🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
   ©  Велко Ангелов

Войната | България спешно търси противокорабни ракети заради руската блокада в Черно море

Военноморските сили вероятно се опитват да предопределят и типа боеприпаси за бъдещите ни брегови ракетни батареи, след като го направиха с новите корвети

   ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Българското военно министерство спешно е форсирало преди около две седмици и изместило напред в приоритетите си проекта за придобиване нови западни противокорабни ракетни батареи, научи "Капитал" от няколко независими източника. Конкретният повод за този ход е активизацията на руския черноморски флот след прекратяването на т.нар. зърнена сделка и установяването на неофициална блокада в изключителната ни икономическа зона в Черно море през последния един месец. По неофициална информация страната ни също така е поискала и разполагане у нас на съюзнически противокорабни ракетни комплекси.

Новината някак между другото бе потвърдена днес и от премиера Николай Денков в отговорите му на въпроси във Facebook. "В момента не виждаме пряка заплаха за българските пристанища, но на сила се отговаря със сила. Затова сме започнали да купуваме ракети за бреговата охрана, за да не смее никой да доближава черноморските ни градове", написа тази сутрин министър-председателят. По информация на "Капитал" първоначални разговори по темата са водени от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и експерти на военноморските сили (ВМС) с представители на шведския военен концерн Saab и германския Diehl Defense. Двете военни фирми са в основата на консорциума, който произвежда противокорабните ракети RBS-15.

Купуваме шведско-германски боеприпаси?

Въпросният тип боеприпаси и по-точно предпоследната им модификация RBS-15 MK 3 бяха избрани по безшумен и непрозрачен начин за нуждите на двата нови модулни патрулни кораба за бойния ни флот, които се строят в момента от варненската корабостроителница "Делфин" като подизпълнител на спечелилата наддаването германска отбранителна фирма Lürssen, междувременно преименувана на NVL Group. Съществуват обаче притеснения, че сега военните може да се опитат да избегнат състезателна процедура и при бреговите ракетни комплекси, като закупят няколко пускови установки с минимален боекомплект в сделка на стойност под 50 или 100 млн. лв., които изискват съответно само санкцията на военния министър или Министерския съвет. Това обаче би могло да предреши типа на боеприпасите, които най-вероятно ще трябва да се купуват десетилетия напред - по същия начин, както това стана при патрулните корвети.

За евентуален проблем около въоръжението на бъдещите ни "натовски" плавателни съдове алармира още през юни 2021 г. тогавашният служебен министър Георги Панайотов. Тогава той неочаквано оповести, че двете корвети за почти 1 млрд. лв. са били поръчани без боеприпасите. Според него стойността на пълните боекомплекти би била между 400 - 500 млн. и 1 млрд. лв. отгоре.

По време на изявлението на Панайотов стана ясно също така, че военното министерство и ВМС са делегирали на Lürssen и системния интегратор на оборудването Saab да определят типа на пусковите установки за ракетите. Така за противовъздушната отбрана на корабите са били избрани боеприпасите MICA, а за противокорабните ракети - RBS-15 MK3 на Saab и Diehl Defense. През следващите месеци Министерският съвет скоростно задвижи процедури за пряко договаряне с компаниите, които произвеждат и продават въпросните ракети. По информация на "Капитал" първият базов боекомплект от RBS-15 MK 3, чието закупуване е одобрено от първото правителство на "Продължаваме промяната", е бил поръчан по времето на последния служебен министър на отбраната Димитър Стоянов.

Прехвърлянето на избора на боеприпас на стойност няколкостотин милиона към компанията изпълнител обаче е доста съмнително решение. Допълнителна сянка върху този подход хвърля обстоятелството, че в момента използваните от флота ни бивши белгийски фрегати клас Е-71 принципно са въоръжени с други противокорабни ракети - френските Exocet, произвеждани от мултинационалния военен концерн MDBA. Обществена тайна е, че въпросните боеприпаси на корабите ни вече са с изтекъл експлоатационен ресурс.

