Пет сценария за хода на войната: 3/5 Ескалация в съседни държави

Рискът войната да се разпростре към Беларус и особено към Молдова изглежда реален

Кремъл вероятно ще хвърли в битката за Одеса всичко налично, включително и молдовските сепаратисти от т.нар. Приднестровие

Момчил Милев

Кремъл вероятно ще хвърли в битката за Одеса всичко налично, включително и молдовските сепаратисти от т.нар. Приднестровие © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Засега войната между Русия и Украйна влиза по-скоро в определението "локален конфликт", но към момента вероятността той да стане регионален, т.е. да се прехвърли към трети държави, е сериозна. Рискът е особено голям за Молдова, Беларус и евентуално други държави от някогашния Съветски съюз, чиято сфера на влияние Путин видимо се опитва да възстанови. Преливане на конфликта към България и Румъния, на този етап изглежда почти невъзможно.

В първите две седмици от инвазията в Украйна на бойното поле в общи линии присъстват две и половина враждуващи фракции - атакуващата руска редовна армия, отбраняващите се украинци плюс не особено ефективните в настъпление "проруски сепаратисти" от Донецк и Луганск. На Беларус до момента се пада само ролята на статист - безсловесен логистичен "тил", откъдето силите на Кремъл се опитват да достигнат до столицата Киев по най-краткия път и откъдето атакуващата армия изстрелва крилати и балистични ракети по украинската критична инфраструктура. Това обаче може да се промени.

Другите сценарии за хода на войната:

- Бърза война

- Продължителен конфликт

- Конфронтация с НАТО

- Война между НАТО и Русия

Проблемът е, че за около половин месец активни бойни действия настъпващата руска армия загуби темпо, без дори да е стигнала Киев. Логистичните й вериги видимо започнаха да се нарушават, а най-предните сили често оставаха без гориво, провизии, а вероятно и с ограничено количество боеприпаси. Това в общи линии засега ги принуждава да ограничат фронтовите си операции до южното поречие на р. Днепър, предградията на украинската столица и обсадите на 3-4 града недалеч от руската граница. Най-големият стратегически успех на окупаторите до момента е изграждането на сухопътен коридор между Крим и "континентална" Русия, който дори не е напълно завършен заради продължаващата съпротива в района на пристанищния град Мариупол.

Може ли Русия да напредва сама

През следващите 2-3 седмици предстои да се види дали и доколко Русия наистина е изчерпала капацитета на най-елитните си подразделения, а също така разполага ли Кремъл с боеспособна резервна армия, която при нужда да прехвърли като подкрепление за контролирането на Украйна. И ако такава не се намери, в действие ще трябва да бъдат включени и въоръжените сили на Беларус.

Това ефективно би вкарало във войната още една поне формално "независима" държава. За подобна опасност неколкократно предупреди и украинският президент Зеленски. Армията на Лукашенко най-вероятно ще получи задачата да нахлуе в територията на Западна Украйна, където в момента се прегрупират украинските въоръжени сили и откъдето би могла да започне контраофанзива, ако руснаците обкръжат Киев.

Ако в резултат на това руската офанзива започне да става по-ефективна и успее да обхване по-голямата или дори цялата територия на Украйна, рискът от разпространяване на конфликта към съседни държави като Беларус и Молдова (а в по-широк план - Грузия, Армения и дори Босна и Херцеговина) изобщо не е невъзможен сценарий. Това би превърнало настоящата война в пълномащабен регионален конфликт от кошмарен тип, който ще е много труден за ограничаване и ще създаде огромни рискове от ескалация с НАТО, защото се разиграва практически по целия източен фланг на алианса.

Най-заплашена е Молдова

Всъщност рискът от преливане на военния конфликт в Молдова е огромен и в момента, дори без да е нужно откриването на втори фронт от страна на Беларус. На територията на малката бивша съветска република, която е своеобразен буфер между Украйна и натовска Румъния, се намира т.нар. Приднестровие - проруски сепаратистки регион, който не е под контрола на правителството в Кишинев още от 90-те години на миналия век. Там Кремъл държи свой военен контингент от няколко хиляди "миротворци" плюс 5-7 хил. души местна "армия".

Очаква се тези сили да бъдат активирани при атаката срещу Одеса - жизненоважното южно черноморско пристанище на Украйна, което със своето едномилионно население е третият по големина град в страната. Властта в Киев не може да си позволи да го изгуби, защото окончателно ще бъде отрязана от каквито и да е доставки по море. Това ефективно ще задуши както икономиката на страната, така и снабдяването на армията при по-дълъг конфликт.

Точно затова Кремъл вероятно ще хвърли в битката за Одеса всичко налично, включително и молдовските сепаратисти. За предстояща атака срещу черноморския град предупреди преди дни и президентът Зеленски. Самопровъзгласилата се власт в Приднестровието поиска то да бъдат признато за независима държава в момента, когато правителството в Кишинев подаде молба за приемане в ЕС. И все пак е доста вероятно Одеса вече да е превърната в своеобразна въоръжена до зъби крепост, тъй като се намира сравнително близо до натовска Румъния и почти сигурно е изградила логистични вериги за снабдяване с модерни оръжейни системи и боеприпаси от западните съюзници.

Приднестровието - плацдарм за атака към Западна Украйна

Шансът руската армия да нахлуе в Приднестровието, а най-вероятно и в цяла Молдова, се увеличава поради чисто военни и стратегически фактори. Сепаратисткият регион "се забива" като своеобразна кама в територията на Украйна, като би позволил на настъпващите сили да използват пътната му инфраструктура и необезпокоявано да започнат сухопътна офанзива директно в централната и дори западната част на страната. Това пък ще принуди и украинската армия да навлезе на територията на Приднестровието и Молдова, за да се опита да спре това придвижване. Затова Русия дори може да атакува директно молдовската столица Кишинев, като по този начин получи достъп до цялата инфраструктура на Молдова, а не само на сепаратисткия регион.

Трябва да се отбележи, че при по-нататъшна ескалация Русия може да се опита да "разпилее" ограничените военни ресурси по източния фланг на НАТО, като дестабилизира и други околни региони - например Балканите, използвайки своето регионално прокси Сърбия. Ако например Република Сръбска в Босна и Херцеговина реши да обяви независимост и веднага бъде призната от Москва и Белград, това ще създаде ново огнище на нестабилност по западната граница на България.

За подобно потенциално развитие предупреди още преди няколко седмици генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Вероятно точно затова САЩ, Франция и Италия в момента държат в Адриатическо море три свои самолетоносача, чиито изтребители сравнително бързо могат да достигнат както Република Сръбска, така и целия югоизточен фланг на НАТО.

Ефектите за България

При този сценарий неизвестните ще бъдат още по-големи - както за прякото или косвено участие на България, така и за последващите ефекти след края на по-мащабната война. И в този случай търговията със засегнатите държави почти изцяло ще спре, туризмът също ще бъде засегнат.

При изброените по-горе възможни развития вероятно някои бизнеси ще извлекат ползи - например производителите на зърно, нишови производители, компании, които биха участвали във възстановяването на Украйна. Като цяло обаче негативните страни за България ще са много повече от позитивните.