеми горива. Тя ще бъде по-разпространена и по този начин по-малко концентрирана в ръцете на няколко производителя в нестабилни части на света. Но пътят оттук нататък към по-благоприятно за климата бъдеще е осеян с несигурност.

Преглед на оригинала

Някои правителства и акционери активисти притискат петролните компании да намалят своите залози за изкопаеми горива, като това важи особено за Европа. Rystad Energy смята, че отчасти в резултат на това глобалните инвестиции в производството на нефт и газ ще достигнат 540 млрд. долара тази година, което е спад с 35% от пика си през 2014 г. В същото време търсенето на петрол продължава да расте. "Това създава стрес в системата", казва Роланд Рехтщайнер от McKinsey.

Бъдещи търговци

Това предоставя куп различни възможности за търговците, и то не само в петрола. Рехтщайнер отбелязва, че големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници без едновременно увеличаване на преносния капацитет също причиняват затруднения. Във Великобритания, Италия и Испания повече от 150 гигавата вятърна и слънчева енергия, което се равнява на 83% от общия съществуващ възобновяем капацитет на трите страни, не може да влезе в мрежата, защото техните мрежи не могат да се справят с това, казват от BloombergNEF. Търговците не могат да изграждат мрежи, но могат да помогнат за облекчаване на задръстванията, като помогнат за насочване на ресурсите към най-печелившата им употреба.

Трите големи петролни компании в Европа вече търгуват с електроенергия и въглеродни кредити, както и с много повече газ, който като най-малко мръсното от изкопаемите горива се счита за съществен за енергийния преход. Миналата година те имаха два пъти повече търговци, извършващи такива сделки, отколкото през 2016 г. Ернст Франкъл от Oliver Wyman изчислява, че брутните печалби, които са генерирали, са се увеличили от 6 млрд. долара на 30 млрд. през този период. След това може да дойдат други зелени опции. Дейвид Найп, бивш ръководител на търговията в BP, сега в консултантската компания Bain, очаква някои от големите компании да започнат да търгуват с литий - метал, използван в производството на батерии. Ако водородната икономика тръгне, както се надяват много петролни гиганти, това ще предложи друго нещо не само за производство, но и за купуване и продажба.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved