Войната в Близкия изток излиза от сенките

Информационната агенция Tasnim, която е близка до елитната Иранска революционна гвардия, съобщи, че въздушната база и ядреният обект край Исфахан са в безопасност и отхвърли съобщенията за нападение отвън. Високопоставен военен служител в Исфахан заяви пред държавните медии, че противовъздушната отбрана е стреляла по неидентифицирани обекти и не е имало щети.

Международната агенция за атомна енергия, ядреният надзорен орган на ООН, заяви в петък, че може да "потвърди, че няма щети по ядрените обекти на Иран". В публикация на Х тя добави, че "продължава да призовава всички за изключителна сдържаност и отново заявява, че ядрените обекти никога не трябва да бъдат цел във военни конфликти".

Но Тали Готлив, депутат от управляващата партия "Ликуд" в Израел, написа в платформата, че израелците трябва да са с "високо вдигната глава" заради своята сила, като добави "дано да възвърнем силата си на възпиране". В по-загадъчен пост Итамар Бен-Гвир, крайно десният министър на националната сигурност на Израел, който призова за "съкрушителна атака" срещу Иран, написа в Х: "Слаб!"

Потенциално разширяване на конфликта би имало сериозни геополитически и икономически ефекти, които ще засегнат и България. Още повече че ескалацията се случва по време на руската инвазия в Украйна, където Иран подкрепя с оръжие Москва, а САЩ - Киев. В Близкия изток се намират едни от най-големите производители на петрол и газ и пълномащабна война ще доведе до ново поскъпване на енергийните суровини.

Играта на Иран

• Израел претегля отговора на безпрецедентната атака от Иран

Нападението на Иран не доведе до значителни щети, но последиците са дълбоки. След удара в Дамаск израелските служители по сигурността смятаха, че Техеран няма да отвърне със собствени сили, в съответствие с дългогодишната си политика да разчита на проксита. Сега изглежда, че тази оценка е била погрешна - втора поред, след като Тел Авив не предвиди атаката на "Хамас" на 7 октомври. Две седмици ръководителите на Иран търсеха вариант, който да успокои населението в страната и да възпре Израел, без да предизвика още по-голяма израелска ответна реакция. Въпросът сега е дали отговорът, който избраха, няма да навреди на интересите им.

Досега Иран беше облагодетелстван от шестмесечната война на Израел в Газа. В този период иранските лидери дадоха ясно да се разбере, че се стремят да избегнат директен конфликт с Израел и САЩ или пълномащабен регионален конфликт, въпреки че подклаждаха нестабилност. Иран изглеждаше доволен да проектира своята враждебност към Израел чрез "Оста на съпротивата", мрежа от подкрепяни от Техеран регионални екстремистки организации, която включва ливанската "Хизбула", милиции в Ирак и Сирия, бунтовниците хути в Йемен и "Хамас".

Нещо повече - тези марионетни милиции направиха впечатляваща демонстрация на сила в целия регион: "Хизбула" в Ливан е изселила вероятно около 80 хил. израелци от градове и села в северната част на страната заради почти ежедневен ракетен обстрел, а хутите в Йемен нарушиха световната търговия, като атакуват кораби в Червено море. В същото време Иран успя да запази своите отношения на разбирателство с арабските държави, които искат да избегнат конфликт. По този начин режимът в Иран си гарантираше оцеляването, като държеше войната на една ръка разстояние. А междувременно Израел ставаше все по-изолиран заради войната си в Газа, а САЩ изглеждаха неспособни да се справят със ситуацията.

• Анализ | Иран подаде спасителен пояс на Нетаняху

Анализ на The Economist обаче отбеляза, че иранският удар срещу Израел може да е изтрил тези положителни ефекти за Техеран. Ударът беше по възпиращата сила на Израел, като Иран не искаше да причини масови жертви. Ако искаше, нямаше от дни да предупреждава за атаката, нито да започне с бавно движещи се дронове, на които са необходими часове, за да достигнат целите си. Но Техеран също така не се задоволи със символично отмъщение - изстрелването на около 350 ракети и безпилотни самолети по друга държава е много повече от очакваната реакция. Макар щетите за Израел да са минимални, предприемайки подобно масирано нападение, Иран изпрати съобщение: че е готов да рискува собствената си сигурност, като се сблъска директно с Израел и потенциално въвлече САЩ във война.