Въпреки това през годините флотът не предприема никакви стъпки нито да купи нови Exocet за фрегатите, нито да ги подмени с друг тип боеприпаси. Вместо това адмиралите ни приемат на бъдещите корвети да се инсталират съвсем друг модел противокорабни ракети, въпреки че Lürssen предлага и модификация на патрулните си кораби OPV 90, която може да е въоръжена с Exocet.

Адмирали жонглират с аргументите

През 2021 г. ВМС не проявиха интерес и към третия актуален тип модерни противокорабни ракети - Naval Strike Missile (NSM) на норвежката Kongsberg, въпреки че представители на скандинавската фирма пристигнаха у нас и активно маркетираха системата си. NSM са приети за основна противокорабна ракета в армията на съседна Румъния - както за бойните им кораби, така и за бреговите батареи. Там Kongsberg действа в консорциум с американския отбранителен гигант Raytheon, ребрандиран наскоро под името RTX.

"Тези фирми, които имат претенции, може би основателни, за качеството на техните продукти и за целесъобразността на този избор, е трябвало да бъдат по-активни и да бъдат в контакт с корабостроителниците, когато те са работили с подконтракторите, за да определят конфигурацията на кораба", коментира тогава адмирал Ефтимов. И добави: "Сега има една теория: че тази ракета е по-добра, тя е с друг тип насочване. Ние и сега притежаваме комбинация, най-доброто е комбинацията. Така че подхождаме много внимателно към този въпрос и за осигуряване на достатъчно възпиращ потенциал, най-добре е да има комбинация от два вида ракети."

Идеята, лансирана тогава от адмирал Ефтимов в телевизионния ефир, беше RBS-15 да се използва на бъдещите патрулни корвети, а NSM - от бреговите противокорабни комплекси. По всичко личи обаче, че изказването предимно е целяло да тушира шума по темата. Две години по-късно началникът на отбраната явно е забравил какво е казал тогава и е обърнал мнението си на 180 градуса.

От прагматична гледна точка в повторния избор на RBS-15 има известна логика - използвайки един стандартен тип ракети за цялата българска армия, би могло да постигне икономия от мащаба, по-ниски цени, по-голяма сигурност на доставките и взаимозаменяемост във военно време. Проблематично би било използването на ракетата от бойната авиация, тъй като тя е интегрирана за използване само от шведските изтребители Gripen E, и то само в най-новата си версия МK4, която България не е поръчвала.

Тук обаче би трябвало отново да се върнем малко по-нагоре и да си зададем въпроса защо при това положение от самото начало не сме избрали Exocet на MBDA, която е стандартна за използваните в момента основни бойни кораби? Или пък не сме предприели стъпки за интеграция на RBS-15 към старите ни белгийски фрегати, ако наистина толкова държим точно на този тип противокорабни боеприпаси?

При всички положения дори и изборът на тези ракети да не е направен по най-чистия начин, в момента за сигурността на страната е много по-важно да има някакви модерни ракети, които да играят възпираща роля срещу руската агресия в Черно море, отколкото България да е в сегашната ситуация, при която почти изцяло да зависи от войските на съюзническите държави.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    brunhild avatar :-?
    Харвардски Многокнижник
    • - 1
    • + 2

    Правилният въпрос е, защо поръчахме Ф-16, когато корабната ни и бреговата ни артилерия използва RBS-15, които могат да се използват и от шведските изтребители Gripen E?

    Нередност?
  • 2
    weiss avatar :-P
    Weiss
    • + 3

    До коментар [#1] от "Günther":

    Защото данъкът трябва да бъде платен на сюзерена, а не на някакви шведи.

    Нередност?
  • 3
    maxsimus avatar :-|
    Iliqn Stoqnov
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#1] от "Günther":

    Никой не ни е предлагал грипен Е,а и цената му щеше да е доста по висока.

    Нередност?
Нов коментар