Войната в Украйна | Какво да чакаме при нова инвазия на Путин

Суровата реалност е, че хората, които ще участват в първата вълна на новата руска офанзива, ще са запасняци, често на средна възраст, които не са във върхова физическа форма и са преминали само през 4-5 месеца "опреснително" военно обучение. Този период може би е достатъчен, за да могат да водят приемливо ефективни отбранителни действия, но не и за комплексни офанзивни операции, които изискват дълга и задълбочена тактическа подготовка. За по-малко от половин година те могат да получат само базови познания по военно дело, както и да се научат прилично да боравят с не много сложна военна техника - най-вече бронирани бойни машини, танкове, вероятно и "стволна" артилерия. Едва ли обаче мобилизираните могат да усвоят ефективно по-авангардни военни системи като далекобойната реактивна артилерия, ракетните системи, противовъздушната отбрана, радарите, ударните дронове. За бойната авиация, флота и специалните сили едва ли изобщо може да става дума - там загубите на професионалната руска армия вероятно ще бъдат невъзвратими за години напред. Същото важи и за жертвите сред младшия офицерски състав, който поне на теория е призван да взима гъвкави решения на фронта "в реално време".

Нов фронт извън Донбас?

Това, което най-вероятно може да очакваме през следващите няколко седмици по линия на сухопътната офанзива, е откриването на още един руски фронт по ново направление. Въпреки че последните месеци много се говореше за атака от Беларус към Киев или към украинския тил в западната част на страната, за момента продължава да няма индикации за концентрация на достатъчно количество руски и белоруски войски, които могат да започнат подобна операция.

За сметка на това като че ли се наблюдава натрупване на сили в пограничните руски региони Курск, Белгород и Воронеж. Това засилва подозренията, че генералите на Путин може би подготвят нова инвазия в сектора на север от Харков и на юг от Суми, където по данни на украинското разузнаване вече се развръщат и военнополеви болници. Оттам окупационните сили могат да се опитат да настъпят навътре в Украйна към Полтава и после към стратегическия мегаполис Днипро в централната част на страната. Ако бъде осъществена успешно, подобна инвазия, комбинирана с бомбардировки на мостовете над река Днепър, би могла да изолира източните и южните фронтови региони и би направила материално-техническото осигуряване на предните украински бойни части с боеприпаси и гориво изключително трудно.

На практика обаче в този случай става дума за настъпление в дълбочина от порядъка на 250 - 300 км. Ако изобщо е осъществимо, то едва ли може да стане бързо. Още повече, ако трябва да бъде извършено от непрофесионална армия.

Според стратезите на НАТО най-вероятно ще станем свидетели и на втори опит за масирана руска атака по въздуха. Подобна операция беше организирана от Русия само в първите дни на инвазията в края на миналия февруари. След като не успя да постигне тотално въздушно превъзходство и с един удар да обезглави украинската бойна авиация, Кремъл предпочете да изтегли самолетите си в пограничните и фронтовите райони, за да подкрепя сухопътните си сили. Ударите по останалата част на страната започнаха да се извършват предимно с далекобойни балистични и крилати ракети, както и с ирански дронове, което не позволи висока прецизност и тотално унищожаване на украинските военновъздушни сили (ВВС), противовъздушната отбрана и критичната инфраструктура.

Благодарение на този консервативен подход обаче Русия в голяма степен все още е съхранила боеспособността на своите ВВС може би 80 - 90%. Според оценките на западните разузнавания в момента се наблюдава пребазиране на руската самолетна и вертолетна авиация в близост до украинските граници, което е косвено потвърждение, че този път може да очакваме по-активното й използване във вътрешността на Украйна. Освен всичко друго Кремъл може и да е принуден да го направи след година систематични обстрели с ракети от далечно разстояние, които най-вероятно до голяма степен са пресушили руския арсенал от високоточни боеприпаси с голям обсег. И сега единственият начин да ги замести ефективно е най-накрая да рискува авиацията си, изпращайки я на и отвъд фронтовата линия.

Удар през Молдова?

На теория е възможно да станем свидетели на по-активно включване и на руския Черноморски флот. До момента той беше използван основно за обстрелване на Украйна с крилати ракети "Калибър". Причината той да бъде изтеглен на безопасна дистанция от украинския бряг е злополучното за Кремъл потопяване на флагманския ракетен крайцер "Москва" с противокорабни ракети.

Черноморският флот обаче може да получи по-активна роля, ако Путин действително приведе в действие "хибриден" план за дестабилизация на съседна Молдова и организиране на проруски преврат в малката неутрална страна, "заключена" между Румъния и Украйна. Подобна атака би включвала не само операция на кремълските спецслужби и изпращане на спецчасти без опознавателни знаци, но и активиране на руските "миротворчески" сили в сепаратисткия регион Приднестровие, простиращ се от Одеса на украинското Черноморие почти до Западна Украйна.

От евентуално дестабилизираната Молдова може да очакваме и опит за нахлуване към южната част на украинската Одеска област, простираща се до румънската граница при устието на река Дунав. Въпросният регион вероятно ще е много труден за защита от страна на украинската армия, защото е свързан с останалата част на Украйна само с един стратегически мост над устието на река Днестър. Обиколният път по суша минава директно през територията на Молдова. Едва ли е съвпадение, че преди няколко дни въпросният стратегически мост "съвсем случайно" стана обект на първата руска атака с морски дрон камикадзе. Така че евентуален опит за изолиране на южната част на Одеска област, който да включва атака от Молдова по суша и евентуален десант на руския Черноморски флот, не може напълно да се изключи като опция.

Подобна руска операция обаче най-вероятно би била изключително хазартна - от една страна, защото Киев отдавна се готви за нея, а от друга - защото преди дни украинското разузнаване превантивно освети в детайли плана на Кремъл, включително с имената на чеченските бойци, които са били натоварени с реализацията на въоръжения преврат. Също така южното крайбрежие на Украйна почти сигурно е плътно минирано (както по суша, така и в море), a в района най-вероятно са разположени противокорабни ракетни комплекси Harpoon и "Нептун", както и сериозно количество от мистериозните морски дронове камикадзе, които бяха демонстрирани при изненадваща атака в пристанището на окупирания Севастопол.

Така че е твърде вероятно Русия все пак да не рискува с военноморски десант в Одеска област и евентуално повторение на позора с потопяването на крайцера "Москва". Още повече след осветяването на сценария за дестабилизация на Молдова от страна на Украйна и в контекста на близо едногодишното системно похабяване на руската професионална морска пехота в кръвопролитни позиционни битки по суша в Донбас.

При всички положения подобно развитие на войната би създало най-пряка заплаха за Запада и в частност за България, защото е в непосредствена близост до румънската граница при устието на Дунав и създава условия за пряко въвличане на НАТО. Точно затова обаче нещо подобно едва ли ще се случи - руският президент Путин няма никаква реална изгода от челен сблъсък със западния военен алианс в момент, когато армията му разчита основно на зле обучени запасняци.