Защо в България има висока смъртност от рак?

Какво се случва в България

Около 250 хил. души живеят с рак в България. Според данните на Националния център за обществено здраве годишно около 30 хил. българи се диагностицират с рак. През 2019 г. техният брой е бил 30 388, като това е заболяемост от 434.9 на 100 хил. души, а през 2020 г. са открити 27 687 хиляди нови случая или средно 399.3 на 100 хил. души. Експертите обаче обясняват намалението със страха от посещение в болница заради пандемията.

В същото време смъртността от рак в България е една от най-високите в ЕС - 265.7 на 100 хил. души.

Причините за високата смъртност са ясни от години - късно откриване на заболяването в късни стадии, в които ракът има разсейки и лечението му е по-трудно. Пациентите обикновено не ползват различните профилактични програми за ранно откриване на рак на гърдата, дебелото черво, белия дроб, простатата и др., защото не са задължителни. Скринингови програми, насочени към пациенти с фамилно предразположение липсват.

Другата причина за загубата на човешки животи са разликите в качеството на лечение в различните градове на България и съсредоточаването на най-новите методи в най-големите градове. Изправен пред диагнозата, пациентът не винаги има ясна пътека как ще се оперира, дали ще провежда лъчетерапия и химиотерапия и какво да прави, ако се влоши. А психологическата подкрепа за болния и семейството му на практика липсват.

В България новите терапии стигат със закъснение от средно 2-3 години, след като са достъпни за останалите пациенти в ЕС по данни на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични компании. НЗОК плаща 545 млн. лв. годишно за лечение на пациенти с рак и тежки кръвоизливи, но не всички успяват да получат съвременно лечение. Въпреки новата апаратура за диагностика и лечение, с която бяха оборудвани болниците през последните години, в част от клиниките липсват специалисти, които да работят с тях. Освен това здравната каса е лимитирала ползването на високотехнологична диагностика като ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ-скен и обикновено пациентите чакат поне две седмици, за да получат разрешение за скъпите изследвания. Лимити има и за прилагането на лъчетерапия и химиотерапия.

Освен това в България липсва цял един сегмент грижи, уреден в останалите европейски държави - това са палиативните грижи за пациентите, които не успяват да се преборят с рака. Въпреки че здравната каса поема такива пътеки, те не са добре финансирани, липсват специализирани заведения за тях и пациентите, за които не може да се намери място в болница, си отиват у дома и остават без медицинска помощ.

Един от изключително големите проблеми в здравния сектор е, че въпреки високата заболяемост от рак и множеството нуждаещи се пациенти, липсват достатъчно на брой специалисти. Допреди няколко години общият брой на медицинските онколози, които провеждат лекарствената терапия на пациентите, беше 50 за цяла България. Броят на лъчетерапевтите е около 70.

Болници или не съвсем

За разлика от ЕС, в които съществуват комплексни онкологични болници, които задават стандартите за лечение и са най-високото ниво на система от клиники, които предлагат едно и също качество на лечение, независимо къде се намират, в България такива центрове няма. Националната държавна онкоболница, която би трябвало да е такъв център, например, се оглавява от акушер-гинеколога и бивш министър на здравеопазването на ГЕРБ д-р Стефан Константинов и през последните години е превърната в място, което пациентите посещават, ако им липсва каквато и да било алтернатива, докато в София работят поне десетина болници, които провеждат лечение на рак.

Освен че провежда порочни обществени поръчки за милиони, за които "Капитал" писа, през последните години директорът раздава еднолично каквито заплати реши на медиците и те напускат, а на тяхно място не биват назначавани нови хора. От екипа съобщават, че през последните четири години е обявен само един конкурс за професор (който всъщност протестираше срещу действията на ръководството), но няма нито един конкурс за асистент, главен асистент и доцент, а на мястото на уволнените лекари не се назначава нито един, което означава, че броят на действащите лекари, лекуващи рак, ще продължи да намалява.

Какво да съдържа планът

Преди няколко седмици в списанието на Българското онкологично дружество председателят му проф. д-р Асен Дудов отбеляза, че дълги години са минали в словоблудство и безкрайни планове, които са напълнили шкафовете на министерствата и институциите в страната. "Вече съществува Европейски план за борба с рака с финансиране и разчети. Дружеството поема инициативата да стане гарант за осъществяването на този план, без това да минава през измислени комисии и работни групи и да не изпуснем единствената реална алтернатива за модернизация и структуриране на адекватна онкология в страната", пише професорът.

Той допълва, че в България трябва да се стъпи на Европейския антираков план и неговите четири основни стълба - профилактика, ранно откриване на рака, съвременна диагностика и лечение на вече разболелите се и подобряване на качеството на живот.

"Първият стълб е превенцията и включва конкретни действия и контрол по отношение на рискови фактори като тютюнопушенето, консумацията на алкохол, силно химизирани храни и др. В Европейския план се предвиждат например промени в акцизите на тези стоки. Идеята е допълнителните приходи от тях да отиват за здравеопазване, както е в САЩ", коментира проф. Дудов.

Вторият стълб са скрининговите програми, чрез които да се осигури контрол върху конкретни групи за определените онкозаболявания. "За да има ефект скринингът, той трябва да бъде национална политика", коментира проф. Дудов.

"Може би за първи път имаме шанса всички - пациенти, изпълнителна власт, специалисти - да се наредим от едната страна на борбата с рака. Това е една от най-важните реформи, които сме заложили за следващия програмен период. До края на годината смятам, че ще започнем да показваме първите резултати", каза д-р Лидия Чорбанова, началник на кабинета на министъра на здравеопазването по време на консултациите. Тя каза, че в плана са заложени механизми, които засягат борбата с рака - от превенцията му чрез здравно образование и насърчаване на здравословни навици у младите до изграждане на нужна инфраструктура за по-достъпно лечение и палиативни грижи.

"Ние сме страна в неравностойно положение. Неравностойното положение се изразява в недостатъчна апаратурна окомплектованост, в недостатъчна цифровизация на средата, в разбиранията за необходимостта от предпазване и скрининг, които са абсолютно различни неща, и лечение на онкологичните заболявания", отбеляза проф. Асен Дудов. Той допълни, че присъединяването към Европейския антираков план без български редакции е последната възможност "да дадем адекватно диагностициране, лечение и съществуване на онкологичните пациенти в нашата страна. Отдава ни се една наистина уникална възможност да имаме готов разработен от експерти план, който е подплатен и с финансов ресурс".

Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, заяви нуждата от партньорство между експерти, пациенти и законодатели за интеграцията на Националния антираков план в България. "Стана ясно, че вече няма място за говорене. На правата сме, в която трябва да действаме", заключи тя.