В Техеран ударът в Дамаск се разглежда като израелска провокация. Точно както Израел се опита да възстанови своята възпираща сила, след като беше хванат неподготвен от атаката на "Хамас", ислямският режим сега се опита да направи същото, без да иска да изглежда слаб пред иранските граждани и своите регионални прокси групировки.

Иранското нападение променя правилата на играта в региона Източник: Reuters

"Отсега нататък, ако ционисткият режим атакува нашите интереси, активи, хора или граждани в който и да е момент, ние ще отвърнем на атаката от Ислямска република Иран", заяви по иранската телевизия Хосейн Салами, ръководител на Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Съмнително е, че Иран би могъл да превърне подобни обстрели в редовно събитие, но намерението е тревожно. В официалната позиция на иранското посолство в София, изпратена до "Капитал", се казва, че израелските "нарушения изострят регионалното напрежение", като Техеран твърди, че не търси ескалация, но "няма да се поколебае да предприеме допълнителни необходими отбранителни мерки, за да защити законните си интереси срещу всеки акт на военна агресия или незаконна употреба на сила".

Пред "Капитал" 50-годишен иранец, който живее в София и се занимава с изкуствен интелект и търговия на валутните пазари, но по време на удара срещу Израел е бил в родния си град Урмия, разказва, че е разбрал за атаката на Техеран от чуждите медии и от свидетели, видели изстреляните ракети в небето. "Официалните новинарски агенции оповестиха новината със значително закъснение", посочва той. Според него много иранци са недоволни от действията на правителството си. "Ударът срещу Израел струва скъпо и разходите за него ще тежат на хората, особено с тази лоша икономическа ситуация и с инфлацията от 40%. Вече сме преживели осемгодишна война с Ирак и изобщо не сме съгласни с друг конфликт", допълва иранецът.

Проблемът за Техеран е, че вместо възпиране резултатът от атаката може да бъде ескалиращ цикъл от насилие. "Правителството на Иран, изглежда, е стигнало до заключението, че ударът над Дамаск е бил стратегическа точка на пречупване, при която липсата на отмъщение би донесла повече щети, отколкото ползи", казва пред The New York Times Али Ваез от Международната кризисна група. "Но по този начин войната в сянка, която той води с Израел от години, заплашва да се превърне в много реален и много вреден конфликт", който може да завлече САЩ, добавя той.

• На ръба на нова война: Иран атакува Израел с дронове и ракети

Докъде ще стигнат нещата зависи от мащаба на отговора на Израел. Ако реши да "ескалира още повече и да удари ядрени съоръжения, ще сме на съвсем нова територия", предупреждава пред в. Financial Times Санам Вакил, директор за Близкия изток в Chatham House.

Какво печели Израел

От тактическа гледна точка Израел сега е в изгодна позиция, отбелязва Politico. Иран се превърна в реална заплаха и сега съюзниците няма да могат да откажат подкрепа на Нетаняху, независимо от действията му в ивицата Газа. А и ударът на Иран вече измести Газа от световния дневен ред. Преди седмица по-голямата част от света се обедини около възмущението от ужасяващия брой жертви сред цивилното население и задълбочаващия се глад, причинени от израелското нахлуване в Газа. Дори някои от най-близките съюзници на Израел говореха за налагане на ограничения върху продажбите на оръжие.

Днес разговорът изглежда съвсем различно. Израел може да се представи като жертва (въпреки че именно израелски въздушен удар предизвика иранската атака). Разговорите за ограничаване на продажбите на оръжие ще бъдат оставени настрана. Катастрофалната ситуация на жителите на Газа ще бъде второстепенна пред перспективата за по-голяма регионална война.

Рисковете

След нападението Тел Авив изпраща смесени послания за начина, по който може да отвърне на удара. Източник, запознат с правителствените обсъждания, казва пред Financial Times, че решението, пред което е изправен военният кабинет от петима души, включително премиерът Бенямин Нетаняху, е дали отговорът да е насочен към Иран, или да отговори по по-премерен начин. Хардлайнерите в правителството настояват за решителни действия. "Нуждаем се от смазваща атака", написа след атаката на Иран Итамар Бен-Гвир, известният с радикалната си реторика министър на националната сигурност на Израел, в платформата X. Финансовият министър Бецалел Смотрич заяви, че ако Израел "се поколебае", "ще поставим себе си и децата си в екзистенциална опасност".

