Бойният флот се готви за "по-опасно" Черно море

Ситуацията се усложнява още повече от обстоятелството, че в Черно море действа т.нар. Конвенция от Монтрьо от 1936 г. Освен че дава в ръцете на Турция контрола върху корабоплаването през Босфора и Дарданелите, тя ограничава до 21 дни мирновременния престой на бойни кораби, които не са част от флотилиите на България, Румъния, Турция, Украйна, Грузия и Русия.

На практика това означава, че военноморските сили на НАТО не могат да подсилят особено ефективно и трайно отбраната на местните си съюзници, освен ако алиансът официално не е влязъл във война. В настоящата кризисна ситуация, след много чудене и увъртане, Турция все пак затвори проливите за руски бойни кораби. Регулярните патрули на натовски бойни съдове и особено на четирите американски разрушителя, перманентно базирани в град Рота, Испания, обаче на практика са прекратени, най-вероятно за да не се дава повод на Русия да тълкува присъствието им като военна ескалация.

Така алтернативният ход на алианса, за да подсили позициите си в Черно море, е да подсили ВМС на своите местни съюзници България, Румъния и Турция. Това в особено голяма степен важи за първите две държави, които за момента нямат сериозен боен флот. За разлика от Турция, която е силно милитаризирана страна с излаз и на Средиземно море, където отдавна поддържа видимо военно присъствие.

Ракети от Франция, Германия и Швеция

Пришпорено от ескалацията на конфликта в Украйна, българското военно министерство без много шум е направило първата стъпка към предварително набавяне на боеприпаси за двата строящи се патрулни кораба. На сайта за обществените поръчки, подържан от отбранителното ведомство, са публикувани 17 технически спецификации, свързани с въоръжението на бъдещите корвети. На практика обаче това не е начало на обществена поръчка, дори не е и необвързващо искане за информация до потенциални доставчици на бойна техника.

Въпросните спецификации все пак дават най-обща представа на фирмите от отбранителния сектор (и на интересуващите се от отбрана) какво иска да закупи българската армия. Така компаниите могат да преценят дали изобщо имат бизнес-интерес и при такъв могат да действат проактивно, представяйки на военните най-добрите образци образи на своята бойна техника. На този етап обаче няма как да разберем какви количества боеприпаси иска да закупи флотът ни в близко бъдеще и дали цената би била по-близо до 400 млн. или до 1 млрд. лв.

От публикуваните спецификации се разбира, че бойният ни флот очаквано се готви да придобие неназовано количество противокорабни ракети RBS-15 Mk3. Те се произвеждат от шведската фирма Saab Bofors Dynamics и немската Diehl Defence, като могат да поразяват надводни цели на разстояние до 200 км. На практика изборът не е изненада, тъй като военното министерство делегира на корабостроителната корпорация Lurssen сама да прецени кой да е системният интегратор за оборудването и какъв тип пускови установки за ракетите да бъде сложен. Германският отбранителен гигант закономерно избра да възложи тази задача на Saab, които логично предпочетоха да заложат на ракети тяхно производство.

При управлението на министър Панайотов в надпреварата за противокорабните боеприпаси се опита да се включи и норвежката оръжейна фирма Kongsberg с нейната ракета NSM, интегрирана съвместно с американския концерн Raytheon на щатските крайбрежни бойни кораби и бъдещите фрегати клас Constellation. След свирепа съпротива от страна на българските адмирали и генерали опцията не бе разгледана насериозно. Основната разлика между RBS-15 и NSM е, че първите откриват целите си с радарно насочване, а вторите - оптично и с компютърен алгоритъм за визуално разпознаване.

Това, което до момента не беше особено публично известно, е типът на зенитните ракети, които корветите ще използват. Става дума за боеприпасите MICA, разработвани от френското подразделение на европейския мултинационален военен концерн MBDA. Въпросните противосамолетни ракети могат да бъдат използвани, както от вертикални пускови установки на кораби, така и от изтребители Mirage 2000 и Rafale. Последното може да бъде плюс, в случай че по някакво странно и малко вероятно стечение на обстоятелствата България придобие френски "заместващи" изтребители "втора ръка", докато чака новите F-16 Block 70 да бъдат доставени и да придобият първоначална оперативна готовност. Изстреляни от кораб, ракетите MICA поразяват цели на разстояние до 20 км. и на височина до 9 км. Ако се използват от изтребител, те са способни да обстрелят противников самолет на разстояние до 60 км.

"Panther"-ите ще носят торпеда

В техническите документи, публикувани от военното министерство, фигурират и две спецификации за торпеда. Прави впечатление, че този път не е упоменат типа боеприпаси, но в единия случай става дума за корабни, а в другия - за авиационни. Вторият тип торпеда ще могат да се изстрелват от хеликоптерите "Panther", които отдавна са на въоръжение във военноморските сили и вече ще могат да оперират от площадки на бъдещите модулни патрулни кораби. Този тип вертолети се използват в армията ни от 2011 г., но бяха закупени в базова конфигурация само за търсене и спасяване в морски условия. Пускането на торпеда от вертолетите беше опция, която принципно можеше да се добави в бъдеще. Явно сега това "бъдеще" наближава.

Ако бойният флот наистина закупи авиационни торпеда, българските "Panther"-и най-накрая ще придобият истински бойни способности. Те ще се превърнат в средство за борба с кораби и най-вече за откриване и евентуално унищожаване на подводници. И ако НАТО наистина иска Черно море да не става "руско езеро", както понякога обичат да го наричат в Москва, борбата с подводници ще се превърне в първостепенна мисия на местните съюзнически ВМС. От публикуваните спецификации става ясно, че торпедата, които българската армия иска да купи, трябва да могат да могат да поразяват плавателни съдове на разстояние не по-малко от 13 км. и на дълбочина не по-малка от 600 м. Боеприпасите трябва да имат също така функция за самонасочване, която да прихваща цели без човешка намеса в радиус над 800 м.

Останалите технически документации, публикувани от военното министерство, са една идея по-стандартни - става дума за различни видове снаряди за 76- и 35-милимеровите оръдия, както средства за акустична защита срещу торпеда и фалшиви цели за отклоняване на противокорабни ракети. Предстои да се види кои от тези спецификации най-бързо ще еволюират в тръжни процедури, за какви количества ще става дума и дали поръчките ще бъдат на стойност под 50 млн. лв., така че военният министър да може да ги провежда вътрешноведомствен принцип, без да е нужно да аргументира избора си пред широката общественост и дори пред колегите си в Министерски съвет.

В контекста на съвсем истинската война, която бушува на няколкостотин километра от границата ни, обаче отбранителното ведомство и генералитетът едва ли ще посмеят да се върнат към порочните практики от близкото минало. Защото за около 20 години те почти успяха да превърнат армията ни в прогнила черупка без съдържание.