• Отмъщението на Иран: какво следва за Близкия изток

Байдън настоятелно съветва Израел да предприеме премерен подход. "Президентът беше ясен. Не искаме това да ескалира, каза Джон Кърби, говорител на Съвета за национална сигурност на САЩ, пред NBC. Ние не търсим по-широка война с Иран." Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел също призовава за деескалация на конфликта между Израел и Иран. "На ръба на пропастта сме и трябва да отстъпим от него", заяви той. И препоръча: "Трябва да настъпим спирачката и да превключим на друга скорост." Борел очаква отговор от страна на Израел на безпрецедентната въздушна атака от Иран, но че се надява, че той няма да предизвика по-нататъшна ескалация. Пред Израел няма лесни възможности. Той би могъл да отвърне на удара, изстрелвайки дронове и ракети срещу армейски бази или ядрени обекти в Иран. Но това крие реален риск Иран да отговори отново и по-силно. Това би разтревожило и съюзниците на Израел, които не са приятели на Иран, но се страхуват от регионална война.

Има и други възможности. Израел би могъл да атакува ирански цели в други части на региона, което би било сигнал, че не е възпрян, но би било по-малко вероятно да предизвика по-нататъшна ескалация. Широко разпространени са и спекулациите, че Израел вече е решил да започне инвазия в Южен Ливан това лято, налагайки със сила Резолюция 1701 на ООН, която призовава "Хизбула" да се оттегли на 20 мили (около 32 км) от ливанско-израелската граница. Дори това да не се случи, ситуацията по границата се нажежава опасно. Интензивността на насилието в района се увеличава от януари насам и, изглежда, набира скорост отделно от боевете в Газа. Ако това продължава, не е изключено да въвлече Израел, "Хизбула" и в крайна сметка Иран в нова спирала на ескалация.

"Оттук нататък се очертават няколко сценария за развитието на конфликта между Израел и Иран. Първият е Израел да отговори конвенционално, което може да доведе до ескалация на напрежението в региона. Другата опция е Тел Авив да заложи на асиметрично сдържане - с помощта на киберсредства или други технологии, като в това отношение израелските отбранителни сили разполагат с неограничен арсенал", коментира за "Капитал доц. Искрен Иванов, преподавател по международна сигурност и управление на конфликти в СУ "Св. Климент Охридски". Според него, ако консерваторите в правителството на Бенямин Нетаняху надделеят, отговорът ще е конвенционален. Ако натискът на САЩ да няма ескалация надделее, отговорът ще е асиметричен и по всяка вероятност конфликтът ще бъде изнесен в Газа или в друг удобен за двете държави регион.

Всъщност Иран сгреши и направи услуга на Израел. Но съвсем не е сигурно, че неадекватното и доминирано от крайнодесни правителство в Тел Авив ще успее да се възползва от грешката на Техеран, като демонстрира сдържаност, запази подкрепата на съюзниците си и избегне пълномащабен конфликт, който би имал ужасяващи последици за световната икономика и съдбите на десетки милиони души. "В Израел политическата класа изтъква линията, че успешно е отблъснала драматичен ирански опит за разруха, а публиката вярва, защото иска да чувства сигурност и иска да се довери отново на армията си. Това може да не отговаря на действителността, но може да помогне в дългосрочен план, като позволи на армията да деескалира ситуацията във времето. Но това, разбира се, също така е политическо решение, което не е взето и е малко вероятно да бъде взето от правителството", казва пред "Капитал" Даниъл Лийви, президент на U.S./Middle East Project (USMEP).

Никой от съюзниците на Израел не желае неконтролируема ескалация. Същото важи и за Иран. А най-очевидният урок от атаката е, че изолацията би била смъртоносна за Израел и сигурността му зависи пряко от неговите съюзници. Остава Нетаняху и компания да покажат, че са го разбрали.

По темата работиха още Марина Станева и Мария Кокова